adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Стефан Стамболов

 

Стефан Николов Стамболов

Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и Априлското въстание през 1876.

След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването ѝ от зависимостта от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894), макар ѝ критикувано заради преследванията на опозиционни политици, поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия. Стамболов е третият по продължителност на управлението си министър-председател на България след Станко Тодоров и Тодор Живков.

Стефан Стамболов е роден на 31 януари / 12 февруари 1854 г. в Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на капитан Дядо Никола. Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Големия, отец Матей Преображенски, Христо Караминков - Бунито.

Образованието си започва в родния град. Учи в Духовната семинария в Одеса (1870–1872), но не я завършва, тъй като е изключен за връзки с руски революционери. През 1873 г. за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния.

Стамболов е делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет на 2-3 септември 1874. През есента е изпратен от БРЦК в България, като заместник на Левски, с цел съживяване на революционните комитети. На следващата година се връща в Букурещ, където издава обща стихосбирка със своя съратник Христо Ботев („Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“). Стамболов участва в Общото събрание на БРЦК на 24 август 1875 г., на което се взима решение за въстание в България. Той е изпратен за апостол в Старозагорския революционен окръг, където е сред ръководителите на Старозагорското въстание.

След неуспеха на Старозагорското въстание, Стамболов отново заминава за Румъния. На 13 октомври 1875 г. участва в събранието на БРЦК в Гюргево, който взема решение за организиране на общо въстание през пролетта на следващата година. Определен за главен апостол на Търновския революционен окръг. Ръководи събранието в Горна Оряховица на 6-7 май 1876, на което трябва да се определи дата за начало на въстанието в окръга. След разгрома на Априлското въстание, успява да избяга в Румъния, където участва в ръководството на Българското централно благотворително общество и издава основания от Ботев вестник „Нова България“.

По време на Руско-турската война (1877-1878) е военен кореспондент на в-к „Новое время“. Участва в кампанията за доставка на храна и фураж за Действуващата Руска армия.

Според решенията на Берлинския договор, голяма част от земите населени предимно с българи, в това число и Македония, остават в пределите на Османската империя. Един от основателите на комитетите Единство. Стамболов участва в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание в Македония. Заедно с Никола Обретенов, застъпва идеята за изпращане на апостоли, които да подготвят народа за бунт.

Още по времето на Учредителното събрание (1879) Стефан Стамболов е сред най-активните привърженици на Либералната партия. Той е народен представител във І /1879/ II (1880-1881), IV (1884-1886), V (1887-1890), VI (1890-1893), VII (1893-1894) Обикновено Народно събраниеи III и IV Велико народно събрание. Подпредседател е на II (1881) и IV (1884) Обикновено Народно събрание и председател на IV Обикновено Народно събрание (1884-1886). Министър председател на България от 20 август 1887 до 19 май 1894. Основател и ръководител на Народнолибералната партия / стамболовисти /.

Революционерът Стефан Николов Стамболов

Като председател на Народното събрание е първото официално лице в Княжество България, което подкрепя Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. Макар и председател на Народното събрание, Стамболов участва като доброволец в Сръбско-българската война, която защитава Съединението на бойното поле. Съединението и неговата защита са удар за руските имперски интереси на Балканите, които не включват съществуването на съединена България извън руските условия.

Подтикнати от Русия, група офицери-русофили извършват преврат и детронират героя на Съединението - княз Александър I Батенберг . Стамболов се обявява решително срещу преврата и организира контрапреврат, довел до връщането в Княжество България на княз Александър I Батенберг. След формално доброволната абдикация на княз Александър I на 26 август 1886 година, Стефан Стамболов влиза в състава на регентския съвет (7 септември 1886 — 7 юли 1887). Провежда избори и свиква III Велико Народно събрание (1886-1887) което избира нов княз Фердинанд I.

След избора на княза, Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народнолиберална партия (1887 – 1894). Задачите, които си поставя, са: защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от Сан Стефанския договор, но останали извън българската държава.

Взел главно участие в три неуспешни въстания, Стамболов осъзнава, че на този етап, предвид интересите на Великите Сили, единственият успешен път за национално обединение е дипломатическия. В своята политика той е воден от принципа за неделимост на Македония с другите балкански държави, поради което отхвърля сръбското предложение за съюз срещу султана. Преценявайки слабостта на Османската империя, Стамболов съчетава политика на приятелство и натиск спрямо султана. В резултат са постигнати редица църковни и просветни придобивки, което води до събуждане на българския елемент в Македония. В лицето на Османската империя Стамболов вижда необходим съюзник срещу сръбските и гръцки интереси в Македония. Тази политика е съчетана с изграждането на модерна армия по европейски стандарти, която в бъдеще да изпълни задачата на национално обединение. Стамболов провежда политика на твърдост и лавиране спрямо Великите Сили в името на националния интерес. По този начин той успява да сключи изгодни за българската икономика търговски договори.

Стамболов следва енергично политика за икономическо развитие на страната на базата на 3 основни принципа: протекционизъм, строга данъчна политика, промишлено и гражданско строителство. Той развива активна законодателна дейност с подчертано протекционистичен характер. Приема закон за насърчаване на производството на местни тъкани,закон, който определя железниците за собственост на държавата. Така предотвратява опасността от изпадане на страната в икономическа зависимост. Развива банковото и застрахователното дело, поставя основите на общинските здравни служби и пенсионното дело.

Действията на Русия убеждават Стамболов в истинската цел на нейната имперска политика - превръщането на България в руски протекторат и използването и за домогване до Проливите - доктрина на руския империализъм формирана още от Петър I. Руските интереси са в разрез с българските стремежи за национална независимост и национално обединение, изразени в управлението на Стамболов. Стамболов остро се противопоставя на всеки опит за вмешателство в българските дела, особено на Русия. За постигане на тази цел Стамболов предприема редица крути мерки, които се използват като доказателство за наличието на диктаторски режим. Приети са законите срещу разбойничеството и за ограничение на печата. Стамболов многократно опитва да подобри взаимоотношенията с Русия. Въпреки това на 6 ноември 1886 година Русия скъсва дипломатическите отношения с България. С подкрепата на Русия през февруари 1887 година избухва втори офицерски заговор (виж Офицерски бунт (1887)), който е потушен от правителствените войски.

Непримиримостта на Стамболов спрямо Русия е в разрез с амбициите на Фердинанд I за официално признание. Фердинанд I, търсейки дипломатическата подкрепа на Русия, отстранява правителството на Стамболов през 1894 година. Именно при такава обстановка настъпва края на 8-годишното управление на Народно-либералната партия и нейния лидер Стамболов, приеман за най-значимия български държавник.

На 3 /15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от известни македонстващи наемници, близки до Наум Тюфекчиев, и след три дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница - бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.

Управлението на Стефан Стамболов е характерно с активна законодателна и практическа дейност за осигуряването на икономическата независимост на България и преодоляване на общата и многопосочна изостаналост на страната. С тези стъпки е поставено началото на държавен протекционизъм в българската икономика. В годините 1887-1894 е поставена основата на онези процеси, които превръщат България в най-динамично развиващата се балканска държава.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016