adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Асеновград

Асѐновград е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив и е разположен на 15 км южно от град Пловдив. Асеновград е най-големият необластен град в България, най-големият град в Родопите, втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на Община Асеновград. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 1986 година са отделни села. По данни от Преброяването към 2011г., населението на града се оценява на 50 846 души, което поставя Асеновград на 19-то място по големина в страната.

До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος, Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост, стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Второто българско царство.

Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкият Йерусалим. Известен е и като „Градът на булчинските рокли“ поради големия брой ателиета и магазини за сватбени рокли и аксесоари.

Преобладаващият брой от жителите на Асеновград са българи, като в града има представители на турския, гръцкия и ромския етноси.

В града не са намирани останки от първобитен живот, но в близост са открити няколко огнища от новокаменната ера. Първите данни за заселване в региона са край село Богданица. По река Сушица (приток на Юговската река) е открита селищна могила наречена Тумбата. Дълга е 150 м в основата, на широчина е 88 м и 5 м височина. В нея са намерени хромели, каменни брадвички и глинени съдове. Най-ценната находка от могилата е малък мраморен идол от неолита.

Друга селищна могила е открита близо до село Руен (Паная или Богородично), на 5 км на запад от Асеновград. Наречена е Курт тепе или Вълча могила. Находките са длето от кост, глинена статуетка и фигура на жена, два костни идола и каменна брадвичка. Най-вероятно могилата е от късния неолит (3500-3000 г. пр.н.е.).

В района до железопътната гара в местността Керемидарницата в миналото са се издигали три могили високи от 4 до 7 метра. През 1956 г. в последната от могилите е открит зазидан гроб с четири колела от колесница, остатъци от хамути и четири конски скелета. По всичко личи, че на това място е бил погребан знатен тракиец. По намерените недогорели въглища до гроба може да се заключи, че погребението е извършено по тракийски обичай чрез изгаряне на покойника. В гробницата са намерени бронзово ойнохое (съд за вино), бронзов леген, бронзова патера (жертвен съд) и стъклено шише за благовонни масла. От тях голямо впечатление прави бронзовата патера, която е с обла дръжка и украсена в края с бюста на Силен, а в противоположния край — с релефно изображение на сатир. Патерата е добре запазена. Освен тези предмети извън гроба са намерени и глинен балсамарий, сребърни и бронзови пръстени, гвоздеи и части от стъклени балсамарии.

В града са намирани и други любопитни находки. Две от тях — комплект от предпазно въоръжение на тракиец (шлем, два наколенника и торква) и намерените северно от Асенова крепост тракийски шлем и копие, се намират в Националния археологически музей в София.

Асеновград е основан през 7 век пр.н.е., под името Стенимахос от 3 000 гръцки колонисти от евбейския град Истиеа. Вероятно градът е основан с цел да пази пътищата на юг и да създаде възможност за контрол на транзитната търговия към поречието на река Марица, там където е днешен Пловдив.

В черквата „Богородица-Балъклийка“ са открити каменен релеф на Юпитер и четвъртита мраморна колона с надписи. Релефът на Юпитер показва божеството държащо в едната ръка патера, а в другата скиптър. Вдясно от Юпитер е изобразен ореол, а отляво — четириного животно. В Станимака е намерен и друг релеф посветен на Юпитер. На него с надписи на гръцки може да се прочете: „Ефрат, син на Хиацинта, посвещава на Юпитер по внушение на божеството след съновидение“.

Интерес предизвикват и двете каменни плочи посветени на върховния еврейски бог Яхве. Едната от тях, намерена на Баделема, е счупена. Другата плоча е открита при Метоха и съдържа следното посвещение: „На върховния бог Яхве“.

От Асеновград произхожда и мраморна плоча с размер 40/30 см с изображение на неизвестна богиня изправена до олтар. В едната си ръка тя държи патера, а в другата скиптър. Върху плочата има и изобразен втори олтар, до който е застанало друго неидентифицирано божество.

Средновековното име на Асеновград — Станимака (Станимахос) е споменато за пръв път в Устава на Бачковския манастир, който е написан от неговия създател — грузинеца Григорий Бакуриани.

В същия документ са споменати и средновековните наименования на някои местности и забележителности около и във града:

Янова — местността, в която е изграден манастирът
Аврова — село Яврово
Добролонг — село Добралък
Лалково — село Лилково
крепостта Петричос (Περιτζός, Перицос) — Асенова крепост

От документа става ясно и наличието по това време на черквите „Горен Свети Георги“ и „Долен Свети Георги“, които са се намирали в близост до сегашната метошка църква, носеща името на същия светия.

Около разположената на 2 км южно от града Асенова крепост са открити археологически находки от Средновековието — керамика, монети, домашни потреби, сечива и оръжия. Цели керамични съдове не са намерени, а само отделни фрагменти. Някои от късовете са украсени с геометрични, растителни или животински мотиви, характерни за Втората българска държава. Най-ценните открити монети са от римските императори Констанций I Хлор и Диоклециан.

В близост до Асеновата крепост се е намирало и древното крепостно селище Петрич или наричано още Василикис. За наличието му става ясно отново от устава на Григорий Бакуриани. Точното място на селището се установява едва през 1960 г. при разкопки на нива около шосето за Яврово. Открита е делва с кости от човек и животно в нея. Основите на селището не могат да бъдат установени, защото в по-голямата си част са били дървени. Селището е служило, за да снабдява крепостта с каменари, говедари, свинари, жито и вино.

Станимака се споменава в летописа на Третия кръстоносен поход (1189-1191 г.) където крепостта се нарича Скрибенцион. Походът се води от германския император Фридрих Барбароса. През 1189 г. той се настанява в Пловдив и презимува там. По същото време някои от кръстоносните военачалници ограбват съседните на Пловдив населени места, сред които е и Станимака.

Няколко години след кръстоносния поход византийският император Алексий III Ангел издига за владетел на Родопската област убиеца на Асен I — Иванко. През 1198 обаче Иванко се отмята от Византия и се обявява за господар на областта, в която влиза и Станимака. Алексий III започва война с него и при една от битките обсажда и превзема крепостта Станимака, като пленява всички българи, които се намират вътре.

На 13 април 1204 г. Цариград пада под властта на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход. Пловдивската област и Асеновград влизат във владение на Рение дьо Три. Една година след това цар Калоян събира армия, за да превземе пловдивската област. След като узнава това, Рение дьо Три бяга от Пловдив, придружен само от 15 рицари, и се окопава в крепостта Станимака. След една година обсада Рение успява да се измъкне, като е освободен от маршала на Шампан и Романия и хронист на кръстоносния поход Жофроа дьо Вилардуен.

Крепостта на града е възстановена от цар Иван Асен II. През периода 1259-1344 г. Станимака е столица на Родопската област и градът на няколко пъти минава ту в България, ту във Византия. В 1344 година при цар Иван Александър градът заедно с другите родопски крепости е включен в пределите на България. Смята се, че градът е завладян от османските турци през 1363 година или след Черноменската битка през 1371.

В първите векове на османското владичество градът е вакъфско селище на султан Сюлейман Великолепни, а по-късно става център на нахия.Това се потвърждава от сведенията на Асеновградското синорнаме от 1517 г. и на подробния регистър на вакъфите на султан Сюлейман І Великолепни/1520-1566/ в Пловдивско от 1595 г.,във който регистър Асенонград се споменав под името Истанимака,а самият документ се съхранява в генералния държавен архив на Република Турция в Истабул. По време на кърджалийските размирици в края на 18 — началото на 19 век градът е на три пъти ограбван и опожаряван. Около средата на 18 век в града пристигат бежанци от Костурско, прокудени от Али паша Янински. На преселниците се гледало с добро око и дори издействали пари от цариградските власти за построяване на собствена черква през 1765 година.

В първата половина на 19 век Ами Буе пише за Станимака:
„ На една и половина левги от Филибе се минава Станимак по един каменен мост с два свода, наречен Кемер-Кюпри. При входа на моста има хан и голям кьошк или квадратен чардак, където човек може да си почине и да се наслади на прохладата, идеща от близостта на водата. От това място се разстила най-красива гледка към пролома на Станимак, един от най-живописните в Родопа… Станимак е населен с българи и мюсюлмани“

След обсебването на Бачковския манастир от фанариотите, фанариотските попове влизат във всички станимашки черкви и се превръщат в оръдия на гръкоманството. През 1881 г. манастирът решава да отхвърли Патриаршията и да мине под ведомството на българския екзарх. Това намерение обаче среща отпор. Започва процес, който трае 27 години и завършва с отхвърляне на молбата.

Много от храмовете по това време се превръщат в институт за претопяване на българите в елиногласни. Колкото повече българи употребяват гръцки език, толкова повече са и приходите за църквата и фанариотското духовенство. През 1847 започва отпорът срещу фанариотщината — в Марашката махала на града се изгражда първата бълграска черква и българско училище. В помощ на станимачани срещу все още силната фанариотска партия се притичат пловдивските родолюбци начело с Челеби Георгаки. Гръкоманите действат със заплахи и понякога с насилие. Един от паметните случаи е убийството на станимашкия първенец — Стоян Апостолов (Пантата).

През 1857 г. станимаклии извоюват първа победа над фанариотите и тепърва осъзнават значението на черквите. Взето е решение в черквата „Свети Атанас“ да се чете на черковнославянски език. Със задачата е натоварен 22-годишен младеж — Георги Тюнев Караанлъ. Българите в храма били слисани, а гръкоманите налетяли на бой. Родолюбците също се включили и храмът бил потрошен.

Най-ценните придобивки от борбата срещу фанариотщината са двете български училища. През 1861 г. българите от Бахча махала откриват също свое училище.

Станимака изрично е изключен от фермана за създаването на Българската екзархия. До началото на 20 век Станимака си остава преобладаващо гръцки град с около 9 хиляди души население. Затова, въпреки че в него е основан революционен комитет през 1876 г., градът не взима активно участие в революционните борби през Българското възраждане.

Станимака е освободен от османска власт по време на Руско-турската освободителна война на 6 януари 1878 г. от войните на генерал-майор Виктор Дандевил. След освобождението Станимака е малък град, чието население се препитава предимно от земеделие — винарство, бубарство и занаятчийство. Гръцкото население на града започва да се изселва след антигръцките вълнения в България през 1906 г. Според доклад на секретаря на Министерството на вътрешните работи Тома Васильов от юни 1907 г. от Станимашка околия са изселени 1640 гърци по официален път и 170 нелегално без паспорт.

Изселването на гърците се засилва след договорения обмен на население между България и Гърция по Спогодбата Калфов-Политис след Първата световна война. Тогава около 300 гръцки семейства се заселват в обезбългарения Кукуш (Килкис), а други се заселват в негушкото село Хоропан, прекръстено на Стенимахос. Поради тази причина и днес Асеновград е побратимен с Кукуш и Негуш.

Старото име на града Станимака е побългарен вариант на гръцкото му име Стенимахос. Има няколко мнения за етимологията на името Стенимахос. Едното е, че произлиза от Истеомахи (Ιστιεομάχη), тъй като градът е основан след много битки (на гръцки „махи“) на преселниците от Истиеа. Истиеомахи с времето се променяло на Стеимахи, Стенимахос, Станимахи и Станимака. Според други името е със средновековен произход и идва от „стеномахос“ (στενομάχος), означаващо „бой на тясно (място)“, тъй като градът е близо до изхода на дефилето на река Чая; или „тесен проход“, тъй като на времето пътят през дефилето е бил много тесен. Според трета теория името идва от личното име Стенемахос (Σθενέμαχος) — неизвестен герой от 10-11 век.

Асеновград е силно свързан с християнската религия. В околностите на града има над 50 християнски храма — църкви, манастири, параклиси т.н.; някои автори твърдят, че броят им даже достигал до 100, но досега никой краевед или историк не е направил пълно преброяване и оценка на това огромно религиозно богатство в околностите на Асеновград. Някои от най-известните и красиви християнски храмове са: Църквата „Света Богородица“, Църквата „Свети Архангели“, Манастирът „Света Петка“, Манастирът „Свети Свети Кирик и Юлита“, „Света Богородица Благовещение — Рибната“, „Успение Богородично“, „Свети Иван Рилски“, „Свети Атанасий Александрийски“, „Свети Никола Мирликийски“, „Свети Георги“ в квартал Амбелино, „Свети Георги“ в квартал Метоха, „Света Марина“, Параклис „Света Богородица Малката“, Параклис „Свети Константин и Елена“, Параклис „Свети Яни“, Параклис „Света Варвара“ и други.

Около 20% от населението е съставено от български турци и българомохамедани, изповядващи исляма. В града има една функционираща джамия и една в строеж, за която по всичко личи, че ще бъде внушително здание, разположено в близост до казармата. До стадион „Шипка“ се намира адвентистката църква.

Градът е важно средище за религиозен и културен туризъм. Особено атрактивни са туристическите маршрути до манастирите „Света Петка“, „Свети Кирик“ и Араповския манастир. Около града има общо 5 манастира, 15 църкви и 58 параклиса, исторически, етнографски, палеонтологичен и винарски музей, а на 2 км от града е Асеновата крепост.

Край Асеновград се намира и комплексът за спортен лов и риболов „40-те извора“. Климатът е изключително мек през зимата и относително прохладен през лятото, което прави града и околностите примамливи за туризъм. Особено важно за туристическото и урбанизационно развитие на град Асеновград има югоизточния му район, който включва местността „Параколово“, местностите около язовир „Четиридесетте извора“ (там е изграден и първият туристически обект „Тракийският хан“).

В близкото минало градът е известен и с една от първите дискотеки в България (Джумбаре) с 600 места и кръгъл дансинг, завършена през 1977 година. Тя се е намирала в хотелски комплекс „Асеновец“, който понастоящем се възстановява изцяло, но дискотеката вече не съществува. Центърът на град Асеновград се обновява постоянно и в кратко време ще бъде завършен в окончателния си вид.

Асеновата крепост е разположена в планината Родопи и е свързана с Асеновград посредством двукилометрово шосе. Крепостта съществува още по времето на траките, а през Средновековието нейната позиция става стратегическа. Крепостта е наречена на цар Иван Асен II. Църквата „Света Богородица Петричка“ е единствената изцяло запазена сграда в Асеновата крепост. През 1991 г., след завършването на цялостната реставрация на църквата, тя отново започва да функционира като православен храм.

Крепостта е сред Стоте национални туристически обекта и е отворена целогодишно за посещения. Ежедневно десетки асеновградчани и туристи правят преход до скалата. Повече за крепостта вижте тук....

Палеонтологичният музей в града, филиал на Националния природонаучен музей, е основан през 1990 г. и се гордее с една от най-богатите палеонтологични колекции в България. Сред експонатите има останки от саблезъб тигър, тигър метаилурус и динотерий. Динотерият (Динотериум – Deinotherium giganteum Kaup) е огромно хоботно животно. То е живяло в блатистите райони преди 8 милиона години. Теглото му е било повече от 12 тона. Находката е уникална в световен мащаб. Това е един от петте екземпляра извадени при разкопки в света и е един от най-запазените. Целият скелет на животното е бил открит при село Езерово през 1967 г. Именно, защото е уникална находка, истинските кости се пазят в Националния природонаучен музей в София. В музея в Асеновград можете да видите точно копие на скелета на величествения Динотерий.

Празниците в Асеновград са християнски, но се срещат и някои езически мотиви. Градът се отличава с особено развита християнска култура. Гърците и българите живели тук образуват една духовна общност. Някои от обичаите не се срещат никъде другаде в България. Днес Асеновград е една от крепостите на православната религия. В града се празнуват всички християнски празници по един внушителен начин като се започне от Богоявление, Атанасовден, Антоновден, Трифон Зарезан, Тодоровден и се премине през Великден, Света Богородица, Кръстовден и се завърши с Никулден, Коледа и Стефановден. Градът през годините е създал уникална топлина и съчетание на празничност.

Мюсюлманите в града през летните месеци, обикновено през месец август, правят курбан за здраве и берекет, който е станал традиционен техен празник. През летните месеци в селата около Асеновград се провеждат и различни събори и веселби свързани с бита и поминъка на асеновградчани.

В църквата намираща се в квартал „Свети Георги“ и носеща името „Света Богородица — Свето Благовещение“ се намира икона на Света Богородица, която е смятана за чудотворна. На 15 август тя се носи от Асеновград до Бачковския манастир и после се връща обратно.

Йордановден — 6 януари
Както в повечето български градове, така и в Асеновград се извършва тържествено хвърляне на кръста в река или водоем. За целта е избран мостът който води към центъра на града. В определен сутрешен час свещениците и енориашите от всички църкви се събират на определеното място за да извършат „кръщаването“. Начело на всяко шествие върви свещеникът, а след него се носят иконите, хоругвите и запалени фенери. Желаещите да гледат се събират по двата края на реката или върху моста, а младежите желаещи да уловят кръста са в коритото на реката. Иконите, които са донесени от църквите се измиват в реката.

Свети Трифон Зарезан — 1 февруари
Това е един от най-големите празници на града, също така широко известен и в цяла България. Посетителите се събират на параклиса „Свети Трифон Зарезан“, където се води празнична програма, има сергии и шумна музика. Голямо зрелище са пехливанските борби, които се провеждат всяка година на този празник. Победителят в тях печели овен или коч. Този празник отбелязва края на зимата и началото на прехода към пролетта.

Поклонение до манастира „Света Петка“ — 19 февруари
Както много български градове, така и Асеновград е посещаван от Васил Левски. Има легенда, че Апостола е прекарал известно време (или е бил чест гост) на манастира „Света Петка“, който се намира на 4 километра югоизточно от Асеновград. Така всяка година ако не на самата дата през съботата или неделята около 19 февруари в манастира се отбелязва годишнината от смъртта на Васил Левски. Обикновено много хора и граждани на града и околните села отиват на поклонение до манастира.

Свети Свети Константин и Елена — 21 май
В града има параклис „Свети Свети Константин и Елена“, построен през 1821 г. Според вярването на този ден Свети Константин и Света Елена могат да възвърнат говора на деца, които не могат да говорят или заекват. На всички деца, имащи този проблем, свещеникът дава да пият светена вода, в която той пуска специален ключ, който „отключва говора“. Ключът задължително трябва да постои едно денонощие във водата. При идването на детето в параклиса то трябва да отключи вратата, да го даде на жената в параклиса, тя го потапя в светената вода и го слага в устата на детето като имитира „отключване“.

Асеновградска празнична седмица
Като всеки град в България ежегодно в Асеновград се чества градския празник. В историческата традиция на града обаче няма фиксирана точна дата, обикновено се приема датата да бъде около 27 май, но културните събития продължават цяла седмица. Прието е това да става в последната седмица на месец май, като празниците протичат от понеделник до неделя, кулминацията обикновено е в съботния ден. Майските празници на града показват напредъка и прогреса на асеновградчани в съчетание в културните и фолклорни традиции на бита и душевността на станимаклии, провеждат се множество светски и културни събития, концерти, изложби, лектории, семинари, колопоходи, събрания и много спортни състезания. Празниците олицетворяват завета на академик Николай Хайтов: „Да пазим спомена за Асеновград, като ключ за нашето бъдеще“.

Типично асеновградски ястия и деликатеси са :

Станимашки сарми
Хардало
Асеновградски мавруд — червено вино
Булама /бяло сладко/
Балсуджук
Сладко от зелени смокини
Рачел /сладко от тиква/
Сладко от бели череши



Асеновградска малага — червено вино
Агнешки крачета по касапски
Супа от агнешки главички
Бурания (кисело зеле и ориз)
Целина със сос
Сланутък (говеждо с нахут)
Сладкиш с петмез
Туршия от пълнени камби

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016