adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Прогноза за времето

Рилски манастир

Това е най-големият духовен център в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Манастирът е ставропигиален или което означава че е подчинен не на местния владика, а на Патриаршията. В България има още само два такива - Троянски манастир и Бачковски манастир.

Намира се в северозападните части на Рила планина, на 117 км от София, на 1147 м надморска височина. Традиционно се смята, че е основан от Св. Иван Рилски по времето на цар Петър I (927-968). В действителност той е водел отшелнически живот в пещерата не далеч от мястото на манастира, а изграждането на самият комплекс е започнато от негови ученици, които го посещавали в планината, търсейки просвещение в неговото учение. Около 1335 г. местният феодал Стефан Драголов (Хрельо) изградил манастира на сегашното му място, състоящ се от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква. От тези строежи днес е останала само кулата, която носи името "Хрельова кула". На последния етаж на кулата има малък параклис, богато украсен със стенописи, отличаващи се с голяма художествена стойност и оригинални иконографски качества.

Главната църква на манастира "Рождество Богородично" е построена през 1834-1838 година, а стенописите и резбите са работени през 1840-1872 година от най-видните представители на Самоковската и Банско-Разложката художествени школи. Иконостасът е най-големият в България и единствен позлатен.

Унищожен в началото на 19-ти век, комплекса е възстановен в периода 1834-1862 г. Манастирът е емблематичен паметник на Българското Възраждане и символизира съзнателна славянска културна идентичност запазена през многовековната окупация. От 1961 година Рилският манастир е превърнат в Национален музей, а 1983 година ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение.

Бачковски манастир



Бачковският манастир е вторият по големина български манастир. Манастирът е ставропигиален (подчинен е не на местния владика, а на Патриаршията, в България има още два такива-Троянски и Рилски). Бачковската обител, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград.

Бачковският манастир е известен и ценен с уникалната комбинация на Византийска, Грузинска и Българска култура, обединени от общата вяра. Oснован e през 1083 г. от виден византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани. През XIII в. Грузия загубва управлението над манастира, но въпреки това фрузинските традици се запазват до началото на XIV в. За съжаление само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който впечатлява със старинните си стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от XI-XII век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, което е засвидетелствано от неговия образ изобразен върху арката над предверието на костницата

В манастирският комплекс е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите – редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеала.

Боянската църква „Св. Св. Никола и Пантелеймон”

Боянската църква „Св. Св. Никола и Пантелеймон” е средновековна българска църква, известна най-вече с изкусно изписаните стенописи. Намира се в подножието на Витоша планина, в софийския квартал Бояна. Тя е символ за приноса на българското монументално изобразително изкуство от този период към европейското културно пространство. През 1979 г. паметникът е включен в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

В изграждането на църквата се разграничат три строителни етапа, като пристрояването е ставало с разширяване на сградата от изток на запад.

Първата част е построена в края на Х - началото на ХІ в. и представлява малка, едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.н. вълчи зъби от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур.

По време на Второто българско царство В средата на ХІІІ в., църквата е разширена по волята и с дарения на местния владетел - севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Пристройката е вдигната на два етажа. Долният етаж, определен за гробница на дарителите, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши аркосолии, оформени в северната и южната стена, а горният - повтаря архитектурния тип на първоначалната църква, е изпълнявал ролята на техен семеен параклис. Характерно за фасадната украса на втората част на църквата е наличието на керамопластична декорация.

Последната пристройка на църквата е издигната с дарения в края XIX в., с дарения на от местното население. След освобождението селяните искат да построят по-голяма нова черква, като съборят старата средновековна и възрожденска църква. Тя обаче е спасена от българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северно-американски секвои и други редки видове.

Стенописите в църквата са от различни периоди, но Боянската църква дължи своята световна известност преди всичко на стенописите от 1259 г., които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура. За съжаление имената на творците остават неизвестни. Боянски майстор се използва като събирателно понятие, което обозначава колектив от зографи. За тях се знае единствено че са представители на Търновската живописна школа

Запазените фрески се отличават с богатството на светли и жизнени тонове. Те говорят за четката на майстор с голям талант и култура, със сериозно познаване на канона, но и с вярно и наблюдателно око, с будна мисъл и съзнание. Авторът свързва и останалата религиозна мистика с реалната действителност от българския бит и култура. В Боянската църква се наблюдават 89 различни сцени, в които заедно или самостоятелно са изписани 240 човешки образа

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016