adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

природни

Пещера Магура

Magura Cave - Drawings Magura cave inside Magura cave rock formations

Пещерата Магура е образувана в усамотен хълм, висок 461м, който се издига на северозапад от с.Рабиша и е известен с името Рабишка могила. Този уединен хълм е известен още и със славянското име „Магура”. Пещерата отстои на 32км югозападно от Видин и на 17км северозападно от Белоградчик, с които селища я свързват асфалтирани пътища.
През 1960г Магурата бе обявена за природна зебележителност, паметник на културата и национален туристически обект, а през 1961г бе благоустроена и ежегодно сега я посещават средно 63 600 любители на подземните й красоти.
Входът на пещерата представлява стар понор, оформен на югозападния склон на хълма, при надморска височина 371м. Изходът й е на североизточния склон и на 7 метра по-ниско от входа. В североизточното подножие на Рабишката могила е разположена красивата водна площ на Рабишкото езеро - язовир, по повърхността на който от време на време проблясват гърбовете на едри шарани.
За морфологията на пещерата Магура са характерни една главна галерия, по която са оформени 6 различни по размери зали, ориентирана в посока югоизток-северозапад и три странични галерии, разположени наляво (запад-югозападно) от главната галерия. Общата дължина на пещерата е 1,750м. Тя е разположена на площ 28,600м2.
В пещерата Магура съществуват няколко зали. Най-голяма е първата, наречена Триумфалната зала, разположена на площ 5,720м2. По главната ос тя е дълга 128м с максимална ширина 58м и височина до 21м. В южната й част е образуван голям наносен конус, върху който са изградени каменни стълби, водещи към дъното на залата. Между синтровите образувания в тази зала най-интересни са сталагмитите Сините купни, разположени в северозападната й част.
Триумфалната зала е обитавана от човека по време на раннобронзовата и ранножелязната епоха. Първите археоложки изследвания са направени през 1927г от В. Миков, който датира намерените фрагменти от глинени съдове като неолитни от края на бронзовата епоха. Детайлното проучване на залата е извършено от Археологическия институт с музей при БАН и Окръжния исторически музей в гр.Видин през 1971-1976г. Под просторния Подмол, върху обширна площ са открити основи на жилища, пещи, оръдия на труда (стъргалки, ножове, шила, накити), изработени от кремък, камък, кост и рог на елен. Открита е и керамика. Жилищата са били строени от забити в подовата глина дървени колове на разстояние 25см един от друг, преплитани с пръти и измазани с глина. За покрив на жилищата е служил скалният таван на Подмола. Подовата мазилка е била от жълта глина. Късовете от овъглени стени и изпечена подова мазилка говорят, че някои от жилищата са били опожарявани н многократно подновявани.
Пещите са имали правоъгълна форма с размери 1,3х1,1м. Открити са основи на огнища и места за изхвърляне па пепелта и жарта. Многобройните остатъци от керамика (фрагменти и съдове) са били правени на ръка от глина, примесена с дребни песъчинки. Намерени са: глинена чашка, фрагменти от паници, плитки и дълбоки съдове за храна и вода и др.
В пещерата са намерени и животински кости от домашно говедо, елен, сърна, дива коза, домашна свиня и куче. В малката меча дупка са открити скелети от пещерна мечка.
Бившата галерия Прилепите с площ 2,800м2 днес е отделена от Триумфалната зала с изкуствена стена и превърната във винарска изба „Магура". В нея отлежава висококачествено шампанизирано вино и червено вино с марка „Магура".
Следващата зала носи името Срутището. Развита е на площ 2,800м2. Тя е дълга 85м, широка до 68м и висока в западната част до 27м. Дъното на тази зала е застлано с големи и малки, срутени от тавана и стените, скални блокове. Напречният профил на залата е асиметричен, характерен с по-полегата югозападна и по-стръмна североизточна част. В южната част залата се понижава и е известна с името Стрелбището. Тук през 1943г партизани от отряд „Георги Бенковски" са се упражнявали в стрелба по пламъка на поставена на върха на сталагмит свещ.
Западния край на Срутището е свързан с алеята на рисунките, която първоначално има посока северо¬изток-югозапад, а после посоката й се променя от югоизток на северозапад. Накрая са оформени три малки зали: Слънчевата, Глинените гърнета и Мрачната зала. По главната ос този пещерен коридор има дължина 240м и площ 3750м2. Максималната му височина е 24м.
В този коридор е „Славата" на пещерата Магура - оригиналните пещерни рисунки, които са едни от най-интереските шедьоври на първобитното изкуство на Балканския полуостров. По двете стени на галерията Рисунките и на Слънчевата зала на места се наброяват над 100 рисунки, направени с помощта на прилепен тор (гуано),разпределени главно в 8 групи. Рисунките представляват схематични женски и мъжки фигури, трудно определими животни, знаци (букви, прави и зигзагообразни линии) и др. Най-добре запазени и интересни са сцената с танците и ловната сцена в така наречената Култова заличка. Приема се, че тези рисунки са от време на раннобронзовата епоха.
Съществуват и много рисунки, които са по-нови имитации на старите рисунки. Старите рисунки имат барелефно изпъкнали форми, приблизително 2-4 мм по-високо, отколкото е останалата скална повърхност. Причината за барелефността на старите рисунки се крие във факта, че непокритата с гуано скала под действието на атмосферната влага изветрява, руши се и се срива на пода.
Рисунките в пещерата Магура са един ценен паметник за живота на пещерния човек по нашите земи.
Залата Сталактоните е една от големите в пещерата Магура. Тя е развита на площ 3,640м2, дълга е 92м, широка до 52м и максимално висока 16м. Варовитият пласт над тази зала има дебелина до 126м. Най-забележителните й синтрови образувания са Големият и Малкият сталактон, с които е свързано и името на залата. Големият сталактон е висок 20м и има обиколка 12м. В източната част той е „огризан" от огромен, срутен от стената и тавана скален блок с размери 19х24 м. Това показва, че сриването на този огромен блок е станало след образуването на двата сталактона. Характерни за тази зала са още сталагмитите, наречени Двамата братя. По дъното на тази зала са разхвърляни едни от най-големите скални блокове в пещерата.
Следващата .зала, наречена Падналия бор, обхваща площ 3,590м2. Тя е дълга 102м, широка е до 48м и с максимална височина 14м. Тук е оформена най-дебелата пещерна колона. Името на залата е свързано с големия повален сталагмит, наричан Падналия бор, дълъг 11,4м и с диаметър в основата 6м. Интересен е и високият до 2,6м сталагмит, наричан Дракона. В най-северната част на тази зала е най-ниската точка в пещерата, която лежи на 50м по-ниско от входа.
Следва зала Тополата. Тя е дълга 121м, широка до 35м, максимално висока 21м и има площ 3,390м2. На дъното й, осеяно с големи и малки скални блокове, е оцелял тънък и висок 6,2м сталагмит, наречен Тополата. В южната част на залата се издига отвесната Стена на плача, която завършва с обширна тераса, коронясана с малки, красиви сталагмити, оформящи композицията „Багдад". По терасата има речни чакъли.
Изходната зала е дълга 112м и заема площ 660м2. Тя отвежда до площадката над Рабишкия язовир. С тази зала са свързани Тронната зала, Санаториума и Ремсовата зала. Тронната зала е богато украсена със синтрови форми, между които най-красиви са Трона, Медузата и Окаменения водопад. С тази зала е свързан тесният коридор Фиордите, забележителен с пещерното мляко - кашовидна карбонатна маса.
Санаториумът (бившата Тържествена зала) бе превърната във временна болница - пещерен санаториум „Магура" с 30 легла за лечение на болни от бронхиална астма. Проведените експерименти с болни през летата на 1974 и 1975г дадоха добри резултати. Благоприятните природни условия в тази зала (абсолютно чист въздух, без алергени, постоянна температура 11-12°, постоянна влажност, много добра йонизация, пълна изолация от външния шум и специално осветление) създават най-благоприятно психологическо състояние у болните от бронхиална астма. Затова те получават значително облекчение при дишане и чувствуват подобрение.
В най-новите геохроноложки таблици тортонският етап на миоцена започва около преди 15 милиона години. Затова се приема, че образуването на пещерата Магура е започнало преди 15 милиона години. Тази пещера заслужава да бъде видена от всеки любител на подземните красоти.

Побити камъни

 

Побити камъни

Това е един от уникалните природни феномени, както в България, така и в света. Местността се намира край варненските черноморски езера. Цялата е покрита от изправени, естествено образувани скални колони, от където идва и името и. Разполагат се на площ от 70 км2. Височината им варира от 5 до 7 м. и дебелина от 0,3 до 3 м. Колоните са кухи, без твърди основи и са силно ерозирали. Формата им наподобява цилиндър.

 

 

Побити камъни

Според учените са образувани преди 50 млн. год., когато Югоизточна Европа е била дъно на море вследствие подводна вулканична дейност, съпроводена с отделянето на метанов газ. Газови мехури излизали от морското дъно, повличайки разтопена лава, която моментално се охлажда и втвърдява при контакта със студената вода. След образуването на колоните, метанът продължава да си проправя път, правейки ги кухи в средата. Oбявени са за природна забележителност през 1937г.

Река Камчия

 

КамчияКамчия е река в Североизточна България, тя е част от Черноморската отточна област, общата й водосборна площ е 5 358 км2. Образува се при сливането на два притока: Луда Камчия и Голяма Камчия, които извират от източния дял на Стара планина. В миналото реката се е наричала Тича, началото си започва от Голяма Камчия при Лиса планина, дълга е 244 км. По реката плават туристически лодки.

Река Камчия има 27 притока, най-големият приток е река Луда Камчия, с дължина 201 км и с 1 612 км2 водосборна област. Втори по големина приток е река Врана, дълга 68 км и с 938 км2 водосборна област.

Срещани видове риби в Камчия са: бабушка, бяла мряна, змиорка, канален сом, каракуди, костур, кротушка, морунаш, платика, речен кефал, скобар, слънчева риба, сом, уклей, уклейка, червеноперка, черна мряна, шаран, щипок, щука, и др.

Биосферен резерват „Камчия“ се намира в долното течение на река Камчия (в местността "Камчийски пясъци") и е обявен през 1951 година с цел опазване на най-голямата вековна крайречна гора в България.

Делтата на река КамчияГората е наречена лонгоз и целта на резервата е да се запази нейният естествен вид. Гората на места достига до 50м височина. В лонгозната гора се срещат около 40 вида дървета: летен дъб, елша, бяла топола, дива круша, върба, мъждрян и др., но преобладават полски бряст и ясен. Голяма част от дърветата са на възраст над 150 години и с височина над 35 метра. Храстите са представени от червена къпина, глог, шипка, дрян, леска и др..От особено голямо значение са и лианите, които образуват завеса на по-влажните места. Те са представени от скрепка, дива лоза, имел и др. На територията на резервата се намира едно от най-големите находища на блатно кокиче в България. В реката се срещат лилии и други водолюбиви растения.

В резервата са установени близо 200 вида птици, от които 56 присъстват в Червената книга на България. Резерват Камчия е единственото място в България, където зимува червеноглавата потапница. В гората се срещат много бозайници: сърна, елен, дива свиня, лисица, дива котка и др. Рибите са представени от около 40 вида, като 8 от тях са мигриращи от Черно море.

Изключително разнообразие на животински и растителни видове по КамчияКрайречните заливни гори около устието на р.Камчия, включени в границите на едноимения резерват, днес са най-представителният образец на лонгозните гори, разпространени в източната част на Балканския полуостров. Тази екосистема има уникален характер, който произтича от състава и структурата на горската растителност и специфичните екологични условия, при които тя се развива. В река Камчия се срещат 25 вида риби, което съставлява по-голямата част от българската сладководна ихтиофауна. Седем вида от рибното разнообразие на резервата са включени в националната Червена книга – див шаран (C. carpio), кавказко копче (K. caucasica), деветиглена бодливка (P. platygaste).

В резервата са установени 26 вида дребни бозайници. Интерес представлява кафявата горска полевка, която обикновено се среща в широколистните гори в България 800 м н. в. Досега по Черноморието е установена само в района на Камчия и Ропотамо. Друг интересен вид в природозащитно отношение е видрата (L. lutra) – включена в Европейския червен списък и Берлинската конвенция.

В района на резервата са установени 258 вида птици, което съставя 66% от установените в България видове. Отбелязани са 118 вида птици с неблагоприятен европейски природозащитен статус (според критериите на Birdlife International), от които 32 вида гнездят. Сред редките за България и Европа птици, размножаващи се в резервата са черният щъркел (C. nigra), малкият креслив орел (A. pomarina), соколът орко (F. subbuteo.), големият ястреб (A. gentiles), осоядът (P. apivourus), както и седем(от общо 9) вида от кълвачите, разпространени в Европа. Специално за гнезденето на средния пъстър кълвач и полубеловретата мухоловка резерват „Камчия” е едно от най-важните места за тези видове в Европа. Общо 47 вида гръбначни животни от фауната на резервата са включени в Червената книга на България.

Река Велека

 

Делтата на рекатаВелека е река в България. Река Велека извира в Турция близо до турско-българската граница и се влива в Черно море близо до Синеморец. Изворът на Велека е с карстов характер и е разположен в турската част на планина Странджа. Общата дължина на реката е 147km като 24 km са на турска територия, 123 km - на българска. Площта на водосборната област е 955 km².

Велека извира на турска територия посредством много карстови извори в близост до село Ковчаз. В Турция реката тече в изключително залесен басейн и минава българо-турската граница на около 500 m от село Мориане.

В горното си течение до село Звездец Велека тече в тясна дълбока долина при много голям на места надлъжен наклон (до 33%од ), който при хидрометричната станция при Звездец е вече чувствително по-малък (4%од ). Склоновете на долината са стръмни (до 50°) и изцяло залесени с високостеблени гори: дъб, явор и други.

След Звездец реката силно меандрира, като меандрите стават силно извити и често следващи едни след други. Широчината на коритото е към 20 m. Обикновено дълбочината е 0,80-1,0 m. Дъното е песъчливо с отделни по-едри камъни.

Река ВелекаКъм устието на река Каръмлъка характерът на долината се променя. Напречният профил се доближава до коритообразен, поради значителното уширение на дъното (към 800 m). Височината на склоновете и наклонът им значително намаляват (до 25-30°). Залесеността от нискостеблени гори намалява до 50%, като останалата част е заета с обработваеми имоти. Тук вече лъките достигат до 150 m широчина. Надлъжният наклон на реката става към 2%од. Широчината на коритото е към 80 m. Дъното е от едър чакъл и пясък.

Надолу към вливането на Аидере долината на Велека става пак тясна с широчина към 300 m. В местността Качул долината прави няколко стеснявания и уширения, като напречният ѝ профил се приближава към коритообразен. Коритообразният профил на долината е ясно изразен при вливането на река Брояновски дол, а към село Кости профилът става вече трапецовиден с широчина на дъното над 600 m, изцяло заето от лъки. Широчината на реката е средно 10-12 m, а дълбочината ѝ - средно 2 m. Дъното е песъчливо.

От Качул до вливането във Велека на река Колибарски дол е характерно броеницоподобното уширение и стеснение на речната долина. Към село Бродилово долината се разширява до 1200 m. Склоновете са ниски (30-50 m) и обрасли с нискостеблени гори. Речното корито се изменя, като дълбочината става по-голяма - 2,5 m. Влиянието от подприщването на морето е вече очевидно. Реката тече с много малка скорост. Всякакви бързеи изчезват. Надлъжният наклон на реката е от 1,0-1,80%од.

Голямо растително богатство в района на реката

Долината прави едно стеснение при вливането на река Колибарски дол. Напречният профил е типичен трапецовиден. Склоновете са ниски, с наклон 20-30°, заети от нискостеблени гори и обработваеми имоти. След вливането на притока Селмата долината бързо променя своя характер. Наклонът и височината на склоновете бързо намаляват. Широчината ѝ достига най-много до 1000 m. Широчината на реката е почти постоянна, 8-10 m, а дълбочината е 2-4 m. Дъното е глинесто-песъчливо.

При устието на Велека широчината достига 50 m, а дълбочината 7-8 м. След моста на шосето Синеморец-Ахтопол реката се разлива, прави голям завой и се влива в Черно море.

Водите на Велека са богати на флора и фауна. В реката са установени повече от 30 различни вида сладководни риби. Най-често се среща кефал. Открити са 5 вида животни, които присъстват в Червената книга на България, между които са змиорката и дивият шаран. Растения с особено значение за района на река Велека са защитените водни лилии и блатно кокиче. По бреговете на реката се среща елша, бамбук и др.

В поречието на Велека се намират резерватите Силкосия и Узунбоджак.

Рупите

Ру̀пите е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград. Селото се намира на 8 км североизточно от Петрич. До 1951 година носи името Ширбаново, а до 1993 година Мулетарово.

Село Рупите е разположено в Петричко-Санданската котловина.Отстои на около 8 километра северно от общинския център Петрич. На 2 километра източно от селото се намира вулканското възвишение Кожух. В източното подножие на възвишението в землището на селото е разположена известната местност Рупите, известна с лечебните си минерални извори с температура 75°C. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 мм.

Минералните извори край Рупите

На 2 километра източно от селото в местността Кожух се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. В досегашните исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 година латински надпис от 308 година сл. Хр. по недвусмислен начин доказа, че край село Рупите се е намирал античния град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Досега този град бе локализиран на юг от Беласица.

Рупите и църквата Св. Петка

Селището се споменава в османски данъчен регистър от 1570 под името Сирбан и се числи юридически към махалите на град Петрич. Според документа в него живеят 28 християнски домакинства. През 19 век селото е чисто българско, числящо се към Петричка каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ширбан (Chirban) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 142 българи. Според Георги Стрезов към 1891 година Шербаново има 60 къщи. В селото има църквата, в която се служи на гръцки. От хълма Кожух се добива мрамор. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Ширбаново е чисто българско село. В него живеят 252 българи-християни.

С писмо от 21 февруари 1904 година селският кмет (мухтар) и старейшините на селото се оплакват на руския императорски цивилен агент в Солун - Н. Н. Демерик от своеволията на местните турски чифликчиии и го молят да им съдейства за премахването на съществуващите беззакония.

Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 304 българи екзархисти.

При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

По време на Междусъюзническата война през 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.

В землището на селото се намира известната местност Рупите, където в последните години от живота си живееше ясновидката Ванга. Тук през 1994 година е построен храмът „Св. Петка Българска“ в близост до къщичката, в която тя е живяла. Предсмъртното желание на Ванга е било тя да бъде погребана в двора на къщичката си, за да може хората да черпят сили от гроба ѝ, и въпреки че вече не е сред нас, тя пак да може да помага. Но от фондация „Ванга“ решиха да не уважат това нейно желание и тя бе погребана до храма „Св. Петка Българска“. Местността Рупите е разположена в подножието на хълма Кожух. Преди стотици години Кожух е бил вулкан. Чудотворните земи са резултат от изригването на този вулкан. Известна е с редки дървесни и животински видове, някои от които са включени в Червената книга на България. Тук се намират много целебни минерални извори и църквата „Света Петка“ на българската пророчица Ванга. Рупите е и орнитологична станция, занимаваща се с движението на мигриращите птици. За това късче земя прочутата българска пророчица баба Ванга казваше, че е наситено с особена енергия.

Местността Рупите, заедно с храм-паметник „Света Петка Българска“, е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. На територията на местността има минерални извори и басейни.

Църквата Света Петка

Всяка година в Рупите на 15 август, (Успение Богородично) се провежда традиционен събор. Предлагат се лакомства, играчки и дрехи. Свири се традиционна музика от Югозападна България и се танцуват местни хора. Популярни спортни мероприятия по време на събитието са футболът и народната борба.

 

 

Още статии ...

  1. Чудните мостове

Подкатегории

водопади
Брой статии:
50
планини
Брой статии:
10
резервати
Брой статии:
6

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016