adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Видин

Вѝдин е областен град, разположен по поречието на река Дунав в Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименните община Видин и област Видин. По данни на ГРАО към 15 юни 2011 г. жителите с настоящ адрес на града са 54 218 души, а преброяването на НСИ го оценява на 48 071 жители към 1 февруари 2011 г.

Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построяват крепостен град с името Бонония, който българите наричат Бдин (от глагола бдя/и), а по-късно Видин. По време на Римската империя той е сред главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.

По време на Втората българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб Иван Срацимир, като го коронясва за цар, който се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство. То просъществува само 32 год. – от 1364 до 1396 г., когато и този край на България е покорен от османските турци. През 1444 г. Видин е обсаждан от Владислав Варненчик, а през 15, 16 и 17 в. е превземан от австрийците, нападан от унгарците и румънците. Иван Срацимир има сестра Доротея Българска, женена за Твърдко I; негова съпруга е Анна Басараб, чиято сестра Анка Басараб е женена за неговия първи братовчед и цар на Душановото царство Стефан Урош V.

Като част от Османската империя Видин е важен административен и икономически център. От 1400 до 1700 г. Видин е част от буферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийската армия. За известно време е управляван фактически самостоятелно, когато Осман Пазвантоглу е бил владетел на Видинско - от 1798 до 1807 г. В 1806 г. бившият еничар Осман Пазвантоглу затваря няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността во главе с владиката Калиник в църквата св. Петка и ги изколва пред олтара. [8] Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г.

При избухването на Балканската война през 1912 г. 19 души от Видин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

През годините е носил последователно имената: Дунония (ІІІ в.пр.н.е.); Донавия (трак.); Дий ; Бонония (рим.); Бъдин (VII в. - нач. XI в.); Бдин (ХІ в.); Бънин; Будим; Будин; Бодин (1569); Видини (гръцки); Видин; Пидин; Бидин; Бодин; Кираденум; Бишитери; Ведин (1669); Видин (тур.)

Исторически забележителности

Крепост „Баба Вида“

Крепостта „Баба Вида“, намираща се на брега на Дунав и опасана от ров с вода, е главната забележителност на града и единствената изцяло запазена средновековна крепост в България .

Възниква още по времето на Римската империя като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-късно местните управители са ползват за феодален замък.

Според Евлия Челеби тя е завладяна през 1390 г. по времето на Баязид I под предводителството на Евренос бей, който я разрушава до основите й. Построена е отново през 1475-1476 г. по заповед лично от султан Баязид II.

Музеят-крепост "Баба Вида" е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Работи в делнични дни от 8:30 до 17:00 ч. и в празнични дни от 9:30 до 17:00 ч.

Градска крепост

Като важен военен и административен град и столица на Видинското царство на Иван Срацимир градът се разраства около замъка „Баба Вида“, а за защита на града се изгражда градска крепост. Тя включва:

каменни крепостни стени, опасващи града откъм сушата (подсилени от ров с вода) и реката,
13 порти (наречени капии, от турски), 6 от тях на р. Дунав.

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от река Дунав в каналите на града. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

Запазени са повечето капии, северната половина от рова и само малка част от стените. Южната половина от рова е засипана и на негово място е създадена градина, отделяща стария град (наричан Калето) от новите градски части. Най-известна е Стамбул капия, наричана главната порта на Видинското кале. Тя е каменна постройка.

Други

Добре запазени и поддържани са:

бившият османски конак и т.нар. „Кръстата казарма“ (превърнати в музеи),
катедралата „Свети Димитър“ и останалите храмове
мавзолеите на екзарх Антим I и на османския управник Мустафа паша (тюрбе в района на болницата).

Културни учреждения [редактиране]

Музеи

Баба Вида
Музей "Конака"
Музей "Кръстата казарма"
Видинска художествена галерия „Никола Петров“

Театри

Драматичен театър "Владимир Трандафилов"
Държавен куклен театър
Филхармония

Отдих и развлечения

Крайдунавска градска градина

Има исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция. Решена е в пейзажен стил, в който хармонично се вписват боскетните форми на чeмширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове). Тази своеобразна смесица на стилове – пейзажен (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства, където се разчита на ефекта от дървесните групи и поляни) и боскетните барокови форми на храстите, създава своя хармония и носи качества на нов стил, който можем да се определи като типично български.

Изграждането на крайдунавската градина става в 4 основни етапа: 1878-1899 г., 1911-1928 г., 1928-1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (до крепостта „Баба Вида“). В парка има значими архитектурни паметници (театър „Вида“, жамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на римската крепостна стена), мемориални обекти, запазени панорамни и зрителни точки, създаващи визуален контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.

Други паркове и градини

Градината над рова - разположена на затрупаната част от рова, опасвал каменните стени на градската крепост, ограждали стария град (днешния кв. „Калето“).
Парк „Владикина бахча“ (по-рано: парк „Толбухин“) - пред спортния комплекс на града; тук е била разположена лятната резиденция на Видинския митрополит.
Парк „Белите брези“ – в комплекс „Христо Ботев“, облесен изцяло с вековни дървета.
Парк „Нора Челеби Пизанти“ - до градското гробище, където се провежда ежегодният Видински панаир.
Лесопарк „Майски лес“ - близо до колодрума.
Ловен парк - край града.

Някои от крайградските паркове фактически вече не съществуват като такива, тъй като повечето от дърветата там са изсечени, а на места са превърнати на сметища.

Около големите обществени сгради - църковни комплекси, училища, детски градини, общинска болница и промишлени предприятия, са оформени китни цветни градинки и озеленени площи, придаващи на града свежест, чистота и уют.

Крайградски зони за отдих

„Орляка“ - разположена на дунавския бряг на 4 км северозападно от града; обхваща къмпинг “Дунав” с 30 бунгала и ресторант. Има много добри условия за краткотраен отдих с условия за водни спортове и риболов. В непосредствена близост е фериботът Видин - Калафат (Румъния). Посещава се от транзитни наши и чуждестранни туристи. Обслужва се от асфалтиран път.

„Божурица“ - обособена в единствената високостеблена дъбова гора в Северозападна България, разположена на 18 км югозападно от града, между селата Синаговци, Ивановци и Милчина лъка. Има малък язовир. Наличната база за отдих е с общ капацитет около 600 легла, в т. ч. туристическата хижа „Божурица“ и базите за отдих на ведомства, стопански предприятия и обществени организации.

Съществуват добри условия за краткотраен и дълготраен отдих в лесопарка среда и водната площ за плуване, гребане и риболов. Големи са възможностите за излети и разходки в околностите. Изобилстват гъби, горски плодове и билки. Наличието на едър и дребен дивеч (елени лопатари, сърни, диви свине, зайци, фазани и др.) разкрива условия за практикуване на ловен спорт. Много добра транспортна достъпност чрез редовни автобусни линии между града и околните селища.

Редовни събития

Видински панаир

(История по данни на Държавния архив, Видин)

1896 – основана е Земеделско-скотовъдна изложба във Видин.
1897 – организирана е втора такава изложба.
15 май 1898 – окръжният управител д-р Иван Златаров прави предложение до общинските съветници същата година и занапред да се организира панаир във Видин, на който да се продават добитък и стоки, с продължителност 4 дни и да се открива всяка година на 15 август.
1935 – общинските съветници решават да се ходатайства пред областния директор, а той – пред Министерството на народното стопанство, “да се остави и занапред панаирът”, който започва на 28 август и продължава между 7 и 13 дни. В документите от този период се споменава, че Видинският панаир вече е известен зад граница и на него идват и много чужденци.
1936 – приет е правилник на Видинския ежегоден есенен панаир.
1937 – общинските съветници преценяват, че събитието има нужда от развитие и по-голям мащаб, обсъждат да има по-широка разгласа, както и да бъдат облекчени при преминаването на границата сърби и румънци.
1938 – направени са постъпки превозната такса на параходите и железницата да бъде намалена със 70% по време на панаира.
1992 - прекъсване на ежегодния Видинския панаир. Носи името Първи Видински международен панаир с продължителност 28 август – 8 септември.
2007 - възстановен от 30 август до 8 септември.

След възстановяването на панаира, благодарение на общината, гостуват множество български и сръбски поп-фолк изпълнители.

Други прояви

Фолклорен фестивал "Танци Край Дунав"
Международен фолклорен Фестивал на влашката песен и танц
Авторали "Вида"
турнир по уличен баскетбол Streetball, провеждан по инициатива на видинските младежки организации
ежегоден фестивал на училищата от региона


Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016