adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Самоков

Са̀моков е град в Западна България. Намира се в Софийска област на 55 км. от град София и на 8 км. от курорта Боровец. Градът е най-големият в областта и е административен център на Община Самоков.

Миналото на града е свързано с добиването на желязо. В подножието на Доспейската планина (Лакатишка Рила) при Шишмановия пролом се намира Шишманово кале. Там има ранно-християнска базилика и манастирски комплекс. Строителството им се отнася към епохата на Римската империя. Опожарени са през VI -VII век от варвари. Името е свързано с легенди и приказки за последните битки на цар Иван Шишман.

Някога тук е имало римско селище, а сегашният град е възникнал по-късно — в началото на XIV век като рударско селище. По това време българските занаятчии влезли в пряка връзка със западноевропейските рудари саксонци, наричани саси, и по техен образец били въведени саксонски пещи (видни), ковашки работилници (мадани) с духала и големи чукове (самокови — откъдето идва и името на града), движени с водна сила. Когато турците превзели града (1372), Самоков бил икономическо и културно средище.

От 1557 г. до 1907 г. градът е център на Самоковската епархия.

Културни забележителности

Историческият музей е още едно доказателство за високата интелигентност на самоковските граждани, за чувството им за историческа памет и висока обществена ангажираност. В началото на тридесетте години известните самоковски художници Наум Хаджимладенов и Васил Захариев дават идеята за музейна сбирка, която да се помещава в народното читалище. Осъществяването на идеята става през лятото на 1931 година с дейното участие на още двама известни майстори на четката - Христо Йончев-Крискарец и Павел Францалийски.

Пръв уредник на музейната сбирка е Наум Хаджимладенов. Васил Захариев разработва Правилник на музея, който е утвърден от Министерството на просветата и по този начин сбирката е призната официално. Христо Вакарелски описва експонатите в инвентарна книга, а Слави Генев изготвя тематико-експозиционен план. През 1957 година Георги Белстойнев завършва художественото оформление на музея, което е запазено и до днес на първия етаж. През 1937 г. Христо Йончев-Крискарец прави феноменална изложба на народното творчество в Самоковско, която поставя началото на етнографската сбирка. През 1958 г. е завършена експозиция Възраждане, през 1966 г. - революционно движение. Днес музеят притежава около 30 000 експоната.

Девически манастир “Покров Пр. Богородици”

Девическият манастир в Самоков започва своя живот около 1772 година като малко девическо монашеско общежитие. Основано е от баба Фота, която подарява имотите си на Рилския манастир, а в собствената си къща обединява малобройна девическа общност. В средата на XIX век там вече, по каноните на оформения по подобие на Рилския типик устав, живеят повече от сто монахини и послушнички. Още от създаването си женският метох става средище на духовност и просветителство. През 1837-1839 година, наред с други разширения, е издигната внушителна трикорабна църква. Метохът бил обграден с висок зид. Освен църквата е построена и магерница. Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила. Църквата е каменна, трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три апсиди — едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането. От запад има аркадна открита нартика, върху която ляга обширна емпория, която към наоса се открива с пластично двойноогъваща се линия на парапета. По своята архитектура тази църква има много по-близък паралел с творчеството на Тревненската и Дряновската школа, отколкото със Самоковската. Този храм е бил повлиян от творчеството или дори може да е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Позлатените резби на иконостаса обаче, балдахинът над светия престол и другите църковни мебели, без съмнение са дело на самоковски майстори. Особена виртуозност има в изработката на иконостасните царски двери. Съществува мнение, че иконостасните икони са дело на самоковския зограф Христо Димитров. Тук, редом с образите на Богородица с младенеца и Исус Христос, са изобразени и първоучителите Св. св. Кирил и Методий.Освен тях в църквата се пазят интересни икони от самоковската школа - св. Никола, св. Йоан Златоуст, Три светители и др. По свода на църквата личат следи от възрожденски стенописи — дело на самоковски майстори.

Бельова църква - късно-средновековна църква (XV-XVII в.) на 2 км. южно от гр.Самоков, вляво от шосето за Боровец.

Байракли джамия или Старата джамия. Тя е музеен обект и може да се посещава от туристи.

Църква "Св. Никола"

Църквата е построена в по-късен период, 1859-1860 г., когато християните в Турция получили по силата на провежданите реформи известни религиозни свободи и самоковци издействали ферман. Те вярвали, че на това място е имало църква още преди падането на града под турска власт. След като бил завършен иконостасът и поставени иконите, храмът бил осветен тържествено на 26 октомври 1861 година, Димитровден, от архимандрит Хрисант Дойчинов и градските свещеници, за да свърже завинаги родолюбието на самоковци с борбата срещу гръцкото духовенство. Именно в тези дни от града е изгонен гръцкия владика, а църковната служба започва да се води само на български език. Дръзкото строителство на църквата "Свети Никола" показва тази решителност за отхвърляне на гръцките владици, но и неустоим копнеж за национално освобождение. Трите ѝ купола белеят отдалеч, устремени в синевата. Високата каменна ограда тук не скрива почти нищо. Църквата "Свети Никола" сякаш е апотеоз на националното духовно освобождаване. Иконите ѝ са работени от самоковски зографи, но вътре липсват стенописи. "Св. Никола" е гробищна църква. В двора ѝ са били погребани видни самоковски личности като Захари Хаджигюров, Захари Зограф и др. През 50-те години част от гробищния парк е застроен. Надгробните плочи на Захари Зограф и Християния днес се съхраняват в Историческия музей.

Долномахаленска църква "Въведение Богородично"

Строителната одисея на тази църква приключва през 1835 година. сградата е трикорабна, с полуцилиндрично засводяване, носено от два реда измазани дървени колони. В нея са съхранени икони, дело на прочутите самоковски майстори. Тя е най-малката от действащите самоковски църкви. Строена е по-пестеливо, тъй като в тази част на града е имало по-малко миряни. Днес тя носи не по-малка историческа стойност от останалите храмове.

Синагога

Около 1855 година самоковските евреи замислили построяването на голяма представителна синагога и учредили фонд за набиране на средства. Строежът започнал три години по-късно, за да приключи през 1860 г. Тогава еврейското население в града брояло вече 130 семейства. Новата синагога е построена по планове на Бет-Амикдаша. Сградата била украсена с богато резбован таван, отделните полета на който били свързани с изписани орнаментални фризове. Овалните пана с букети и пейзажът в молитвената ниша свидетелстват за общите художествени вкусове в Самоков през миналия век. Майсторите зографи от града изписали върху западната вътрешна стена на молитвения салон и върху нишата на източния овални пана с букети в тях. Над вратата на синагогата е взидан мраморен къс с издълбан в него следния надпис Тази е вратата господня... Синагогата е нова постройка по план на Бет-Амикадаша, в която хората ще бъдат благословени в името господне и ще цъфтят в града на Арие, Иеуда и Габриел. Тя е паметник на културата от национално значение.

Голямата чешма е построена в първата половина на 17-ти век.

Митрополитската църква, построена 18-19 век, има уникални дърворезби.

През 1793 година в Самоков била осветена църква с името "Успение на св. Богородица", наречена още Митрополитска. Църквата е издигната на мястото на по-малка църква от XVII век със средствата на родолюбиви самоковци. Наполовина скрита в земята, тя била оградена още и с пръстен от висок каменен дувар. През 1805 г. започнало преизграждане на църквата с цел превръщането ѝ от едно- в трикорабна, по-висока и по-просторна. Четвърт век били нужни на строителите да завършат новия храм. Новият молитвен салон е с яки каменни стени. Два реда колони го разделят на три кораба,средният от които е по-широк от страничните. Гевгирени решетки и дъсчени стени затварят от запад параклис и стълбище за емпорията. От изток е прибавена олтарна апсида, която излиза извън правоъгълния молитвен салон. Църквата се завършва от открит притвор, чието писано чело се носи от стройни колони с резбовани главулеци. За деня на освещаването светогорският майстор Андон изрязал иконостас, амвон, архиерейски и епитропски тронове, два проскенитария. Дърворезбата е върху орехови дъски, които конски керван пренесъл от далечния Атон. Иконите, които били вложени в прорезите на иконостаса, са дело на "Христоте даскало" - първозографът Христо Димитров. Този иконостас е първият паметник, ознаменувал раждането на Самоковската художествена школа. Заедно със строежа за разширението на Митрополитската църква трябвало да бъде разширен и иконостасът на майстор Андон. Това свършил дошлият наскоро от Солун майстор Атанас Теладур. През 1833 г. майсторът завършил двете нови странични крила на иконостаса като ги свързал с архитектоничното членение, което майстор Андон дал на своето творение. Така резбената преграда на олтара се превърнала в една цялостна вертикална стена с един цокълен ред, ред на големите икони, архитрав, корниз и лозница, ред на малките икони и богата ажурна венчилка. И така двамата майстори, дошли в различни времена в Самоков, създават с творческа дързост един паметник на резбарското изкуство, който се превръща в школа за майсторите-резбари от Самоков.

Читалище

Годината 1859 е приета за година на създаване на Самоковското читалище, тъй като от тогава датират официални документи, носещи печата и съхранявани в Народната библиотека. За съжаление все още не може да се приеме за официално основателен описания от Йосиф Брадати факт за "разтурената от турците къща, съградена за четене", датиран към 1852-53 година. Но ако се вземе предвид твърдението на великия реформатор Митхад паша, че "не е срещал по-интелигентен народ никъде другаде в своя вилает", може да се предполага съществуване на читалищна дейност много преди тази дата, а това донякъде дава основание да се смята, че самоковското читалище е първото в България. През 1859 читалището се е именувало "Свети седмочисленици" и се е помещавало в сградата на тогавашното Мъжко училище.

Организираните действия и усилия за построяване на самостоятелна читалищна сграда завършват с успех през 1919 г. Тогава настоятелите и общината решават да се построи сграда, която освен читалище да бъде и паметник за прослава и помен на загиналите по бойните полета в Балканската война, Междусъюзническата война и Европейската войни. Монументалният паметник е завършен окончателно през 1923 година. Заслуга за цялостната му реализация имат известните тогава строителни фирми - Юруков и сие, Николов и едни от най-добрите скулптори на България - Николай Димитров, Иван Лазаров, Александър Андреев, Никола Ножаров, както и Ликурго Андреани - възпитаник на италианската Национална художествена академия.

Забележителни дати: 1862 г. - първото театрално представление; 1914 г. - учителят Алекси Попиванов основава хор, станал по-късно известен като хор "Рилска песен"; 1925 г. - започва прожекциите си читалищното кино; 1931 г. - създава се комитет за основаване на читалищен Музей на Възраждането с пръв уредник Наум Хаджимладенов и негов приемник Христо Йончев-Крискарец; 1944 г. - ражда се вестник "Рилско ехо"; 1949 г. - кръжок за литературно творчество; 1951 г. - кръжок по изобразително изкуство; 1953 г. - създава се детска музикална школа; 1955 г. - създадена е детска театрална трупа, а в следващата 1956 г. - и мъжки вокален квартет. 1985 г. - държавна награда по случай 125-годишнината на читалището, отбелязана тържествено в цялата община. Днес дейността на читалище-паметник "Отец Паисий" продължава. Наследеното от възрожденците е съхранено. Роденото от днешното поколение творци търси своя път към бъдещето.

Чадър чешма на автогарата пък посреща всички гости на Самоков.

Сарафската къща-паметник на културата от Въэраждането.

Шишманово кале.

Алинско кале.

Алински манастир.

Ковачевски манастир.

Тракийски могили по река Палакария

Природни забележителности

Национален парк Рила

Създаден през 1992 г. с цел запазване на естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми, Национален парк Рила е най-големият на Балканите. Разположен е върху 81 000 хектара и е местообитание на редки и застрашени видове и съобщества, някои от тях - ендемити за тази област. Тук се срещат около 1400 висши растения. 42 са защитени от закона. 98 са включени в червената книга, 9 - в червения списък на IUCN и 6 - в списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Единствено в Рила се срещат рилска иглика, павлово шапиче и рилски ревен. На територията на парка са установени 282 вида мъхове, 130 вида водорасли, 233 вида гъби, 5 вида риби, 20 вида земноводни и влечуги, 99 вида птици, 48 вида бозайници. Тук се намира най-голямата популация на балканската дива коза, най-голямата популация на лалугери, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка. Паркът е защитена територия за българските популации на глухаря. Установени са още уникални представители на безгръбначната фауна. От 2934 вида 242 са ендемити, а 244 - реликти. Това разнообразие определя парка като важен световен център на формообразуване. В Национален парк Рила се срещат 38% от растенията, 80% от безгръбначните животни, 80% от глациалната езерна флора и фауна.

Централен рилски резерват
Защитена местност Букова Усойка
Най-високият връх на Балканите - Мусала 2925 м.
Ридо
Продановски рид
Лаго
Боричо

Туризъм

В Самоков са разположени два от Стоте национални туристически обекта: Историческият музей и Девическият манастир

Самоков е център на зимните спортове: на юг от града се намира световно известният курорт Боровец, недалече са и ски курортът Говедарци и туристическият комплекс Мальовица, разположен на Меча поляна, в долинно разширение на река Мальовица и на 1720 м. надморска височина. Тук има хотел, ски-писти с влекове и ски гардероб с всичко най-необходимо за зимните спортове. Снежната покривка се задържа сравнително дълго. В зависимост от валежите ски могат да се карат и през май. Тук се намира ЦПШ Мальовица — база за алпинистите, които изкачват Мальовица, Орловец, Злия зъб, Ловница и Камилата.

Хижа Мальовица (1986) е единствената в алпийската част на Мальовишкия дял на Северозападна Рила. Построена е върху левия склон на долината на река Мальовишка през 1934 година. От 1981 г. действа нов туристически комплекс с 20 стаи, водоснабден и електрифициран. Има ски плац и влек. Посещава се целогодишно.

Други хижи са:

Заврачица /2178 м/
Мусала /2390 м/
Мечит /1670/
Шумнатица /1300 м/
Вада
Марица
Чакър Войвода
Ястребец

Редовни събития

От 2002 г. град Самоков има своя градски празник на 21 август - Успение на св. Симеон Самоковски, покровителя на града. За него доскоро се знаеше малко. Мощите на Светеца бяха открити при археологически разкопки в средновековната Бельова църква през 1995 г. След 2000 г. бе установено, че Митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като мъченик за вярата, а неговата икона за пръв път е рисувана като стенопис от известния самоковски зограф Никола Образописов около 70-те години на 19 век. Личността на Свмч. Симеон Самоковски е свързана с народо-освободителните движения на българите от Западна България по време на Руско-турско-австрийската война, когато много християнски деятели и свещеници се включват в подготовката на въстание. Митрополитът е заловен от турците, съден и на 21.08.1773 г. е обесен в София. Съществуват много преписки за чудото, станало при обесването му — въжето три пъти се късало, бесилката се чупила, но така или иначе неговата смърт като мъченик за вярата го поставя в пантеона на българските светци-мъченици.

И така дните около 21 август (всяка година различни) са Самоковски празник. Започва се с литийно шествие и литургия, на Бельова черква се прави курбан и фолклорна програма. Празникът продължава с голям концерт, фойерверки, избор на мис Самоков и различни празнични мероприятия. От 2003 г. в рамките на празника е включен и фестивалът на туристическата песен „Бялата порта на Рила“.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016