adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Георги Стойков Раковски

 

Георги Стойков Раковски

Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната национално-революционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф.

Георги Стойков Раковски е роден като Съби Стойков Попович в побалканския възрожденски град Котел в семейството на Стойко Попович и Руска Мамарчова. Марарчева е родственичка на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 в Търново, капитан от руската армия, който през юли 1839 година освобождава по време на Руско-турска война (1828-1829) Котел и Сливен. В периода 1828-1834 година Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където освен български изучава и гръцки език. През 1834 година постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Попович. Раковски напуска Карлово през 1836 година заради върлуваща по това време чумна епидемия там.

В края на 1837 година баща му го води в Цариград, където Георги продължава образованието си в елитното гръцко училище в Куручушме. В Цариград Раковски изучава: философия, реторика, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски и арабски език и други предмети. По време на престоя си в Цариград, Раковски става съучредител в „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под влияние на Неофит Бозвели Раковски се включва в църковно-националната борба.

През лятото на 1841 година Раковски напуска Цариград и заминава за Браила, където се готвел бунт. Тук, с помоща на приятели от Котел, Раковски става учител по гръцки и френски език. Още с пристигането си в града, Раковски успва да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизавал под името Георги Македон. За участието му в Брайлския бунт от февруари 1842 година е осъден на смърт от местните власти, но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти за изпълнение на присъдата. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Раковски успява да избяга и се установява в Марсилия, където прекарва година и половина.
Вестник

След завръщането си в Котел, заедно с баща си Раковски участвал в борбата на местните еснафи против чорбаджиите. Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те са арестувани, осъдени на 7-годишен затвор и откарани в Цариград за излежавяне на присъдата. В затвора Раковски престоял от 1845 до 1848 година.

Излизайки на свобода, отново продължил своята революционна дейност. През 1851-1854 година пише няколко текста, запазени до днес в ръкопис са: „Три съня“, „Неповинен болгарин“ и „Дневник на четата“. След избухването на Кримската война (1853—1856) Раковски заедно с група българи образува в Цариград Тайно общество, което имало за задача да събира сведения за османските войски и да ги предава на руското военно командване. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпили като преводачи в турската армия. Тяхната дейност обаче била разкрита и той бил отново арестуван. При отвеждането му в Цариград обаче успял да избяга.

През юни 1854 година Раковски организира чета от 12 души и броди с нея из Източна Стара планина. Направил опит да се свърже и с руските войски, които по това време били преминали на юг от река Дунав. През есента руската армия се изтегля отвъд Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укриква в Котел, където написва преживяното от него в цариградския затвор. По това време написал и първата редакция на поемата си „Горски пътник“.

В края на 1855 година Георги Раковски се установява в Букурещ, където завършва втората редакция на поемата „Горски Пътник“, но още на следващата година се премества в Нови сад, Австро-Унгария където издава „Предвестник Горскаго пътника“. Тук той започва и редактирането на вестник „Българска дневница"'. Издава и пробния брой на вестник „Дунавски лебед". През 1857 година Раковски започва печатането на поемата „Горски пътник“. През същата година по настояване на османските власти той бива изгонен от Нови сад и се прехвърлил отново във Влашко. Живял известно време в Галац и Яш, след което се установил в Одеса, където издирвал български народни песни, написал историческото си съчинение „Изступлений дервиш или восточен вопрос" и трудове посветени на етнографски и лингвистични въпроси.

В началото на 1860 г. Раковски се премества в столицата на Сръбското Княжество Белград, където продължава своите исторически изследвания. Тук започва и издаването на вестник „Дунавски лебед", в който засягат теми от политическо, просветно и стопанско естество, но както и такива, свързани с църковно-националната борба, единството на българския народ и др.

През 1861 година Раковски изготвя "План за освобождението на България" и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград". Тези две съчинения бележат нов етап на идейното развитие на Раковски. В тях той за пръв път излиза с идеята за създаване на „ръководен център на борбата", както и организирането на територията на Сърбското Княжество на една армия, която да премине в България и да вдигне на въстание българското население. За ръководство на въстанието Раковски предвиждал едно Привременно българско началство, което било създадено през юни 1862 година в Белград под негово председателство.

На него се възлагало управлението на всички дела, отнасящи се до „всеобщото българско въстание". В духа на тези разбирания Раковски се заел и с организирането на революционната армия и такава била създадена през 1862 година в лицето на Първата българска легия в Белград. През юни 1862 година Легията участва в боевете с турския гарнизон на белградската крепост Калемегдан. Нейното разтурване (след нормализиране отношенията между Сърбия и Османската империя) показало слабата страна в плана на Раковски. Поставянето на ръководния център вън от пределите на страната, както и изграждането на революционна армия на чужда територия поставяли националнореволюционното движение в зависимост от политиката и целта на други държави. В същото време напрегнатите отношения между Османската империя и балканските държави давали основание на Раковски да вярва, че е възможно изграждането на един балкански съюз, в който да бъде отредено място и на българския народ.

През пролетта на 1863 година, със съгласието на сръбското правителство, Раковски предприел разговори в тази насока в Атина и Цетина с видни обществени и политически дейци. След неуспеха на мисията си в края на 1863 година, Раковски се установява отново Букурещ, където се надявал да намери по-добри условия за осъществяването на своите идеи. Тук (от март 1864 г.) започва издаването на вестник „Будушност“. През 1864 година Раковски издава на български и румънски език и вестник „Бранител", цел създаване на българско-румънски съюз. От него излиза, поради липса на средства само един брой. Същевременно успява да довърши и през 1865 година да издаде подготвеното още в Одеса списание „Българска старина“.

В края на 1866 година Раковски образува „Върховно народно българско гражданско началство“ в лицето на Таения централен български комитет (ТЦБК). Според Христо Македонски, обаче ТЦБК е създаден без знанието и одобрението на Раковски. По своята цел и организация той не се различавал съществено от „Привременното българско началство“. Ръководството на новата организация се състояло от 7 члена: председател, подпредседател и още 5 членове. Неговата задача била координирването, организирването и изпращането на чети в поробената България и по такъв начин да бъде сложен край на безразборното прехвърляне на тези чети в българските земи.
Паметник на Раковски

На 1 яннуяри 1867 година новата организация издала „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“, в който са записвани организационния принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски твърдо вярвал, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му.

През пролетта на 1867 година били прехвърлени четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Раковски почива покосен от туберкулоза.

Георги Раковски е първият идеолог и организатор на национално-освободителното движение в България и е негов ръководител през първите 10 години. Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставил началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност е използван от следващата генерация български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставили и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот бил посветен на делото за освобождение на България от османско иго.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016