adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Смолян

Град Смолян е разположен в Южна България. Той е административен център на община Смолян и областен център на област Смолян. Според преброяването през 2011 година населението на град Смолян е 30 642 жители.

Античност и Средновековие

Името на Смолян идва от славянското племе смоляни, които населявали този край. Смята се че селището датира от дълбока древност. Носил е имената Аетос, Езерово, Ахъ Челеби, Пашмакли и пр. Според античния гръцки историк Херодот този край е бил населен с траки преди около 2500–3000 години преди началото на нашето летоброене.

Старогръцки източници свидетелстват, че родопското светилище за Дионисий бил издигнат на високия връх Зилмисос, а според съвременни версии днешния Карлък. С този район се свързва и пребиваването на Орфей.

В Османската империя

В периода между 1871 – 1872 година, казата Ахъ Челеби с централно селище Пашмакли (Смолян) включвала 14 села с общо 4191 домакинства: 2961 на българи мохамедани, 1500 на българи християни и 240 на цигани. Между 1896-1900 година християнското население в селото преминава под върховенството на Българската екзархия.

През 1912 година в Ахъ Челебийска каза вече живеят 8252 семейства, от които 2815 българи екзархисти, 140 българи патриаршисти и 5297 българи мохамедани /Любомир Милетич - Разорението на тракийските българи през 1913 г./.

През 1912 година в Пашмакли (Смолян) живеят 320 семейства българи мохамедани,80 семейства българи екзархисти и 40 семейства българи патриаршисти.

В Устово през 1912 живеят 420 семейства българи екзархисти.

В Горно и Долно Райково, общо през 1912 живеят 700 семейства българи екзархисти, 100 семейства българи патриаршисти и 70 семейства българи мохамедани.

В България

През 1936 година в около запазените развалини на старата крепост над Смолян „Аетос“ (Орел) били направени разкопки, разкрили крепостни зидове от камък и хоросан, дебели близо два метра и старо славянско селище „Могилата“.

На 18 юни 1960 трите селища Смолян, Райково и Устово се обединяват в град Смолян. Смолян е бил стар административен и стопански център, Село Езерово се намирало сред Смолянските езера, Райково било търговски център, а Устово — занаятчийски.

От 19 април 2008 година Смолян отново, след десетилетия, е издигнат във владишки център, начело на който е назначен константийският епископ Антоний. Същевременно новият владика остава подопечен на Пловдивска епархия на Българска православна църква. Православни храмове в града са 7, като един от тях катедралния храм "Свети Висарион Смолянски" е втория по големина след храм-паметник "Свети Александър Невски" в София.

храм „Свети Георги“
храм „Света Богородица“
храм „Свети Теодор Стратилат“
катедрален храм "Свети Висарион Смоленски"
храм „Света Неделя“
храм „Свети Николай Чудотворец“
храм „Свети Дух“

В града, освен тези храмове има и близо десетина параклиса, като най - новият е "Покров на Пресвета Богородица", открит през 2010 г. В град Смолян също така намира и седалището на „Районно мюфтийство“ - Смолян, което е постоянно действащ регионален изпълнителен орган на „Главно Мюфтийство“ - София, представляващо мюсюлманската общност в България.В град Смолян има две действащи джамии - в кв. "Устово" и кв. "Каптажа". Освен това във повечето села с мюсюлманско население има постоянно действащи джамии.

В град Смолян след 1991 година има и протестанти(адвентисти).

Културните институции включват Национална астрономическа обсерватория - Рожен, Планетариум с народна астрономическа обсерватория - гр. Смолян, Регионален исторически музей и Родопски драматичен театър. Регионалният исторически музей и Планетариума са част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Планетариумът е най - големият в България и на Балканите, и за последните 35 години е посетен от над 2 500 000 души.

Смолян е център на значими културни прояви — Националният фолклорен събор „Рожен“, Международните младежки фолклорни „Орфееви празници“,Международен младежки хип-хоп фънк фестивал Jam On It, Международен пленер по живопис, Майски културни тържества, традиционния празник на кукерските и маскарадни игри „Песпонеделник“ в с. Широка лъка, Международен етно-джаз фестивал July Jazz, Празници на Смолян с 21 октомври — Празник на Смолян, по повод Освобождението на Родопите от османско владичество по време на Балканската война — 1912 г., и др.

Центрове на съхранени традиции и културен живот са Родопският драматичен театър „Николай Хайтов“, Историческият музей „Стою Шишков“, който има изключително богата археологическа и етнографска музейна сбирка, Художествената галерия, притежаваща платна на най-големите български художници. На 3 януари 2011 г. беше вписан в Националния регистър Родопски народен театър „Орфей” като самостоятелно юридическо лице с основна дейност – продължаване на традициите на театралното изкуство в Родопския край. На 13 януари 2011 г. с Удостоверение № 3 (622) Министерството на културата го регистрира като културна организация, съгласно чл. 14, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата. Идеята е на писателя Светозар Казанджиев и на актьора от РДТ Румен Бечев.

По брой на читалищата Смолян се нарежда сред първите в България. Те кандидатстват всяка година успешно за различни проекти. Читалищата в Смолянска област, които са 87 на брой, са на първо място в България, а и са едни от първите в света по брой подкрепени проектни предложения.

През 1956 г. група ентусиасти начело с младия диригент Сашо Чобанов сформират към читалище „Христо Ботев“ в Смолян естрадно-джазов състав с група вокалисти към него. В първата оркестрова формация участват Ксения Иванова — пиано, Манол Кисьов — кларнет и алт-саксофон, Тодор Маринов контрабас и Радко Рибицов ударните инструменти. По-късно формацията прераства в Биг Бент. Вокалисти са ръководителят на състава С. Чобанов, Стефана Гозманова, Мария Кафелова, Анастас Попанастасов, Атанас Пацев и Христо Христов (Хитата). В концертния репертоар на състава се включват песни и мелодии от различни стилове на попа и джаза от онова време. Първата концертна изява е регистрирана през март 1956 година в стария военен клуб на Смолян.

Смолянските археолози откриха и проучиха най-старата църква в землището на града. В местността Могилата (3 км северозападно от Смолян, непосредствено до пътя за Пампорово) излезе на бял свят ранно християнски манастирски комплекс от V-VI в. Откритата в центъра на комплекса трикорабна базилика има тристенна апсида, едноделен нартекс и северно помещение към нея. Впечатляват нейните размери: дължина 19.50 м, ширина 12 м, а заедно със страничното преддверие — 17 м. Вътрешните размери на наоса са 12 х 10.60 м, едноделен нартекс — 10.60 х 3.40 м. Манастирската сграда заема площ 310 кв. м и има пет помещения, отделно магерница (кухня) — 8.80 х 4.80 м и две пещи, застлани с огнеупорни тухли. Манастирският комплекс е разполагал със собствена стъкларска работилница. В историята на най-старата смолянска черква се установиха два периода: от втората половина на V до края на VI в. и от края на IX до края на XIV в., когато била разрушена от османците. Съществуването на манастирския комплекс съвпада с първия период от функционирането на базиликата. Новооткритият раннохристиянски комплекс край Смолян, както и по-рано проучените култов център край с. Барутин (с трикорабна базилика от края на IV в.) и култов център „Гела“ (с трикорабна базилика от VI в.) потвърждават писмените сведения за налагането на християнската религия в тази част на стратегическата планина.

Други забележителности в Смолян са: Мерамовата, Сариевата и много други възрожденски къщи, художествената галерия, Али-Бейският конак, Пангаловата къща, медникарската чаршия и др.

В Смолян се приготвят деликатеси като качамак, пататник, клин, най-различни ястия с картофи, катми и чевермета, вкусни сърмички, боб в гърне и др. А киселото мляко е с отлични вкусови качества.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016