adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Хан Кубрат

 

Хан Кубрат

Кан Кубра̀т (или Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, на гръцки: Χουβρατις) е владетел от рода Дуло, обединил прабългарите северно от Кавказ и Черно море и създал могъщ племенен съюз наречен Стара Велика България, известна също като Оногурия.

Главни извори за Велика България и Кубрат са византийските хроники на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, които черпят информацията си от по-стари източници.

Не е известна точната година на раждане на Кубрат. Така нареченият „Именник на българските канове“ сочи, че Кубрат е управлявал 60 години, но това може да е била и продължитеността на живота му. Някои български учени, сред които и Божидар Димитров, твърдят че той създава Велика България през 632 г.

Според хрониките на Теофан Изповедник и Никифор Константинополски Кубрат умира „през годините на Константин, който управлявал на Запад“. Предполага се, че става дума за император Констант II, управлявал между 641 и 668 г. и който прекарва последните години от управлението си в Италия. Находките от Малая Перешчепина, свързвани със смъртта на Кубрат, дават основание тя да се датира около 650.

Първата му поява на историческата сцена, засвидетелствана от изворите, е като предводител на част от съюзните на Византия тюркутски войски (по-скоро българо-хазарски като състав), които подпомогнали император Ираклий през 621 г. в борбата му с персите. Ако за година на смъртта му се приеме 650 г., то следва Кубрат да е бил роден около 590 г., което го прави достатъчно възрастен за да предвожда българските отряди през 621 г.

Кубрат произхожда от племето на кутригурите, които по това време са под властта на Аварския хаганат и населяват земите между реките Дон и Днестър. Според някои историци Кубратовата майка е от прабългарския род Ерми, тъй като от този род е вуйчото Органа, тоест братът на майка му, който се явява и негов регент докато Кубрат бил във Византия, а по бащина линия Кубрат произхожда от рода Дуло, който според една хипотеза не е бил прабългарски, а аварски. Потвърждение на това е обстоятелството, че по същото време в Средна Азия съществува племенният съюз Дулу, който заедно с друг съюз - Нушибе, е държавотворчески фактор за Западнотюркския каганат. Китайските източници определят Моходу Хеу като произхождащ именно от племената Дулу. Това обстоятелство, както и роднинската му връзка с Кубрат, са и основните твърдения в подкрепа на хипотезата за тюркския произход на Дуло. Тази практика — владетел от един народ да управлява друг народ - не е необичайна за Европа - така например кагани от рода Ашина управляват хазарите, а варяги управляват русите, австрийските аристократи от рода Сакс-Кобург-Гота управляват българите до 1944 г.

Кубрат прекарва известно време в Константинопол, където е покръстен и се сближава с император Ираклий. Изворите сочат, че изгнанието на Кубрат се наложило поради междуособните борби възникнали в Западнотюркския каганат.

Свидетелства за вероятното покръстване на българския владетел бяха открити при разкопките на неговия некропол в Малая Перешчепина, в Украйна. Дали християнството е било отстоявано от него след бъдещото му издигане, или е било изоставено като несъвместимо с положението му е неясно, но най-вероятно е било следвано от него до смъртта му, предвид придружаващите погребението му предмети, указващи това. През 628 г.в Западнотюркския каганат избухва гражданска война, в която две групировки се борят за престола. Едната е ръководена от вуйчото на Кубрат, Моходу Хеу. Възползвайки се от променената от гражданската война обстановка в Северното Черноморие, Кубрат се връща в българските земи, за да подкрепи Моходу Хеу. Същевременно, ръководените от Кубрат българи, и по-точно кутригурите на запад от р. Днепър, вдигат въстание против аварите, които по това време били изтощени от обсадата на Цариград през 626 г. и въстанието било сполучливо. Бъдещите събития след 628 г. и позициите на Кубрат в Западнотюркския каганат подсказват, че въстанието вероятно е имало подкрепата и на племената оногури и утигури, поданици на тюркския каган.

През 604 г. могъщият Тюркски хаганат се разпада на две части — източна и западна. Земите на прабългарите (на север и изток от Черно море) остават в Западнотюркския каганат, управляван от кагани от тюркския род Ашина.

Кубрат дава съвет на синовете си, показвайки им пример със сноп пръчки

През 628 г. уногундурите и утигурите (две от трите основни прабългарски племена, заедно с кутригурите), предвождани от Моходу Хеу (според някои Органа), въстават срещу кагана и Моходу Хеу се възкачва на каганския престол под името Сибир/Шибир хан, известен също и като Тукъй хан, означаващо на прабългарски език, че е роден или поел управлението в годината на коня. През същата 628 г. начело на българите в западните краища на каганата е поставен (или се издига) Кубрат, когото историческите източници сочат като братовчед (или племенник) на Сибир хан.

След издигането му като управител на западната част на каганата през 628 г. Кубрат неотстъпно подкрепя Шибир хан в разразилата се гражданска война. Тази война завършва през 632 г. със смъртта на Шибир хан. Впоследствие Кубрат отцепва българските земи от каганата, поставяйки началото на Велика България.

Изглежда освен подкрепата от родовото му племе кутригури и източните българи (оногури и утигури) приемат охотно Кубрат за владетел и Дуло за управляващ род. Сведения за брожения не са достигнали до наши дни, а от друга страна в следващите десетилетия България се изявява активно на международната сцена, което едва ли би било възможно при наличието на вътрешно разединение. Това вътрешно единство обуславя и продължителния период (до 650 г.) на стабилност и спокойствие в държавата.

Освен със спокойствие във вътрешнополитически аспект, управлението на Кубрат е белязано и с две войни извън границите на държавата. Първата от тях е на запад — срещу аварите, през 633-635 г. Към 632 г. земите на запад от р. Днестър до Карпатите (дн. република Молдова и румънската област Молдова) са под властта на Аварския хаганат, с център в Панония (дн. Унгария). Тези земи, противно на широко разпространеното мнение, не са били пустеещи. След унищожението на антите през 558 г. и преселването на славяните на юг през 600-610 г., в тези територии постепенно се заселват различни прабългарски племена, основно кутригури. Стремежът на Кубрат за включване и на тези племена в обединената българска държава обуславя и започналата скоро след началото на управлението му война.

По това време Аварският каганат бива отслабен след продължителните войни с Византия през 20-те години. Допълнително е налице и силно брожение сред дулебите — славянски племена, поданици на аварския каган. През 633 г., в съюз с дулебите, Кубрат започва война с Авария, завършила през 635 г. с разгрома на основните аварски сили в Централна Панония. Последиците от тази война са присъединяването на земите между Днестър и Карпатите към Велика България, от една страна, и упадъка на Аварския каганат като велика европейска сила, който факт обезпечава и продължителното спокойствие на западната българска граница.

Втората война на Кубрат е срещу Арабския халифат. През годините на управление на третия халиф - Осман, през 648 г. една арабска войска (ок. 20 хил. души) пресича прохода Дербент в източната част на Голям Кавказ и нахлува в земите на българските племена барсали (или барсили, а в по-късни времена — берсула), които по това време са част от Велика България. След сблъсък с дошлите български армии арабите биват разгромени и отблъснати трайно (до 70-те години на века) отвъд Голям Кавказ. С изключение на тези войни, при това водени извън границите на страната, във външнополитически аспект първата половина на управлението на Кубрат е спокойна. На юг са поддържани близки отношения с Византия на Ираклий (двете държави сключват съюзнически договор през 634 г. - едновременно израз на подкрепата на Византия за новата държава, а от българска страна — отказ от нашествия), а и след това, без обаче те да прераснат в по-ангажиращо обвързване на България с Византия. На запад и север положението е спокойно, на изток хазарите, подчинени на Западнотюркския каганат, биват въвлечени активно в междуособните борби и не представляват заплаха.

Пръстен - печат намерен в съкровище на Кубрат

В така развилата се ситуация започват да назряват все още далечни проблеми през втората половина на 40-те години. Това е времето на голямото настъпление на китайската държава Тан в Средна Азия. През 647 г. падна Самарканд, през 651 г. рухнва и Западнотюркският каганат, през 653 г. бива превзета и Бухара. Последица от това са бягството на върхушката на западните тюрки и остатъците от техните армии (ок. 40 хил. души) в земите на хазарите, между р. Емба и р. Волга, и отвъд Волга, в териториите на съвр. Калмикия, Астрахан и Северен Дагестан. На тези земи през 650 г. е основан Хазарският каганат, начело на когото застават тюркски кагани от рода Ашина.

Кубрат, според повечето мнения, умира ок. 668 г. Управлението на държавата наследява най-големият му син - Баян, наричан още Бат-Баян или Безмер (в Именник на българските канове).

Според Теофан Изповедник, преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове Бат-Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката на баща си. През 671 г. от изток в България нахлуват армиите на Хазария и за по-малко от година разгромяват българската държава, като завладяват основната част от територията ѝ. Племената кутригури и част от уногундурите, начело с Аспарух се задържат на Днепър, а утигурите и друга част от уногундурите, начело с Котраг, се оттеглят на север по Дон и се заселват при сливането на Волга и Кама. Няма съмнение, че покоряването и на тези две части от българите е било по силите на Хазария и би било въпрос на време, ако по същото време от юг през Кавказ не се усилват арабските набези, което отклонява основната част от хазарските сили в тази посока и изобщо ангажира по-голямата част от енергията на Хазария през следващите 90 години, което може би спасява Централна Европа от ново нахлуване, подобно на аварското 100 години преди това.

Кубрат безспорно е от значимите личности в българската история, най-вече с обстоятелството, че обединява прабългарите и първи дава тласък на бъдещата трайна българска държавност, изразила се впоследствие в съществуването на Дунавска и Волжка Българии. Това обединение е нетрайно и се разпада веднага след смъртта му, но това е резултат не толкова на някакви слабости на самия Кубрат, колкото на спецификата на обществените отношения на прабългарите тогава, които като повечето конни народи били по-силно свързани с родовото и племенно начало, отколкото с единна държава.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016