adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Русе

Ру̀се e голям пристанищен град по поречието на река Дунав в Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименните община Русе и област Русе. Русе е сред най-важните икономически центрове на България и е петото по големина населено място в страната. В районa му се намира „Дунав мост“, наричан в миналото „Мост на дружбата“, което е единственото съоръжение от подобен тип в българо-румънския участък на река Дунав.

Централната част на града е известна с уникалната си архитектура от края на XIX-ти и началото на ХХ-ти век. В старите сгради широко са застъпени стиловете барок, модерн, неокласицизъм и сецесион, а фасадите са украсени с еркери, балкони, колони, пиластри, арки, скулптурни фигури, бюстове, монограми и гербове. Покривите са от галванизирана цинкова или медна ламарина, завършващи с кулички, ветропоказатели, гръмоотводи и красиви парапети. Стилът на много от тях е повлиян от виенската архитектура. През 1893 г. Русенската община приема правилник за строежа на частни сгради. В него се нарежда всички къщи по главната градска улица да бъдат украсени с „пластическа каменна декорация“. Често наричан „Малката Виена“, Русе спечели почетна награда за най-красив град в България през 2009 г.

Според преброяването през 2011 година град Русе има население от 149 642 жители и е 5-тият по големина град в България.

Русе е град с 23-вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста („пристанище на 60 кораба“). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан, 69-70 г., като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция Мизия, създадена 15 години след Хр. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум (днешен Белград) до делтата на Дунава. Тук през различно време станували кохорти от по 600 души и други военни единици.

Значението на Сексагинта Приста като твърдина и станция на дунавската флотилия било важно, защото превозът на продоволствия и оръжие се осъществявал по реката. Крепостта по-късно бива унищожена от нападенията на авари и славяни през VI век. През периода на Първото българско царство (IX-XI век) и Второто българско царство (XII-XIV век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Русе, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г.

По време на похода от 1596-1598 г. влашкият войвода Михай Витязул Храбри съсипва крепостта Червен(30 км. южно от Русе), което дава начало на развитието на Русе. През османското владичество градът е преименуван на Русчук. През XVIII век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра. През 1811 г. в околностите на града се провеждат сражения от Руско-турската война 1806-1812 г..На 22 юли 1810 г., след 10-дневно бомбардиране, е предприет щурм на града, който бил отбит и струвал на руската армия огромни загуби. Опитът на турците да деблокират Русчук (Русе) завършил на 26 август с поражение за тях в сражението при с.Батин, след което руските отряди заели Свищов, Бяла, Търново и Оршова. На 15 септември се предали Русчук (Русе) и Гюргево. През Кримската война на 25 юни (7 юли)войските на Омер-паша съсредоточени при Русчук /над 30 хил./ форсирали р.Дунав и, след бой с малочисления руски отряд, упорито отбраняващ остров Радоман на р.Дунав, овладели Гюргево, със загуби до 5 хил. човека. Русе израства като един от най-големите дунавски османски градове и след Кримската война от XIX век е избран за административно средище на Дунавския вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя. Водоснабдяването на Русе е едно от тях.

През 1864 е открива първата съвременна печатница в българските земи.
През 1865 за първи път в България улиците получават имена.
През 1866 е завършена първата телеграфна линия у нас между Варна и Русе, минаваща през Шумен.
През 1867 е завършена първата ЖП линия (Русе-Варна).
През 1870 се провежда първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производство.
През 1870 започва да функционира първата Фабрика за алкохолни напитки на Г. Петру.
През 1876 е построена първата пивоварна фабрика у нас, „Света Петка“.
През 1876 започва работа първата парна бояджийска фабрика „Пенков-Павлов“.

През 1836 г. Русе е с едва 3000 души население. Но поради удобните връзки с Истанбул Русе е избран от турците за вилаетски център, което стимулира развитието му. Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русе се свързват с имената на Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.

Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. Като единствено официално име е установено паралелното на Русчук българско име Русе.

След Освобождението Русе е водещият български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството. Седалище е на българското дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. В периода 1878-1944 г. в Русе са създадени 416 промишлени предприятия - 164 са предприятията от областта на шивашката, текстилната, кожарската промишленост, 108 са фирмите от хранително-вкусовата промишленост, алкохолно производство, 41 фирми произвеждат химически изделия, 57 – металообработване, машиностроене, електропроизводство, 36 – дървообработване, 10 – керамика и огнеупорни материали. За няколко десетилетия градът е входната врата на Европа към България. Неслучайно в този период Русе е пионер в редица нововъведения:

През 1878 Русе става първият град в България с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и Копиткин;
През 1879 е създадена Дунавската флотилия;
През 1879 е основано първото земеделско училище “Образцов чифлик”, днес — Институт по земеделие и семезнание "Образцов чифлик";
През 1880 Иван Ведър полага в Русе началото на първата масонска ложа в княжество България - “Балканска звезда”;
През 1881 е построен първият метален кораб;
През 1881 е създадена първата частна банка „Гирдап“;

През 1881 г. е учредено морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна;
През 1881 е създадена първата фабрика за обработване на кожи на Валентин Месетич и Тасо Елич;
През 1882 гордост на Русе става построената от чешкия индустриалец Йозеф Хаберман „Първа българска парна пивоварна“, проектирана от неговия сънародник Густав Новак;
През 1883 е построена първата метеорологична станция;
През 1883 бележи още една новост — първата българска фабрика за сапун на Кръстю Йорданов;
През 1884 e oсновано Първото аптекарско дружество в България
През 1885 в Русе се създава първото Българско техническо дружество;
През 1887 започва работа първата българска плетачна фабрика на Д. Люцканов;
През 1890 e учредена Първа българска търговска камара в България;
През 1890 първата българска фабрика за мебели на Соломон Алкалян е създадена в Русе;
През 1891 е създадено първото застрахователно дружество „България“;
През 1896 е построен първият ръчно задвижван асансьор в България. Намирал се е в сградата „При Чикаго”(сега на ул. "Пирот" 5). В нея са се помещавали хотел, ресторант и модна къща за шапки. Задвижването е ставало ръчно от няколко здрави мъже. Асансьорът е стигал до покрива, където е била лятната градина на ресторанта.
През 1897 се е състояла първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектирал филм, който показвал посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак; Месец по-късно, на 22 март, била организирана и първата прожекция в София.
През 1906 година в Русе заработва първата в страната фабрика „Експрес“ на Аскерян и С-ие за велосипеди, грамофони и др. метални изделия;
През 1908 година заработва първата българска фабрика за железни кревати и мебели на Юрданов, Тонев и Казанджиев. Те поставят модата по таблите да се рисуват пейзажи.
През 1927 година в Русе е открита първата чорапена фабрика в България — Фазан
През 1933 Братя Вешкови построяват рафинерия със свои средства и образуват "Първа българска петролна индустрия".
През 2011 е пуснат в експлоатация първият сух фонтан в България.

В Русе са произвеждали първата фабрика за сода и лимонада "Лоза", първата българска фабрика за вратовръзки на С.И.Халасъ и първото столярно дружество "Първий Май". [30]. Тук е роден и първия дипломиран български пилот — Симеон Петров.

Според "Mеждународния алманах за България - 1898 г. - стр 443"  през 1898 г. в Русе е имало 4 печатници, 4 тютюневи фабрики, 2 фабрики за сода и лимонада. Най- големите предприятия са били „Братя Бъклови“ - търговия на едро; Акционерно спестително дружество „Гирдап“; Българска търговска банка; Застрахователно дружество България; Химическата фабрика за мастила, восъци и лепила на Филип Симидов; Фабриката за кюнци и пещи - "Труд"; Фабриката за патрони на Йосиф Цанков, Паяков, Израелов и Сие; Парната дъскорезница на Харамби Петков и Син; Столарската фабрика на Бр.Чернев; Железарската фабрика на Вилхелм Беман; Фабриката за картонени изделия и велосипеди на Найвирт и Вебер; Фабриката за цигарени книги на Грацияни и Леви; Химическата фабрика за вакса и вазелин на Стефанов Темов и Сие; Фабриката за сапуни на В.Бъчваров; Фабриката за сапуни на Бр.Дикрянъ и Меликсетян; Кожарската фабрика на Ценковъ, Павловъ и Сие; Фабриката за горни и долни ризи на И. Халачов; Фабриката за бонбони на Н.Кръстев; Пивоварната фабрика „Света Петка“; Фабриката за бира на наследниците на чешкия индустриалец Йозеф Хаберман;

Между I-та и II-та световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват само три консулства). Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата му роля. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност.

Нов тласък в развитието му става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Русе отново се въздига като голям икономически, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето (корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, електроника, приборостроене и др.), химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Градът става университетски център. По време на преброяването през 1985 г. е отчетено население от над 186 000 души.

В началото на 80-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химическият завод „Верахим“, който обгазява града в продължение на почти десет години и се отразява пагубно върху неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди души. След 1989 г. румънският завод заработва с минимална част от капацитета си и обгазяванията постепенно спират.

През 90-те години цялостната икономическа криза в България се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000-ната година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции.

Известен е с многото запазени сгради от края на XIX и началото на ХХ век, които му придават неповторима атмосфера. Сградите-паметници на културата са над 260. Повечето забележителности са концентрирани в центъра на града. (музеи, архитектурни паметници, театърът, операта, хотели, ресторанти и кафенета, магазини за сувенири). Някои забележителности са част от Стоте национални туристически обекта на БТС.

Паметникът на Свободата в Русе е построен в началото на XX век от италианския скулптор Арнолдо Цоки. Статуята на върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, сочейки с дясната посоката, откъдето са дошли освободителите. Единият от двата бронзови лъва при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. В задната част на основата са поставени 2 оръдия.

Строена е в средата на 50-те години на 20век. Вазата е с височина 3.40м., а в най-широката ѝ част обиколката ѝ достига 7 м. Тя е направена като приспособен вариант на подобна декоративна ваза на румънското парково изкуство в Букурещ.

„Русенски Лом“ е природен парк в България, разположен на около 20 километра южно от Русе. Паркът е наречен на река Русенски Лом — последния десен приток на река Дунав. Тук е и единственият действащ в България скален манастир край село Басарбово - „Св. Димитър Басарбовски“

Лесопарк Липник е разположен в района на село Николово, на 10 км от град Русе. Намира се в огромен горски масив от липови дървета с площ от около 20 000 декара, откъдето произлиза името на местността. Смятан е за най-големия лесопарк на територията на България.

Орлова чука е пещера в България. Намира се в близост до с. Пепелина, с. Широково, с. Острица и гр. Две могили. Тя е втората пещера у нас по обща дължина на галериите (13 437 м).

Регионален исторически музей, Русе

Музеят е открит на 1 януари 1904 г. Фондът на музея съдържа 130 000 бр. паметници на културата. Сред експонатите му се отличават Боровското съкровище; находките от археологическите разкопки на древните дунавски кастели Ятрус и Сексагинта Приста, на средновековния български град Червен; етнографски колекции от градско облекло и порцелан.

Сексагинта Приста е антична римска твърдина на територията на днешния град Русе. Сексагинта Приста означава в превод „Пристанище на шестдесетте кораба“.

Ивановските скални църкви се намират на 18 км. южно от град Русе. Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“, които се нареждат сред най-преставителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство.

Къща-музей „Градски бит на Русе“, известна като Къщата на Калиопа, заема сграда, построена през 1864 г. Експозицията представя ролята на град Русе като врата към Европа и навлизането на европейската градска култура в България в края на 19 и началото на 20 век. Показани са примерни интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня, с мебели от Виена, както и колекции от градско облекло, от накити и други аксесоари, сребърни прибори и порцелан, които бележат промените, настъпили във всекидневието на русенци. Тук може да се види и първият роял, внесен в България от Виена.

Пантеонът на възрожденците е национален паметник-костница, намиращ се в град Русе. В него са погребани 39-ма известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др.

Червен е средновековен български град, един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Втората българска държава (12-14 век). Развалините му са до едноименното село Червен на 35 километра южно от град Русе. Тук е единствената напълно запазена крепостна кула.

Музеят е сред 100-те национални туристически обекта. В него са представени експозиции за Българското Възраждане, църковно-просветните и национално-освободителните борби в русенския край, за семейство Обретенови — семейството на Баба Тонка, както и за живота и делото на летописеца на Априлското въстание Захарий Стоянов.

Русенската художествена галерия е създадена на 30 април 1933 г. Тя разполага с постоянна експозиция, но провежда и временни изложби на български и чужди художници.

Редовни събития и мероприятия

Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ - ежегоден международен фестивал за класическа музика. Провежда се през втората половина на м. март. Основан през 1961 г., днес фестивалът е място за среща на артисти и състави от световния музикален елит. Член e на Европейската асоциация на фестивалите EFA;
Пролетен литературен салон;
6 май, Гергьовден, е празникът на Русе. В дните около тази дата всяка година се организира т.нар. тарла, т. е. панаир с продължителност около седмица;
24 май - тържествена церемония за връчване на годишните Награди „Русе“ за изкуство, култура, образование и наука;
Фолклорен събор „Златната гъдулка“ - ежегоден фестивал за автентичен и обработен фолклор от Русе и региона, провеждан ежегодно през първата половина на м. юни;
Международен кинофестивал на алтернативното кино;
Национален ученически театрален фестивал "Климент Михайлов";
Лятна сцена „Сексагинта Приста“ е градски фестивал. Събитията в него се провеждат всеки четвъртък от май до октомври на римската крепост;
Русенският карнавал е маскарадно шествие на Еньовден, 24 юни. На Сирни Заговезни е традиционният маскенбал;
Летен фестивал на открито — концерти и спектакли на открити сцени в центъра на Русе;
Есенен салон на изкуствата — ежегодно в периода септември — ноември;
Международен театрален фестивал;
В края на октомври се провеждат „БГ МедиаМаркет“ и медийният фестивал „Българската Европа“;
Международно биенале на миниатюрата
Национална литературна награда „Елиас Канети“ - учредена през 2005 г. от Община Русе и МД „Е. Канети“;
Международен клавирен конкурс „Франц Шуберт“;
Национална джаз-среща — един от най-реномираните джаз-фестивали в България. Провежда се ежегодно в края на м. ноември;
Коледно-новогодишен фестивал.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016