adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Река Камчия

 

КамчияКамчия е река в Североизточна България, тя е част от Черноморската отточна област, общата й водосборна площ е 5 358 км2. Образува се при сливането на два притока: Луда Камчия и Голяма Камчия, които извират от източния дял на Стара планина. В миналото реката се е наричала Тича, началото си започва от Голяма Камчия при Лиса планина, дълга е 244 км. По реката плават туристически лодки.

Река Камчия има 27 притока, най-големият приток е река Луда Камчия, с дължина 201 км и с 1 612 км2 водосборна област. Втори по големина приток е река Врана, дълга 68 км и с 938 км2 водосборна област.

Срещани видове риби в Камчия са: бабушка, бяла мряна, змиорка, канален сом, каракуди, костур, кротушка, морунаш, платика, речен кефал, скобар, слънчева риба, сом, уклей, уклейка, червеноперка, черна мряна, шаран, щипок, щука, и др.

Биосферен резерват „Камчия“ се намира в долното течение на река Камчия (в местността "Камчийски пясъци") и е обявен през 1951 година с цел опазване на най-голямата вековна крайречна гора в България.

Делтата на река КамчияГората е наречена лонгоз и целта на резервата е да се запази нейният естествен вид. Гората на места достига до 50м височина. В лонгозната гора се срещат около 40 вида дървета: летен дъб, елша, бяла топола, дива круша, върба, мъждрян и др., но преобладават полски бряст и ясен. Голяма част от дърветата са на възраст над 150 години и с височина над 35 метра. Храстите са представени от червена къпина, глог, шипка, дрян, леска и др..От особено голямо значение са и лианите, които образуват завеса на по-влажните места. Те са представени от скрепка, дива лоза, имел и др. На територията на резервата се намира едно от най-големите находища на блатно кокиче в България. В реката се срещат лилии и други водолюбиви растения.

В резервата са установени близо 200 вида птици, от които 56 присъстват в Червената книга на България. Резерват Камчия е единственото място в България, където зимува червеноглавата потапница. В гората се срещат много бозайници: сърна, елен, дива свиня, лисица, дива котка и др. Рибите са представени от около 40 вида, като 8 от тях са мигриращи от Черно море.

Изключително разнообразие на животински и растителни видове по КамчияКрайречните заливни гори около устието на р.Камчия, включени в границите на едноимения резерват, днес са най-представителният образец на лонгозните гори, разпространени в източната част на Балканския полуостров. Тази екосистема има уникален характер, който произтича от състава и структурата на горската растителност и специфичните екологични условия, при които тя се развива. В река Камчия се срещат 25 вида риби, което съставлява по-голямата част от българската сладководна ихтиофауна. Седем вида от рибното разнообразие на резервата са включени в националната Червена книга – див шаран (C. carpio), кавказко копче (K. caucasica), деветиглена бодливка (P. platygaste).

В резервата са установени 26 вида дребни бозайници. Интерес представлява кафявата горска полевка, която обикновено се среща в широколистните гори в България 800 м н. в. Досега по Черноморието е установена само в района на Камчия и Ропотамо. Друг интересен вид в природозащитно отношение е видрата (L. lutra) – включена в Европейския червен списък и Берлинската конвенция.

В района на резервата са установени 258 вида птици, което съставя 66% от установените в България видове. Отбелязани са 118 вида птици с неблагоприятен европейски природозащитен статус (според критериите на Birdlife International), от които 32 вида гнездят. Сред редките за България и Европа птици, размножаващи се в резервата са черният щъркел (C. nigra), малкият креслив орел (A. pomarina), соколът орко (F. subbuteo.), големият ястреб (A. gentiles), осоядът (P. apivourus), както и седем(от общо 9) вида от кълвачите, разпространени в Европа. Специално за гнезденето на средния пъстър кълвач и полубеловретата мухоловка резерват „Камчия” е едно от най-важните места за тези видове в Европа. Общо 47 вида гръбначни животни от фауната на резервата са включени в Червената книга на България.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016