adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Любен Каравелов

 

Любен Стойчев Каравелов

Любен Стойчев Каравелов (1834 или 1835 - 21 януари 1879) е български енциклопедист, поет, писател, журналист, етнограф, поборник за освобождението на България от турско робство.

Пише библиографски трудове, статии по нумизматика, лексикография, българска литература, култура, политическа история, допринася много за развитието на обществената мисъл в България през Българското възраждане. Участва в националреволюционното движение като член и председател на БРЦК в Букурещ, Румъния в началото на 70-те год. на XIX в.

Любен Каравелов e роден през 1834г. в Копривщица. Майка му е Неделя Доганска, произхождаща от големите копривщенски родове Чалъкови и Доганови. Бащата на Любен е Стойчо Каравелов, който е най- големият син на дядо Либен. Любен е по-голям брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843-1903).

Каравелов учи в килийно училище при поп Никита Вапцилката, после в училище на Христо Пулеков по взаимоучителния метод. След откриването на първото българско класно училище от Найден Геров в Копривщица през 1846 г., Каравелов става ученик на Геров. По-късно баща му го изпраща да учи в гръцко училище (2 години). През 1850 г. се премества в училището на Найден Геров в Пловдив, където за първи път чете и руски автори. Изпратен в Одрин да учи за чирак, връща се в Копривщица. През 1854 г. баща му Стойчо го взима със себе си, за да му помага в джелеплъка. Така Любен обикаля из Османската империя и по този начин успява да се запознае с неволите и страданията на българите. През 1856 г. го изпращат в Цариград. Тук вместо да се занимава с търговия, той се интересува от политически въпроси от Кримската война. Паралелно с това си записва и материали за изследователска работа по фолклор и етнография.

През 1857 г. заминава за Москва през Одеса, но не се записва в кадетския корпус, а като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет — поради наклонност към литература, история и славянски езици.
Любен Каравелов в революционната си униформа

През 1867 г. заминава за Белград. На 11 октомври същата година е прогонен от там и потегля за Нови Сад. Скоро той отново получава разрешение да се върне в сръбската столица. На Каравелов му е забранено да се занимава с политика и да критикува живота в княжеството. Самият той, макар и свободен, се чувства като в затвор. Затова напуска Белград и отново отива в Нови Сад.

Особено влияние върху Каравелов оказват обществените идеи сред бурната студентска младост като част от руската интелигенция. Тук живее и работи заедно с българите Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Васил Попович, Нешо Бончев и др. Образуват българската дружина „Братски труд“ и започват да издават списание „Братски труд“, в което Каравелов печата първите си стихотворни опити — „Загорец“, „Желание“, „Пастир“ и революционната статия „Славяне в немско“. Участва в студентските вълнения (1861) и бива последовател на руските революционни демократи като влиза в техен забранен кръжок. Поставен е под полицейски надзор (1859). Не успява да се яви на изпити, но чете много Белински, Херцен и Чернишевски (революционни авторитети и образци на критиката и философията), Гогол, Шевченчко и Вовчок, други литературни автори. Пише статии в „Наше время“, „Московские ведомости“ и „Русская речь“. Пише повестите „Войвода“, „Неда“, „Сирото семейство“, „Дончо“ и „Българи от старо време“. След покушението срещу Александър Втори, Любен Каравелов заминава за Белград (1867), откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. От 1869 г. се установява в Букурещ с намерение да редактира свой вестник. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките).
Мемориална плоча в Букурещ

Редактира вестник „Свобода“ (1869–1873), където автор му става Христо Ботев (1872–1873). По-късно двамата редактират вестник „Независимост“ (1873–1874). На 28.IV.1873, в бр. 32, Каравелов пише "Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи", в която разказва как "българете обичат да плачат по чуждите гробища, когато техните собствени родители лежат в земята непрелеяни, неоплакани и непоменени ... Кой помага на чуждите правителства да деморализират народът ни и да го направи неспособен за нищо? - Българете... Ако захване да се гради гръцка черкова, то ние сме първи; а ако захване да са гради българско училище, то сме последни ... чорбаджията-хаджия купува из Ерусалим своите достойнства твърде скъпо, а продава народът си твърде евтино ... В чуждите учебни заведения са свършиле науките си мнозина българе, но тие са останале в чужбината да кърпят чуждите дрехи и да плачат на чуждите гробища; а българете постоянно се оплакват, че нямат учители, че нямат способни списатели и че нямат учени хора... И така, ние сме родени на тоя свят или да кърпиме чуждите дрехи, или да плачеме на чуждите гробища."

Едновременно с издаването на вестник Независимост, Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. След трагичната гибел на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание „Знание“, научно-популярни книги и сборници.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016