adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Враца

Вра̀ца е областен град, разположен в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Враца и област Враца. Намира се на 112 км северно от София, на около 40 км югоизточно от Монтана и на 14 км северозападно от Мездра. Населението на града към 2009 година е 61 011 жители. Населението на града към 2011г. наброява 60 692 души, което го поставя на 17-то място по големина в България. Враца е най-големият град в Северозападна България.

Още около 6 000 г. пр. Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по-късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа[източник?]. Успоредно с това започва и развитието на медния рудодобив.

В периода около 6-7 век пр. Хр. на територията на днешна Враца започват да се заселват трибалите. Те били особено и войнствено племе. През 425 г. пр. Хр. разбили одрисите, а след това дори армията на Филип Втори Македонски. През 335 г.пр. Хр. воюват и срещу Александър Македонски и впоследствие се стават негови съюзници.

Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища, изобщо откривани по българските земи и най-голямото тракийско съкровище, а именно — Рогозенското съкровище. То е открито през 1985 г. Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съда е била притежание на местен тракийски владетел от племето трибали. По някои от съдовете са гравирани различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Фиалите имат най-голям дял — общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа.

През 6-ти — 4-ти век пр. Хр. в околностите на Враца е съществувало голямото културно, икономическо и политическо средище Салдоцела, но през 3-ти век пр. Хр. нещата тук се променят съществено. Трибалите претърпели сериозни поражения от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр. са разорени от германското племе бастарни. През 29 г. пр. Хр. някои от местните тракийски владетели стават съюзници на римляните, за да укрепят личната си власт, но това като цяло отслабва съпротивителните сили на трибалите и съседните им мизи срещу римските нашественици. Не след дълго Марк Лициний Крас успява да ги победи, но настъпилата зима го кара да се върне в базата си в провинция Македония, като по пътя сердите му нанасят значителни загуби.

Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. За период от близо 400 г. Враца е част от Римската Империя.

През периода на средновековието града носи името Вратица и е част от Видинското царство. То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Според легендите при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Най-напред е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантооглу, градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски. В околностите на града е била случайно намерена продупчена сребърна полска монета сечена за Литва - 3 гроша на полския крал Стефан Батори /1576-1586/,отсечена в 1586 г. Тази находка е своеобразно свидетелство за търговските връзки на града с Панска Полша и съюзната ѝ присъединена след Люблинската уния от 1569 г. към нея Литва през XVI в. В османски данъчен регистър от 1553 г., съхраняван в Ориенталския отдел на Национална библиотека "Св.св.Кирил и Методий" - София, градът се споменава под името Увраджа /Руси Стойков - "Нови сведения за миналото на българските селища през XV-XVI в." - списание Исторически преглед,книга 6 от 1959 г./.

Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на 19-то столетие градът наброявал вече 2500 къщи.

Всичко това се отразява и на духовния живот на града. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук е работил Софроний Врачански. Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г. Известно събитие е опитът да бъде премахнат гръцкият духовник Методи, направен от разярена тълпа през 1824 -един от опитите за създаване на новобългарска църква през възраждането.

Враца е и център на трети революционен окръг по време на Априлското въстание, с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче не избухва, поради големия брой османски войски съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия и малодушието на местните комитетски дейци.

След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство — най-старото научноизследователско учреждение у нас в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание.

Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства — двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров.

Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплома.

До края на 50-те години на 20-ти век е период на коренна промяна в обществено-политическия и социално-икономичекия живот на Враца. От занаятчийско-търговски, градът се превръща в индустриален център на региона. Постепенно през 60-те и 70-те години Враца израства като мощен индустриален град. Промишлеността се превръща във водещ отрасъл в икономиката на града и определящ тенденциите в бъдещото и развитие.

Църкви и храмове

Църква "Св. Николай" - построена 1867 г.
Църква "Св. Възнесение Господне” - построена 1848 г.
Църква "Св. Константин и Елена” (Св. Царей) - построена 1870 г.
Църква"Св. Петър и Павел” (”12 Апостоли”) - от началото на 20 век
Възнесенска църква храм-паметник "Свети Софроний Епископ Врачански"
Манастирски комплекс с едноименна църква "Св. Иван Рилски- Пусти” - От края на 16 и началото на 17 век. Намира се в местността над кв. Бистрец
Църква "Св. Троица” - Згориград, Враца
Мътнишки манастир "Свети Николай” - основан през 17 век
Ески джамия - от края на 18 и началото на 19 век, обявена за архитектурен и художествен паметник в ДВ бр. 94 от 1972 г.

В близост до гр. Враца се намира действащият и до днес Черепишки манастир "Успение Богородично” - основан през 14 век, обявен за паметник на културата от национално значение. В съвременния си вид манастирът представлява завършен архитектурен комплекс, който включва гостна- приемна, училище, магерница, параклис, жилищни и представителни сгради, стопански сгради.

Във Враца се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Регионален исторически музей, пещера «Леденика» и връх Околчица във Врачанска планина

Регионален исторически музей

Регионалния исторически музей се намира в южната част на централния площад «Христо Ботев». Сегашната сграда функционира от 1980 г. Музеят се състои от 9 зали и 3 къта. Една от най-интересните експозиции е на обиколилото почти целия свят Рогозенско съкровище. Това е най-голямото тракийско съкровище намирано някога. Във музеят се съхранява и най-древния човешки скелет откриван в България. Предполага се, че е на възраст около 8 000 години. Залите в Регионалния Исторически Музей са обозначени по периоди и се състоят сътветно от:

зала „Праистория“ — глинени съдове, битова керамика, оръжие.

зала «Античност и Средновековие» — Могиланското съкровище, каменна пластика, медицински инструменти

зала „Възраждане и национално-освободителна борба“ — ценни издания на Врачанската литературна школа, икони, старопечатни книги, оръжие, копия на знамето на врачанските патриоти.

зала, посветена на дейността на Христо Ботев — посетителите се запознават с борбата на най-голямата въстаническа чета против османското иго.

експозиция «Работническо движение» — състояща се от три зали и два къта

зала «Съвременно строителство» — фотоси, документи и материали, свързани с икономическото развитие на Враца от 1952 г. до наши дни.

Към Историческия музей функционират и два други комплекса — Етнографско-Възрожденския комплекс «Софроний Врачански» и Комплекса, посветен на Никола Войводов

Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“

Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“ към Регионалния исторически музей — Враца е архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Включва три възрожденски къщи и училище "Възнесение", намиращи се в съседство с православния храм-паметник „Свети Софроний епископ Врачански“, и представя традиционния бит, занаятите и културата на населението от Врачански регион от края на 19-ти до средата на 20 век.

Комплекс Вестителят

Комплексът се намира в подножието на Врачанската планина. До него се достига посредством стръмни каменни стъпала, както и обиколни алеи, които тръгват буквално от самия център на Враца. Най-интересните обекти в района са Туристическият дом, известен още като Хижата, както и паметникът на Вестителя на свободата.

Туристическия дом (Хижата) е строен през 1926 г. с доброволен труд на врачански туристи. През годините до наши дни той е служил за забавления, провеждане на общи събрания на туристическото дружество, за нощувка на туристи и други развлечения.

През 2005 г. Хижата е почти изпепелена при пожар, възникнал в едно от помещенията, използвано за механа. На 9 ноември 2006 г. (129 годишнината от освобождението на града от турско робство) сградата е открита отново след мащабна реконструкция. За възстановяването ѝ са осигурени средства от общината, както и от дарения на граждани на Враца. На единия от етажите е отворена сладкарница, а на другия е експонирана изложба с фотоси, подредена от БТС и Регионалния исторически музей, разказващи историята на врачанското туристическо движение.

В непосредствена близост до Хижата се намира паметникът на Вестителят на свободата. Всяка неделя оттук се носят звуците на бойна тръба — сигналът на руския войник, казака Петлак, възвестил на 9 ноември 1877 г. — Освобождението на града. Паметникът е издигнат през 1967 г., като скулптор е Владимир Цветков, а архитект — Стойко Дончев.

На 100-ина метра зад паметника се издига висок белокаменен обелиск, на който са изписани имената на опълченците от Врачанско. Комплекс Вестителят е любимо място за разходка, както на врачани, така и на всички гости на Враца. От там се разкрива чудесна гледка към по-голямата част от града и към красивата и величествена планина.

Кула на Мешчиите

Кулата на Мешчиите е един от символите на Враца. Намира се в непосредствена близост до административната сграда на Община Враца.

Смята се, че кулата датира от 16 век. Имала е жилищно-отбранителен характер. В края на 19 век е била преустроена за часовникова кула. В края на 19 век кулата е била преустроена като градски часовник. През 2006 година кулата е реконструирана. Монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление.

Куртпашова кула

Със своя оригинален силует, въпреки малките си размери създава впечатлението за средновековен замък. Тя е една от няколко подобни, съществували през турско време. Представлява укрепено жилище на местен феодал. Датира от 17-ти век, но елементите ѝ и начина на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на българското средновековие — 16-ти век

Природни забележителности

Проходи
Проход Вратцата е рай за алпинисти и туристи. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров — над 400 м. Дори самата гледка към тях смразява дъха. От най-високата точка на скалите до пътя в неговото подножие денивелацията е близо километър. От тях към р. Лева се спускат стръмни сипеи, а в множеството пещери живеят диви животни. Разходките около скалите трябва да са внимателни. Гледайте не само към върховете, а и в краката си, защото доста отровни змии пазят скалното си царство. Ако сте алпинист, знаете какво да правите, ако не сте, можете да отседнете в най-доброто заведение в района — «Чайка». Там има приказно езеро с водни колела. През прохода минава асфалтиран шосеен път за пещерата Леденика, Ски-писта Пършевица и планинското село Згориград. На Вратцата ежегодно се провеждат републикански алпиниади. Няколко пъти Враца е била домакин и на международни състезания. На скалите са прокарани около 70 алпийски маршрута от всички категории на трудност. Скалният масив предлага на алпинистите огромно разнообразие от скални форми — големи надвеси и тавани, отвесни гладки плочи, цепнатини и комини с различни ширини, ръбове и вътрешни ъгли.

Пещери
Пещера Леденика е една от най-посещаваните пещери в България. Отворена е за посещение през цялата година. Намира се на 16 км от Враца. Изграден е асфалтов път, който преминава през прохода Вратцата, криволичи покрай скалите и горските масиви на Врачанската планина и достига до самия вход на пещерата. Леденика се намира на 830 м надморска височина. Тя е дълга 320 м и има 10 зали. Носи името си от първата зала, която зимно време става истински хладилник. Там температурата пада до минус 20 градуса и се образува огромна ледена колона. Това е феномен, понеже в самата пещера температурата е постоянна и е около 8-16 градуса. Влажността на въздуха е 92 %. Леденика има едни от най-красивите зали и формирования — "Езерото на желанията", "Проходът на грешниците". Тук се намира и най-атрактивната пещерна зала на Балканите — "Концертната зала". Тя е огромна, красива и с невероятна акустика, което е причина Врачанската филхармония често да изнася в нея симфонични концерти. Оттук по железни мостове се преминава през Малката и Голяма пропаст, през коридора "Завеските" и се достига до "Бялата зала". Най-високата точка в Леденика се нарича "Седмото небе". Пещерата беше преоборудвана през последните години, така че осветлението, мостчетата, стълбите са изключително надеждни. Точно пред пещерата има добре поддържани поляни и места за пикник. Можете да си наемете коне и да направите прекрасна разходка в планината.

Пещера Понора Водна пещера намираща се в близост до с. Чирен, на 30 км от гр. Враца една от най-големите водни пещери в България, с големи и просторни водни галерии, наситени с вторични пещерни образувания. Пещерата е дълга 3 км и 497 м и във всички галерии тече река. Главна посока на развитие е Запад/Северозапад. Пещерата е постоянен понор за водите на река Лиляшка. Накрая завършва със един подводен сифон, който е достъпен само за водолази.

Водопади

Водопад Скакля е един от най-високите български водопади. Водата се спуска от 141 метра височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачанска планина, сред вековни зелени гори и непристъпни скали, огласяни денем от птичи песни, а нощем от мелодичния глас на щурците. Гледка към него се разкрива от различни части на Враца. До водопада може да се стигне тръгвайки от 1-ва градска болница.

Водопад Боров камък преди години само най-ентусиазираните врачански туристи посещаваха това красиво кътче на планината. От скоро обаче е създаден туристически маршрут, наречен сполучливо «екологична пътека». По ирония на съдбата нейното начало започва от мястото на злополучния флотационен утайник, станал причина за гибелта на над 300 врачани през 1966 г. Всеки, който иска да види красивия водопад «Боров камък», може да използва Згориградската екопътека като най-добре избран маршрутен вариант. Трябва само да излезе от село Згориград и да тръгне по шосето за старата флотационна фабрика, да премине каменния мост, където се сливат двата притока на река Лева и да хване широката пътека вдясно от утайника. След около 15 минути равномерен ход ще стигне до тесен, прясно скован от букови трупи дървен мост. Преминавайки го, щастливият турист вече ще е стъпил на екопътеката, която ще го отведе под самия водопад. Подходящ за екстремно катерене по лед когато замръзне.

Редовни събития

1 юни — Ден на Враца
Ботеви дни — провеждат се ежегодно от 24 май до 2 юни и са посветени на Христо Ботев и неговата чета. Дните са съпроводени с богата културна програма — конкурси, рецитали, изложби и концерти. Кулминация на честванията са митингът-заря на 1-ви юни и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица.
Национален фестивал на малките театрални форми — организира се от Министерството на културата, Община Враца и Драматично-куклен театър — Враца. Провежда се всяка година в средата на м. май. За повече информация — тел. 092/62 10 81.
Международен младежки театрален фестивал «Време» — създаден през 1987 година от Театрална група «ТЕМП» и Младежки дом — Враца

Младежки музикален форум и форум на младия слушател — организира се от Община Враца и Врачанската филхармония всяка година през месеците октомври и ноември; за повече информация — тел. 092/66 54 34; 2 32
Врачански есенен панаир — организира се от Община Враца всяка година от 14 до 21 септември;
Рокерски събор - Враца — провежда се ежегодно, през месец Август в близост до пещерата Леденика, във Врачанския Балкан

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016