adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me


Пещера Магура

Magura Cave - Drawings Magura cave inside Magura cave rock formations

Пещерата Магура е образувана в усамотен хълм, висок 461м, който се издига на северозапад от с.Рабиша и е известен с името Рабишка могила. Този уединен хълм е известен още и със славянското име „Магура”. Пещерата отстои на 32км югозападно от Видин и на 17км северозападно от Белоградчик, с които селища я свързват асфалтирани пътища.
През 1960г Магурата бе обявена за природна зебележителност, паметник на културата и национален туристически обект, а през 1961г бе благоустроена и ежегодно сега я посещават средно 63 600 любители на подземните й красоти.
Входът на пещерата представлява стар понор, оформен на югозападния склон на хълма, при надморска височина 371м. Изходът й е на североизточния склон и на 7 метра по-ниско от входа. В североизточното подножие на Рабишката могила е разположена красивата водна площ на Рабишкото езеро - язовир, по повърхността на който от време на време проблясват гърбовете на едри шарани.
За морфологията на пещерата Магура са характерни една главна галерия, по която са оформени 6 различни по размери зали, ориентирана в посока югоизток-северозапад и три странични галерии, разположени наляво (запад-югозападно) от главната галерия. Общата дължина на пещерата е 1,750м. Тя е разположена на площ 28,600м2.
В пещерата Магура съществуват няколко зали. Най-голяма е първата, наречена Триумфалната зала, разположена на площ 5,720м2. По главната ос тя е дълга 128м с максимална ширина 58м и височина до 21м. В южната й част е образуван голям наносен конус, върху който са изградени каменни стълби, водещи към дъното на залата. Между синтровите образувания в тази зала най-интересни са сталагмитите Сините купни, разположени в северозападната й част.
Триумфалната зала е обитавана от човека по време на раннобронзовата и ранножелязната епоха. Първите археоложки изследвания са направени през 1927г от В. Миков, който датира намерените фрагменти от глинени съдове като неолитни от края на бронзовата епоха. Детайлното проучване на залата е извършено от Археологическия институт с музей при БАН и Окръжния исторически музей в гр.Видин през 1971-1976г. Под просторния Подмол, върху обширна площ са открити основи на жилища, пещи, оръдия на труда (стъргалки, ножове, шила, накити), изработени от кремък, камък, кост и рог на елен. Открита е и керамика. Жилищата са били строени от забити в подовата глина дървени колове на разстояние 25см един от друг, преплитани с пръти и измазани с глина. За покрив на жилищата е служил скалният таван на Подмола. Подовата мазилка е била от жълта глина. Късовете от овъглени стени и изпечена подова мазилка говорят, че някои от жилищата са били опожарявани н многократно подновявани.
Пещите са имали правоъгълна форма с размери 1,3х1,1м. Открити са основи на огнища и места за изхвърляне па пепелта и жарта. Многобройните остатъци от керамика (фрагменти и съдове) са били правени на ръка от глина, примесена с дребни песъчинки. Намерени са: глинена чашка, фрагменти от паници, плитки и дълбоки съдове за храна и вода и др.
В пещерата са намерени и животински кости от домашно говедо, елен, сърна, дива коза, домашна свиня и куче. В малката меча дупка са открити скелети от пещерна мечка.
Бившата галерия Прилепите с площ 2,800м2 днес е отделена от Триумфалната зала с изкуствена стена и превърната във винарска изба „Магура". В нея отлежава висококачествено шампанизирано вино и червено вино с марка „Магура".
Следващата зала носи името Срутището. Развита е на площ 2,800м2. Тя е дълга 85м, широка до 68м и висока в западната част до 27м. Дъното на тази зала е застлано с големи и малки, срутени от тавана и стените, скални блокове. Напречният профил на залата е асиметричен, характерен с по-полегата югозападна и по-стръмна североизточна част. В южната част залата се понижава и е известна с името Стрелбището. Тук през 1943г партизани от отряд „Георги Бенковски" са се упражнявали в стрелба по пламъка на поставена на върха на сталагмит свещ.
Западния край на Срутището е свързан с алеята на рисунките, която първоначално има посока северо¬изток-югозапад, а после посоката й се променя от югоизток на северозапад. Накрая са оформени три малки зали: Слънчевата, Глинените гърнета и Мрачната зала. По главната ос този пещерен коридор има дължина 240м и площ 3750м2. Максималната му височина е 24м.
В този коридор е „Славата" на пещерата Магура - оригиналните пещерни рисунки, които са едни от най-интереските шедьоври на първобитното изкуство на Балканския полуостров. По двете стени на галерията Рисунките и на Слънчевата зала на места се наброяват над 100 рисунки, направени с помощта на прилепен тор (гуано),разпределени главно в 8 групи. Рисунките представляват схематични женски и мъжки фигури, трудно определими животни, знаци (букви, прави и зигзагообразни линии) и др. Най-добре запазени и интересни са сцената с танците и ловната сцена в така наречената Култова заличка. Приема се, че тези рисунки са от време на раннобронзовата епоха.
Съществуват и много рисунки, които са по-нови имитации на старите рисунки. Старите рисунки имат барелефно изпъкнали форми, приблизително 2-4 мм по-високо, отколкото е останалата скална повърхност. Причината за барелефността на старите рисунки се крие във факта, че непокритата с гуано скала под действието на атмосферната влага изветрява, руши се и се срива на пода.
Рисунките в пещерата Магура са един ценен паметник за живота на пещерния човек по нашите земи.
Залата Сталактоните е една от големите в пещерата Магура. Тя е развита на площ 3,640м2, дълга е 92м, широка до 52м и максимално висока 16м. Варовитият пласт над тази зала има дебелина до 126м. Най-забележителните й синтрови образувания са Големият и Малкият сталактон, с които е свързано и името на залата. Големият сталактон е висок 20м и има обиколка 12м. В източната част той е „огризан" от огромен, срутен от стената и тавана скален блок с размери 19х24 м. Това показва, че сриването на този огромен блок е станало след образуването на двата сталактона. Характерни за тази зала са още сталагмитите, наречени Двамата братя. По дъното на тази зала са разхвърляни едни от най-големите скални блокове в пещерата.
Следващата .зала, наречена Падналия бор, обхваща площ 3,590м2. Тя е дълга 102м, широка е до 48м и с максимална височина 14м. Тук е оформена най-дебелата пещерна колона. Името на залата е свързано с големия повален сталагмит, наричан Падналия бор, дълъг 11,4м и с диаметър в основата 6м. Интересен е и високият до 2,6м сталагмит, наричан Дракона. В най-северната част на тази зала е най-ниската точка в пещерата, която лежи на 50м по-ниско от входа.
Следва зала Тополата. Тя е дълга 121м, широка до 35м, максимално висока 21м и има площ 3,390м2. На дъното й, осеяно с големи и малки скални блокове, е оцелял тънък и висок 6,2м сталагмит, наречен Тополата. В южната част на залата се издига отвесната Стена на плача, която завършва с обширна тераса, коронясана с малки, красиви сталагмити, оформящи композицията „Багдад". По терасата има речни чакъли.
Изходната зала е дълга 112м и заема площ 660м2. Тя отвежда до площадката над Рабишкия язовир. С тази зала са свързани Тронната зала, Санаториума и Ремсовата зала. Тронната зала е богато украсена със синтрови форми, между които най-красиви са Трона, Медузата и Окаменения водопад. С тази зала е свързан тесният коридор Фиордите, забележителен с пещерното мляко - кашовидна карбонатна маса.
Санаториумът (бившата Тържествена зала) бе превърната във временна болница - пещерен санаториум „Магура" с 30 легла за лечение на болни от бронхиална астма. Проведените експерименти с болни през летата на 1974 и 1975г дадоха добри резултати. Благоприятните природни условия в тази зала (абсолютно чист въздух, без алергени, постоянна температура 11-12°, постоянна влажност, много добра йонизация, пълна изолация от външния шум и специално осветление) създават най-благоприятно психологическо състояние у болните от бронхиална астма. Затова те получават значително облекчение при дишане и чувствуват подобрение.
В най-новите геохроноложки таблици тортонският етап на миоцена започва около преди 15 милиона години. Затова се приема, че образуването на пещерата Магура е започнало преди 15 милиона години. Тази пещера заслужава да бъде видена от всеки любител на подземните красоти.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016