adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Цар Иван Шишман

 

Цар Иван Шишман

Ива̀н Шишма̀н е цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора), като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен.

Загиването на Михаил Асен в битка с турците поставиля въпроса за наследяването на трона. Майката на Иван Шишман прави всичко възможно нейният син да бъде наследник - използван бил доводът, че единствено той бил роден в „багреница“, т.е. след възцаряването на своя баща. Така Иван Шишман бил определен за престолонаследник и препречил пътя към трона на Иван Срацимир. Коронясването на Иван Шишман става в началото на 1371 г., веднага след смъртта на баща му. Така в края на 14 век България се оказва разкъсана на няколко части — една, управляване от деспот Добротица, другата — от Иван Срацимир, а третата — от Иван Шишман.

По време на царуването на Иван Шишман се провежда битката при Черномен (26-ти септември 1371 г.), в която обединените християнски сили на феодалите Вълкашин и Углеша, владеещи територии в Централна и Източна Македония, претърпяват разгром от османските турци, предвождани от Лала Шахин. Веднага след това султан Мурад I насочва ордите си към България и цар Иван Шишман бива принуден да отстъпи зад Стара планина в Северна България.

Цар Иван Шишман - миниатюра

Въпреки капитулацията на българите, османците продължават набезите си и завладяват териториите в Тракия, достигайки до Костенец и Ихтиман (1378 г.) на запад, а по течението на р. Тунджа, превзели Ямбол (Дъбилин) и земите на изток до византийските черноморски градове. Търновският цар започва преговори, чиито условия от османска страна включват признаването за турски васал. Освен това трябвало да изпрати сестра си Кера Тамара Българска като плячка в харема на султана.

Около 1380-85 г. войските на османския военачалник от гръцки произход Лала Шахин достигат и обсаждат София (Средец). Освен всичко това, на Север Иван Шишман води война и с влашкия владетел Дан. През 1387 г. обединените сръбски и босненски сили нанасят голямо поражение на турците в битката при Плочник.

Обнадежден от развоя на събитията и разгрома на турците при Плочник, цар Иван Шишман веднага се отказва от васалните си задължения към султан Мурад I. Отказва да му изпрати и подкрепление след поражението от сръбско-босненските войски. Възмездието на османците не закъснява и скоро след това, през 1388 г., 30-хилядна османска армия, начело с великия везир Али паша потегля срещу българите през проходите в Източна Стара планина и превзема териториите в Добруджа с градовете Преслав, Шумен, Плиска, Червен, Овеч и др. Иван Шишман напуснка Търновград и се премества в силната крепост Никопол. Изоставен от съюзниците си, виждайки огромната турска войска пред Никопол, Иван Шишман започнва преговори и отива при султан Мурад, като за втори път се заклева да му бъде васал. Условието било да предаде на турците най-укрепения град на Дунава - Дръстър. Скоро след това обаче Иван Шишман отказва да предаде доброволно Силистра на турците. Али паша отново потегля на север и отново обсажда цар Иван Шишман в Никопол. Отново на българския цар му се налага да моли за мир. Този път условията се оказват още по-тежки — освен Дръстър (Силистра), трябвало да бъдат предадени и други крепости, като се позволи настаняването на турски гарнизони.

На 15 юни 1389 г. султан Мурад загива в битката при Косово поле, но турците удържат крайната победа. Новият султан - Баязид I, изчаква няколко години и през 1393 г., когато българите не очакват, потегля с огромна войска. Изненадан, Иван Шишман напуска Търново и се укрива в Никопол, а Баязид подлага столицата на обсада. Търново остава под командването на българския патриарх Свети Евтимий Търновски и издържа три месеца, но на 17 юли 1393 г. градът бива завладян. Цар Иван Шишман умира две години след това.

Монети от времето на Иван Шишман

Последните две години от живота си царят прекарва като управител на Никопол и васал на султана, вероятно надявайки се на подготвяния от Сигизмунд Люксембургски (крал на Унгария и на Свещената Римска империя) кръстоносен поход срещу османците. Има сведения, че Иван Шишман е обезглавен в Никопол на 3-ти юни 1395 г. по заповед на султана след връщането му от неуспешна битка във Влахия при Ровине, но не е известна точната причина за това. В посоченото сражение срещу власите загиват и османските васали Константин Драгаш, управител на Велбъжд и крал Марко от Прилеп. Остатъкът от Иван Шишмановите територии са включени в Османската империя, а българските царе продължават да властват на територията на Видинското царство до 1422 г.

Иван Шишман се жени първо за българката Кира-Мария, която почива през 80-те години на 14-ти век. За втора съпруга той взема Драгана - дъщеря на сръбския принц Лазар. Иван Шишман има няколко деца, включително:

* Александър, който по-късно приема исляма под името Искендер и става управител на Самсун през 1418 г.
* Фружин, който участва във въстанията и походите срещу османската власт и умира в Унгария между 1444 г. и 1454 г. Фружин има син, също наречен Шишман.
* Константинополският патриарх Йосиф II (извънбрачен син).

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016