adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Паметник на Съветската армия

Паметникът на Съветската армия е монумент в центъра на София, посветен на съветската Червена армия. Построен десет години след Деветосептемврийския преврат, днес паметникът е предмет на разгорещени спорове относно неговото значение и бъдеще.

На 4 октомври 1949 г. доминираният от Българската комунистическа партия Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Съветската армия. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 година, а при откриването през 1954 г. присъства и съветският маршал Сергей Бирюзов.

Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулпторът Иван Фунев с идеята да символизира „признателността на българския народ към руските воини“. Автори архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник-график е Борис Ангелушев.

Монументът, висок 37 метра, изобразява войник от Съветската армия, ограден от мъж и жена, съответно работник и селянка от България. Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент. Разположен е в парк в централната част на София, край бул. „Цар Освободител“, непосредствено до Орлов мост и Софийския университет.

До Освобождението мястото на бъдещата Княжеска градина е ливада, заблатявана от водите на „Градската вада“ (Крива река). Тази река е идвала откъм ул. „Солунска“, наводнявала е блатата около Народния театър и се вливала в Перловската река. През зимата ливадата замръзвала и за изумление на местните шопи семействата на първите дипломати в София и по-първите софиянци организирали музикални увеселения и пързаляне с кънки.

През 1882 по идея на княз Батенберг градският градинар Карл Бетц (1850-1925) създава на това място първата зеленчукова и овощна градина и построява четири павилиона за цветя, а десетина години по-късно тя е оформена като Ботаническа градина. Тя се разгръщала по бул. "Цар Освободител" от Окръжния булевард (сега бул. "В. Левски") до Перловската река и в дълбочина до ул. "Ген. Й. Гурко". Теренът бил буренясал и прорязан от притока на Перловската река. Там имало склад за зеленчуци, както и обори за коне и крави, обслужващи нуждите на двореца.

Още с пристигането си през 1887 г. княз Фердинанд I кани от Пловдив градския градинар, швейцареца Л. Шевалас, да преработи алейната мрежа, да построи остъклени павилиони за цветарници и да обогати растителността в Ботаническата градина. От Австрия е извикан и градинарят Й. Келерер, за да оформи голям алпинеум с няколко хиляди редки видове. Оранжериите са построени през 1893 г. от арх. Фридрих Грюнангер. От 1891 г. със средства на княза в градината се организира зоопарк. Князът и градинарите проф. Ж. Лошо, Й. Фрай и Ж. Моризе структурират ботанически и декоративен екзотични отдел. През 1903 е изградена елегантна сецесионова чугунена ограда с каменни стълбове от арх. Георги Фингов (1874-1944). След обявяване на независимостта на България (1908) е обявен международен конкурс за царски дворец на целия парцел с двете градини (1912-1914), чиято реализация е осуетена от Първата световна война.

През 1936 г. със средства на цар Борис III архитектите Любен Нейков и Тотю Горанов изграждат там „царска детска градина“ с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.

През 1954 г. в градината е издигнат паметник на съветската армия и оттогава е известна като "градината на съветската армия".

На 09.06.2011г., по доклад на доц. Вили Лилков - общински съветник, Столичният общински съвет взе решение да възвърне историческото име на градината - Княжеска.

От началото на Прехода на България към демокрация и пазарна икономика паметникът е обект на разгорещени спорове относно неговото значение и бъдеще.

В негова защита се изтъква аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената армия в победата на Съюзниците над Нацистка Германия през Втората световна война, както и фактът, че подобни паметници има и в други страни в Европа.

Противниците му подчертават ролята на съветските войски в насилственото налагане в страната на комунистическо тоталитарно управление в съветски стил. В допълнение на последното също се отбелязва, че не е приемливо в суверенна държава паметник на чужда армия да е разположен по-високо и на по-централно място от националните символи; съществуващите пък в други държави паметници далеч не доминират в такава степен околния пейзаж и са издигнати преди всичко в памет на загиналите воини, докато в България Червената армия не е дала нито една жертва, освен около 150 съветски войници и офицери, загинали в края на октомври - началото на ноември 1944 г. в боевете при Кула срещу контраофанзива на германски войски, базирани на територията на Югославия. Загиналите в боевете и от раните са погребани в района на градското гробище на Видин в добре оформено и добре поддържано военно гробище, което е единственото съветско военно гробище в България, за разлика от много други гробни места на съветски военни, загинали в небойни, невоенни случаи на територията на България.

През 1993 г. Столичният общински съвет, доминиран от групата на СДС, взема решение за премахване на паметника. В този момент обаче опитите за реализиране на решението не получават силна обществена подкрепа и търпят неуспех.

През същата година скулпторът Любомир Далчев, участвал в създаването на паметника, пише писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската армия не трябва да се извисява в центъра на столицата, а да бъде преместен на по-скромно място.

През септември 2010 г. се създава инициативен комитет за демонтирането на Паметника на Съветската армия. Инициативният комитет смята, че паметникът е построен в чест на една армия, която, без да има повод (от началото на войната България не е обявявала война на Съветския съюз и не е прекъсвала дипломатическите връзки, а и германските войски до 31 август с.г., принудени от българската държавна власт, са напуснали територията на България) навлиза на българска територия вследствие на война срещу България, обявена от СССР на 5 септември 1944 г. и от международно-правна гледна точка съветската армия е завоевател и окупатор, а не освободител. Според ИК монументът изразява окончателната победа на комунистическа партия над Горянското движение.

Инициативният комитет организира няколко събития пред паметника с искане за неговото демонтиране: 9 ноември 2010 - събитие под надслов „Берлинската стена падна, окупаторският паметник – стои!“; 9 януари 2011 - шествие с плакати около паметника; 2 април 2011 - събитие под надслов „Да празнуваме градско пространство, свободно от лъжи!“.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016