adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Благоевград

Благо̀евград (до 1950 г. Го̀рна Джумая̀) е икономически, културен и образователен център на Югозападна България и главен град на едноименните област и община. Разположен е в долината на Струма в полите на Рила планина и е в непосредствена близост до Пирин планина. Известен е с трите висши училища — Югозападен университет „Неофит Рилски“, Американски университет в България и Колеж по туризъм - Благоевград.

Преброяването на населението от 2011г. оценява града с население 70 881 души, което го поставя на 15-то място по големина в България.

Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия спомагат за зараждащата се тракийска цивилизация тук около 300 г. пр.н.е. При топлите минерални извори възниква тракийското селище Скаптопара (Σκαπτοπάρα) на мястото на днешния квартал (по-рано село) Грамада. През 238 година жителите на Скаптопара, наричани и гресити (Γρεσειται), изпратили прошение до римския император Гордиан III. От текста му научаваме, че на две мили от селото няколко пъти в годината се провеждали многолюдни панаири, като най-посещаван бил панаирът от 1 до 15 октомври, на който продажбите били освободени от данъци. С идването на славяните животът тук замрял, а за следващите векове липсват данни.

След османското завоевание на полуострова от 15 век, на мястото на Скаптопара отново има град с многочислено население, който многократно сменя името си - „Джума Базари“, „Джума“, „Баня“, „Орта Джума“, „Джумая“, „Горна Джумая“. „Джумая“ е арабска дума, звучаща по-различно от турското произношение - „джамаа“, което означава „множество от хора“. Арабският корен в етимологията на името означава „петък“. Петъкът е бил ден за празнична молитва на мюсюлманите, а от там и пазарен.

В средата на 17 век от тук минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че градчето Орта джумаа има 200 покрити с керемиди къщи. Има голяма джамия с много богомолци. Има 80 дюкяна и много минерални извори.

По време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява Вароша - българската махала на града. През 30-те години на 19 век от тук минава френският геолог Ами Буе, който описва Джумая като град с 3000 до 4000 жители, в който живее наследствен войвода. Джамиите доказват, че има доста турци и помаци, наред с българите. Улиците са настлани и твърде неправилни. Според французина българите наричат града Шума (от "шума" - гора). Жителите на Джумая издействат султански ферман за построяване на църква. Така църквата „Въведение Богородично“ е осветена през 1844 година във Вароша, а в следващите 50 години е достроена и изографисана. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, посещава града и пише:
„ ...оставив село Семитлия, вступил в долину, на которой красуется городок Джумая на реке Струме. Ночь провел я у гостеприимных жителей его. Джумая имеет одну церковь во имя Введения Пресвятыя Богородицы и небольшое болгарское училище.“

Във Вароша се намира и къщата на Георги Измирлиев Македончето, участвал в Освободителните движения. През 1866 година е основано и читалището на града.

През 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов населението на Горна Джумая (Йокари Джумая) брои 6440 души, от които 1250 българи, 4500 турци, 60 гърци, 250 власи, 180 евреи и 200 цигани.

При избухването на Балканската война през 1912 година шестдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На 5 октомври 1912 г. Горна Джумая е освободена от българската армия. След Междусъюзническата война в 1913 година турското население в голяма степен се изселва и в града се заселват многочислени маси българи-бежанци, идващи от Егейска Македония и Вардарска Македония. Според Димитър Гаджанов в 1916 година Горна Джумая брои около 7000 души, от които едва 30 турски семейства, 100 семейства заможни власи и малко евреи и цигани.

Постепенно започва благоустройството и хигиенизирането на града. През 1920 г. тук се премества Солунската гимназия, днес Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Откриват се първоначално две основни училища - Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей.

През 1919 г. излиза първият вестник в Горна Джумая „Македонска сълза“. През лятото на 1923 г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 г. започва по-щателното благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата, кръчмите и гостоприемниците. През есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове, обаче, се електифицират едва в последвалото десетилетие.

На мястото на днешното „Златно пиле“ се e помещавал хотел „София“. През 20-те години хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 г., но били само на по-големите търговци и фирми. През февруари 1933 година в Горна Джумая се организира Първият велик македонски събор на българската бежанска общност от Македония. По повод 30-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание е построен Паметника на незнайния македонски четник, който обаче е разрушен след Деветосептемврийския преврат от 1944 година.

Едва през 1934 г. се прекарва водопровод, като до този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 г. се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с всеобщо веселие.

Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Плаза“, а площада - в стария турски конак. На 9 май 1950 г. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 г. към него е присъединено село Грамада, а през 1973 г. и село Струмско. В 1955 е построен паметник на Гоце Делчев, висок 8 метра. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийният дом (днес Американския университет), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“ и се пускат фонтаните.

Български православни храмове, намиращи се в града:

„Въведение Богородично“ в квартал Вароша-073/884794
„Свети Архангел Михаил“ в квартал Еленово;
„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в квартал Грамада- 073/833056
„Свети Димитър“ в квартал Струмско;

Православен информационен център към Неврокопска Св. Митрополия - 073/833337

Благоевград е футболен град, прословут с детско-юношеската школа на Пирин, дала на българския и световния футбол таланти като Димитър Бербатов и редовно захранваща по-заможните клубове с футболисти. Само липсата на сериозни инвестиции възпрепятства клуб с подобна школа и публика да е сред водещите в първенството.

Особен интерес за посетителите на града представлява възрожденския квартал Вароша с неговата уникална архитектура. На 200 м западно от него започва природния парк „Бачиново“, по поречието на река Бистрица. По дължината на 2.5 километровата алея са разположени заведения, детски площадки, "Аквапарк- Благоевград" и закритият басейн. В края на алеята се намира изкуствено направено езеро с дълбочина между 2-4 метра което се пълни с вода от река Бистрица и в което плуват водни колела направени под формата на лебеди. Срещу малка сума, всеки може да кара лодките около обширното езеро. В близост до града е ски-пистата Бодрост.

Славата на града и България разнася по света и Ансамбълът за народни песни и танци „Пирин“, носител на не една държавни и международни награди.

Традиционно, на 5 октомври, на площад "Македония" се провежда заря-проверка за загиналите над 30 000 български войни в Балканската война.

Паркове

Парк "Бачиново"
Парк "Ловен дом"
Парк "Скаптопара"
Градска градина
Зоопарк Благоевград
Заева Поляна

Театри

Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ (архитект Витомир Габровски)
Общински куклен театър
Учебен театър "УСЕТ"
Благоевградски младежки театър (частен театър, Бранимир Митов-Брано)

Опера

Камерна опера Благоевград

Музеи

Благоевградски областен исторически музей (създаден 1957)


Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016