adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Варна

Варна е най-големият град в Северна България и по българското Черноморие, разположен e в североизточната част на страната. Той е център на едноименните община и област и е третият по големина град в България.

На територията на града са разположени централите на държавната агенция „Морска администрация” и Адмиралтейството на Българската армия. Варна е голям културен център с развит морски туризъм и изходна точка за курортите по Северното Черноморие. Сред по известните международни културни мероприятия, които се провеждат там, са театрален фестивал „Варненско лято “, музикален фестивал „Варненско лято“, балетен конкурс, джаз фестивал „Варненско лято“, кинофестивал „Любовта е лудост“, куклен фестивал "Златният делфин", Август в изкуствата, Видеохолика и др. В градския исторически музей се съхранява най-старото златно съкровище в света, наречено Култура Варна.

През 2007 и 2008 г. печели приза "Най-добър град за живеене в България", а през 2008, 2009 и 2010 г. печели приза за най-добър град, но на потребителите.

Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от старокаменната епоха (палеолита) преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на м. Побитите камъни. В чертите на града са открити едни от най-древните поселения по Черноморието с над 7000 годишна давност. През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4400 г. преди Христа. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта Одесос, което е старогръцки превод на по-старото име — Варна, e основана през 6 век пр.Хр. (около 570 г. пр.Хр.), в близост до същото старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Един от почитаните е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на Аполон и Дионис. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски, но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на гръцкия завоевател със споразумение.

В началото на новото хилядолетие Одесос е център на търговски съюз-федерация (подобен на Атинския съюз) между пет града: Одесос (Одеса), Томи (Констанца), Калатея, Месемврия (Несебър) и Аполония (Созопол). Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ "рога на изобилието", както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира виното, произведено във варненския край.

След разделянето на Римската империя през 395 г. градът е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо кои са били владетелите на крепостта, градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети.

Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.

В края на 6 век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва. Името Варна, което според някои хипотези има тракийски произход, е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите през 680 г.

През 7 век хан Аспарух превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения.

След това според Теофан (том I, стр. 691) от 773 до 950 г. градът преминава ту във владение на византийците, ту на българите, а от 950 до 1202 г. e владение на Византия. Според Иван Иванов и колегия обаче градът е бил разрушен в средата на VII век и е възстановен през XI век.

Средновековие и османско управление

В края на 8 век Варна е в пределите на българската държава, където умира българският кан Паган, който се опитва да запази града в територията на България чрез мирни преговори. След покръстването на българите през 864 г. по времето на цар Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар Калоян я освобождава. Вече е издигнат негов паметник в града.

През 13 — 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. Варна става столица на неговия син Иванко Тертер. От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското деспотство на Балик.

През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.

След това Варна става типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. в града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856 г.).

По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе — Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.

След Освобождението във Варна все още доминира турското и гръцкото население. Наред с тях в града живеят българи, евреи, арменци, татари и гагаузи. До средата на XIX век българите са незначителна част от населението на Варна, като чак след Освобождението, когато е разрушена крепостната стена и се заселват много българи от Северна Добруджа, Бесарабия, Тракия и Македония, се развива Ени махале, т. е. българската махала. В етническо отношение във Варна в края на XIX и началото на XX век могат да се различат осем махали. Сравнени по големина, те се подреждат: турската, гръцката, гагаузката, арменската, еврейската, българската, татарската и циганската. Най-значимият обществен център се оформя между гръцката, арменската, еврейската и турската махала, така нереченият Балък-пазар. Другият важен обществен център след Освобождението е Мусалата в турската махала. Между гръцката, арменската и гагаузката махала е развит с Ченгене-пазар трети център.

Изгражда се военен флот по подобие на модерните морски държави. През 1890 г. се създават първите модерни морски бани, които привличат летовници от Централна и Източна Европа. През 1906 г. е открито и модерно пристанище във Варненския залив. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум.

Архитектурният облик на града бързо се изменя от ориенталски в централно-европейски вид. Редица млади архитекти и инженери, завършили в чужбина работят за благоустрояването на Варна, създавайки десетки нови частни и обществени сгради, повечето от които и до днес носят статут на паметници на архитектурата. Към днешна дата в града има много разрушени стари сгради. В Повечето случаи липсва правилна поддръжка и реставрация. По-големите обекти са най-подържани — Драматичният театър, Археологическият музей, Офицерският клуб и др.

На 12 май 1896 година по подобие на бургаското македонско дружество “Пирин планина”, по инициатива на капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава и тракийско дружество, наречено “Одринско преселенско дружество – Странджа”, с председател д-р Младен Желязков. По време на първото преброяване в Княжество България жителите на града през 1887 г. са 25 256 души. За периода до 1892 г. те се увеличават с 23,95% на 34 922 жители. Причината за увеличението на популацията не е само естественият прираст — тя се дължи на механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Процесът се засилва след катастрофалните войни, които България води за обединение на българите. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, Тракия и Добруджа достигат града и населението на Варна нараства спрямо 1910 г. с 45,52% и достига 50 819 жители.

През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост на Варна. Сринати са и всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на Военния клуб, построена по проект на военния инженер Тодор Бояджиев. Така се поставя началото в строителството на красиви и модерни частни сгради в стила неокласицизма. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението, особено след антигръцките вълнения от 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала. Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но до избухването на Балканската война те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за производство на памучни и тъкани платове, шоколад, локум, вино и бира. При избухването на Балканската война в 1912 година 225 души от Варна са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името "Сталин", по името на Йосиф Сталин. През 1975 г. към града са присъединени селата Виница, Владиславово и Галата.

В града и околността се намират множество храмове — както български православни, така и на други от разпространените религии в България - арменски православен, евангелистки, мормонски, адвентистки и католически християнски храмове, джамия, будистки център.

Православните храмове са 14 и принадлежат към Варненска и Великопреславска епархия на БПЦ. Сред най-известните храмове в града са:

катедралата „Свето Успение Богородично“ в самия център на града, един от неговите символи, четвърта по големина в страната (след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, видинската катедрала „Св. Димитър“ и новопостроения храм в Смолян);
църквата „Св. Николай“, също на централната пешеходна улица,
църквата „Св. Параскева Петка“ (или само „Св. Петка“) и
църквата „Св. Атанасий“ в непосредствена близост до Римските терми.

Към епархията принадлежат и 7 православни параклиса в града. В непосредствена близост до Варна са и два манастира: „Св. Св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс и „Св. Димитър Солунски” в местността "Евксиноград". На около 30 км северозападно от Варна се намира действащият манастир "Св.Марина".

На 15 км от Варна се намира Аладжа манастир, създаден през 13 век.

Градът е част от Стоте национални туристически обекта на БТС с Варненския археологически музей и Военноморския музей.

Варна е известна и с традиционния хипарски празник в България „Джулай морнинг“, възникнал още по времето на социалистическия режим. Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето.

Аквариум

Аквариумът е с над 100-годишна история. В него има 17 големи морски басейна, в които са представени по-важните морски видове, интересни от стопанско или биологическо естество.

Аладжа манастир

Това е скален манастир в близост до Варна. Разположението му в Природен парк Златни пясъци потапя посетителите в автентичната атмосфера на уединение и медитативна съсредоточеност. Безбройни легенди от миналото за тайнствен монах и скрити съкровища съпътстват любознателния пътешественик.

Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ - Първият в България астрономически коплекс, открит през 1968 г. Комплексът се състои от астрономическа обсерватория, планетариум и кула с Махало на Фуко. Намира се в централната част на Морската градина.
Варненският некропол — най-старото златно съкровище в света
Делфинариум

Варненският делфинариум, открит на 11 август 1984 г.

Държавна опера
Евксиноград

Със своите 800 декара Евксиноград е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Неговите архитектурни и исторически паметници, както и неговото минало на духовен център го правят желано място за посещение и отдих на варненци и гостите на града. Той е естествено продължение на Приморския парк на север и връзка с парка на курорта Константин и Елена. Алеите му помнят стъпките на всички държавници на България - една от причините Варна да носи името си на морска столица.

Железопътна гара
Зоологическа градина
Морска градина - основната причина Варна да носи славата си на най-добър град за живеене в България.

Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Нейното строителство е по проект на Антон Новак, чешки градинар-декоратор, поканен в града от братя Шкорпил. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на големите българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметник на Антон Новак. Уникалността и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк обаче се дължат най-вече на съседството на морето и плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. Плитководието на варненския залив и акумулативното подхранване на брега с едрия пясъчник от срутищата на високия скат, обуславят по нататъшното разширяване на бреговата ивица навътре в морето. Средно на всеки квадратен метър от ската се падат пет квадратни метра отвоювани в морето. Тази феноменална особеност на нарастване на Приморския парк към морето, както и развитието на морските спортове го правят привлекателно и перспективно място за отдих и почивка на варненци и гостите на града. Неуредиците от брегоукрепителните мероприятия в миналото ще бъдат преодолени с времето и натрупаните камъни по брега постепенно ще отстъпят мястото на пълноценен пясъчен плаж.

Народна астрономическа обсерватория и планетариум "Николай Коперник"-Варна
Регионална библиотека „Пенчо Славейков“
Природен парк Златни пясъци

Със своите 13207 декара Природен парк Златни пясъци е атрактивно място за отдих и туризъм на варненци и гостите на града. Той е вторият обявен парк в България след Народен парк "Витоша".

Университетска Ботаническа Градина – Варна
Фестивален и конгресен център - Варна

Театри

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
Държавен куклен театър Варна
Театър "Българан"
Летен театър

Опера

Държавна опера Варна

Галерии

Градска художествена галерия "Борис Георгиев"
Галерия "Графит"
Галерия "Кавалет"
Галерията на Ева
Фоайета на Фестивален и конгресен център

Музеи

Варненски археологически музей
Военноморски музей
Парк-музей "Владислав Варненчик"
Къща-музей на Георги Велчев
Музей за нова история
Музей на Възраждането
Етнографски музей
Музей за история на медицината

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016