adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Стара Загора

Ста̀ра Заго̀ра е разположена в Южна България и е един от основните икономически центрове в България.

Стара Загора е център на най-голямата в страната регионална асоциация на общините - РАО Тракия. Стара Загора е от 4-те български града, имащи международен кредитен рейтинг.

Градът е с население 138 272 души по данни от Преброяването към 1 февруари 2011 г. , като образува по данни на НСИ, като образува 5-тият по големина агломерационен ареал в България с население от 213 444 жители. В града се намира най-старият в Тракия български театър - Драматичен театър "Гео Милев". През 1925 г. е открита втората след София опера - Южнобългарската опера, която впоследствие е преименувана на Държавна опера Стара Загора. На 13 декември 1927 г. започва историята на радиото в Стара Загора, а на 1 февруари 1936 г. стартира редовната програма на втората в България радиостанция - "Радио Стара Загора" след Радио София.

Стара Загора е атрактивна туристическа дестинация. В града се намира античният Форум на Августа Траяна. На 14 км от центъра на града е разположен националният балнеологичен курорт Старозагорски минерални бани. На разположение на гостите на града са 34 хотела, което го прави изключително подходящ за конгресен туризъм. Стара Загора е голям университетски център. Градът е известен като Град на правите улици, липите, поетите, хубавите жени и Берое. Стара Загора е 6 - тият по големина град в България.

Природа

Градът е известен с красивите паркове, които в последните години са почти изцяло обновени. (виж Списък на парковете в Стара Загора)

Аязмото

Аязмото е парк, който се разпростира на значителна площ. Преди да бъде превърнат в лесопарк от митрополит Методий Кусев, на това място се е издигал гол скалист и безводен баир, но сега мястото е една от гордостите на Стара Загора. Пред входа на парка се издига меден барелеф на Старозагорския владика, направил много за съгражданите си, а до върха край малък храм, застроен на мястото на древно езическо светилище, е мраморната му гробница.

В парка се намират:

Старозагорска зоологическа градина — Най-голямата по площ в България. Много разнообразни животински видове.
Ботаническа градина с много редки дървесни видове

Център за рехабилитация и размножаване на редки видове

На площ от 6000 кв. м са изградени повече от 30 съоръжения за рехабилитация, лечение, размножаване и отглеждане на редки видове. Центърът е член на световния съвет по рехабилитация на диви животни IWRC.

Стара Загора e един от най-древните градове в България и Югоизточна Европа. Доказателства за това са 8-те му имена: Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Заара, Железник и Стара Загора. (Според Османския пътешественик Евлия Челеби старото му име е било Угандъра от Гръцки произход означава червено яйце, през този ден от всичките български села хората правели банкет.)

Античност

Историята на града започва с неолитните жилища от 6–5 хилядолетие пр.н.е. Неолитните жилища край Стара Загора са най-запазените неолитни жилища в Европа, а медният рудник е най-старият експлоатиран в Европа.

Смята се, че в района на днешния гр. Стара Загора е основано селище от траките под името Берое, което на тракийски вероятно означава желязо — още в древността се е добивало желязо от мини до Стара Загора. Някои учени считат, че селището Берое, е основано около средата на 4 в. пр. н. е. от Филип II Македонски, или поне той го е преименувал. Среща се от гръцки автори от древността и средновековието като Βερόη (произнася се Верои) или Βέροια (Верия). Същото име са носили и други градове в древна Македония, някои от които съществуват и до днес, като Верия в Гърция и Бейрут - столицата на Ливан.

Римският император Траян (един от най-великите императори на Римската империя) преустроява града и го кръщава на себе си — Улпия Августа Траяна (на латински: VLPIA•AVGVSTA•TRAIANA). По времето на Римската империя Августа Траяна е от сред градовете, имащи право да секат собствени монети - право отдавано на най-големите търговски и икономически центрове на империята.

Средновековие

Областта Загоре влиза за първи път в границите на България след обсадата на Константинопол от арабите през 717 година, при която хан Тервел оказва помощ на империята с конница и пехота и разбива 30 хилядна арабска армия. За благодарност Византия отстъпва на България стратегическата област Загоре с център Берое. Българите наричат града Боруй (видоизменена форма на Берое или от старобългарската дума 'бору' - крепост). След това градът многократно преминава ту във Византия, ту в България.

При посещението си в града през 784 г. византийската императрица Ирина възобновила крепостните стени, за да удържи натиска на младата българска държава и му дава своето име - Иринополис (на старогръцки: Ειρήνούπολης).

След падането на България под византийско владичество градът е прекръстен на Верея.

Под османска власт

През 1372 година османските турци завладяват града, който има изключително стратегическо местоположение в близост до проходите на Стара планина, водещи до малкото останала свободна територия на Търновското царство. Османците, виждайки огромното наследство, състоящо се от исторически паметници от различните култури, го преименуват на Загра-и Атик (на османски турски: زغرهء عتيق) — на турски древна Загора. По-късно името се видоизменя на Ески Загра (на османски турски: اسكى زغره) — Стара Загора. Лала Шахин паша е превзел Стара Загора, подобно на Одрин и Пловдив. Според Евлия Челеби през 17-ти век в Стара Загора има 3000 къщи, около 760 пътища и 14 махали. По това време е имало 5 джамии: Алипаша, Текке, Налбей, Ноктаджъ и Хамзабей. Имало е още 1 медресе, 42 училища, 5 хамама (с имена: Аладжа, Паша, Йени, Чифте и Киучук хамам),1 безистен и 855 дуккана.

През турското владичество градът отново е водещ културен и икономически център. Той е първият български град, преименуван с българско име още преди Освобождението поради голямата будност и настойчивост на старозагорци(почти всички български градове и села с турски имена са преименувани едва през 1934 година). През 1854 година старозагорският български елит взема решение градът да се прекръсти на Железник, подчертавайки, че още в древността там се е добивало желязо (превод от Берое). Но това име не се налага задълго и през 1870 година при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с името Стара Загора.

Д-р Иван Богоров в своята книга „Няколко дена разходка по българските места“ отбелязва, че Ескизаарското поле е едно от най-плодородните в цяла Румелия и че Ески Заара е един от най-населените с българи градове в Румелия.

През 1841 година в града е основано класно училище, което прилагало програмата и методите на габровската Априловска гимназия. През 1863 година се открива девическо класно училище. В Стара Загора са учителствали Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Славейков и други. Тук са се учили Васил Левски, Райна Попгеоргиева и други. Родно място е на редица едни от най видни български възрожденски дейци като Захари Княжевски и Александър Екзарх. Две години тук е творил и Николай Павлович, който възнамерявал да открие рисувално училище. Тук е родена оперната певица Христина Морфова, наречена „Българският славей“.

През 1875 година преди Старозагорското въстание, Стара Загора има 4 419 дома с 25 550 жители[7] и заедно с Пловдив (24 000 жители през 1880 година) са най-големите градове на територията на днешна България. В останалите български земи още 4 града са около и над 25 000 - Солун, Одрин, Битоля и Скопие.

Ярка проява на революционните борби срещу османския поробител е Старозагорското въстание от 1875 година, ръководено от Колю Ганчев.

Старозагорско клане

През време на Освободителната война градът на няколко пъти е изгарян от турските башибозуци. Сведенията за загиналите по време на Освободителната война българи са различни. След героичната Битка при Стара Загора на българските опълченците и ген. Гурко с десетократно превъзхождащия ги противник освободителните войски се укрепяват на Шипка, a турците завземат града.
На 19, 20 и 21 юли 1877 г. от 48 000 редовна турска армия командвана от Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) са изклани с невероятни садистични практики и между 5 000 и 15 000 българи, други към 1200 загиват от глад и преживените ужаси. Хиляди млади момчета, девойки и жени са отвлечени към Турция. Хора са одирани живи, печени на шиш, разпъвани на кръст и приковавани. На бремените са разпаряни коремите и са вадени неродените деца. Само в църквата св. Тройца са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в св.„Св. Богородица" и „Св. Николай. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Стара Загора.

Градът е изгорен до основи и обезлюден. Хиляди напускат и не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град. По това време в града остава едва 1 089 дома с 10 650 души, което е едва една трета от населението на Стара Загора до опожаряването и Старозагорското въстание от 1875 г..

След Освобождението

Стара Загора е град, опожаряван многократно, но построяван отново и отново за да устои на прищевките на времето. За тази цел през 1878 година в Стара Загора пристига известният архитект от Австро-Унгария Лубор Байер, който проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, с която Стара Загора се гордее и до днес. На 5 октомври същата година е положен и първият камък за възстановяването и именно затова датата е обявена за празник на града. В България единственият друг град с такъв устройствен план е Нова Загора. С шахматна планировка са най-модерните и големи градове в света — Мексико сити, Буенос Айрес, Пекин, Токио и др.

При първото преброяване след освобождението на Източна Румелия през 1884 година Стара Загора има едва 15 500 души население (поради опожаряването и избиването на половината му население от турците през Освободителната война), като градът от най-голям пропада едва до 7-мо място по големина в освободените български земи след Сливен — 20 000 души население.

В следващите няколко години Стара Загора отново изпреварва Сливен, а през 1901 година и Шумен, който след напускането на голяма част от турците е в застой на населението си чак до 1934 година. От 1901 до 1913 година Стара Загора със своите 27 000 души заема 5-то място по големина след София, Пловдив, Варна и Русе. През 1926 Стара Загора е изпреварена от Бургас - град, който нараства бързо поради стратегическото си място и поради големия брой бежанци, прокудени от турците от Одринска Тракия, заселили се в него след Междусъюзническата война. За кратко Стара Загора е изпреварвана от Плевен (1946–1956) и Перник (1956–1959).

През 1934 година населението на Стара Загора се увеличава до 29 825 души. През 1946 година населението на града е 38 325 души.[13] През 1956 година Стара Загора достига 56 000 души, 1965 г. — 87 000. През 1968 Стара Загора вече достига 100 000 души и се нарежда между най-големите български градове - стохилядниците. На преброяването през 1975 година населението на града е 122 000 души. През 1985 г. 157 000 души. През 1992 година населението достига 162 000. През 2007 г. Стара Загора има 163 000 жители. Съгласно данни от извършеното преброяване към 01.02.2011г. населението на Стара Загора е 136363 души.

Културни и природни забележителности

Стара Загора е част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз:

Античен форум Августа Траяна - най-старият по нашите земи;
Неолитни жилища, 9.00-12.00 и 14.00-17.00 ч. почивни дни неделя и понеделник, има печат.;
Мемориален комплекс “Бранителите на Стара Загора - 1877 г.”;
Регионален исторически музей - бул. "Руски" 42, 10.00-18.00 ч.; почивен ден: понеделник, има печат.

Обсерватории

Централна астрономическа лаборатория за космически изследвания към Българска академия на науките — намира се в парк Аязмото, на върха на „Втория баир“
Народна астрономическа обсерватория "Юрий Гагарин"

Църкви

храм „Свето Въведение Богородично“
храм „Свети Димитър“
храм „Свети Никола Чудотворец“
храм „Света Троица“
храм „Свети свети Кирил и Методий“
храм „Свети Теодор Тирон“
Старозагорска митрополия

Театри и опери

Държавна опера[21] — първата българска опера извън София. Новата сграда на Старозагорската опера е най-голямата на Балканския полуостров. Построена през 1974 г., през 1991 г. тя е подпалена от вандали. Към 2010 г. работата по ремонта е приключена. Откриването се очаква до края на годината.
Драматичен театър „Гео Милев“, един от най-старите в България.
Държавен куклен театър
Музикален театър

Музеи

Регионален исторически музей, Стара Загора
Форум на Августа Траяна — най-известният античен паметник на културата в Стара Загора, разположен близо до Съдебната палата
Южната порта на Августа Траяна
Късноантична обществена сграда с мозайка (4-6 век; експонирана в партерния етаж на паричния салон на Централната пощенска палата
Късноантична подова мозайка от края на 4 век близо до сградата на НТС
Хилендарски метох, в двора на храм „Свети Димитър“ - централно място в експозицията заема темата „Левски в Стара Загора“, която проследява тригодишния престой на Апостола в града (1855–1858 г.) и ролята му при изграждането на местните революционни комитети
Музей "Неолитни жилища" — експозиция на запазени човешки обитания и съдове от периода на ранния неолит (средата на 6 хилядолетие пр.н.е.), експонирани в специална защитна сграда.
Халколитни медни рудници в местността Мечи кладенец (Аирбунар)
Тракийска гробница
Къща музей „Гео Милев“
Къща музей „Градски бит XIX в.“ - експозицията е уредена в Хаджиангеловата къща, строена през 1883 година от дебърския майстор уста Георги
Балабановата къща, в която е уредена експозицията на старозагорските занаяти от края на XIX век
Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877 г.“, издигнат в памет на българските опълченци, сражавали се за освобождението на Стара Загора, под командването на подполковник Калитин.
Римските терми при Старозагорските минерални бани
Берекетска могила
Ески джамия — единствената оцеляла сграда след опожаряването на Стара Загора през Руско-турската Освободителна война, завършена през 1409 г.

Галерии

Изложбена зала Байер
Ателие Галерия Палитра — Изящно и приложно изкуство, икони
Галерия 8 — Сборна изложба — живопис пластика и икони
Галерия за изящни и приложни изкуства Алба Авитохол — обща експозиция
Галерия за изящно изкуство Кавръков — Сборна изложба живопис, графика, икони
Галерия за изящно и приложно изкуство Грема
Галерия за класическо изкуство
Галерия Зодиак — Живописни платна, графики и пластики от изявени автори
Галерия Палитра — Изящно и приложно изкуство
Художествена галерия Стара Загора
Художествена галерия Радев — сборна изложба живопис — постоянна експозиция
Римска Мозайка - живопис, графика, пластика, фотографии; изящно и бижутерийно изкуство
Паре - Съвременна живопис и приложно изкуство
Рицар - Живопис, графика, скулптура и приложно изкуство
Хоби - Сборна изложба

Редовни събития

Годишен фестивал на оперното и балетното изкуство - основан преди 40 години се утвърди като единствения и най-голям оперен фестивал в България, в Стара Загора гостуват всички опери от страната и много оперни театри от чужбина. Провежда се всяка година в продължение на 2 месеца - от април до юни.
5 октомври — Ден на Стара Загора
м. Юни — поход "Верея", към ТД"Сърнена гора"
Празници на липите - всяка година от края на май до средата на юли се провеждат градските празненства, посветени на цъфтежа на липите.
м. Септември - Ежегоден младежки фестивал на изкуствата "Различният поглед"
Pierrot - Международен фестивал на куклените театри за възрастни
Състезания по корабомоделизъм - Езерото Загорка е домакин години наред на световни, европейски, балкански и национални състезания. Всяко лято се организират Дни на корабомоделизма, организира се специален пресцентър, който отразява състезанията.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016