adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Планина Рила

 

Красива РилаРѝла е най-високата планина в България. Намира се в югозападната част на страната, и по-точно в северозападния край на Рило-Родопския планински масив. Най-високият връх на Рила планина - Мусала̀, със своите 2925 метра е и най-високият на Балканския полуостров и цяла Източна Европа. По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море.

В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините: Кавказ (връх Елбрус - 5642 m), Алпите (връх Монблан - 4807 m), Сиера Невада (връх Муласен - 3482 m), Пиренеите (връх Ането - 3404 m) и Етна (3340 m). От планината извират едни от най-големите и пълноводни български реки - Искър, Марица и Места.

Предполага се, че името Рила има тракийски произход. Най-напред планината се е наричала Донука, Дунакс, Доункас, а по-късно Роула, преименувано на Рила от славяните рез V-ти век, което означава „многоводна планина“. Названието не е случайно — в Рила има към 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.).

В планината има многообразие на растителни видове - около 2000 и разнообразни представители на животинския свят.

Едно от най-забележителните места в Рила е Рилският манастир, най-големият в България, построен през X-ти век от Иван Рилски, светец и отшелник. Той е с огромно национално, архитектурно и историческо значение.

Средната надморска височина на Рила е 1487 м, а общата площ - 2629 км2. Тя е най-високата планина в Балканския Полуостров - с връх Мусала (2925 m). По-голямата част от високите върхове (2 500 - 2 700 метра надморска височина) имат алпийски изглед. Типичен пример за това е Мальовица. Останалата част, най-вече в източна Рила представляват високопланински ливади.

Рила е съставена предимно от гранит и гнайс, смесени със стари кристални шисти и са част от Рило-Родопския масив - най-старата земна част в района. Образуването ѝ започва през Палеозойската ера и впоследствие при многобройни издигания през периода Терциер. В резултат на ледниковия период през Плейстоцена са образувани днешните алпийски форми с назъбени върхове, циркуси, дълбоки долини и обширни морени. Езерата на Рила са най-забележителното завещание от ледниковия период, като почти 190 от тях са разпръснати из планината, а Леденото езеро (2709 м), в северната част на връх Мусала е сред най-високите ледникови езера на Балканския полуостров (второ след Горното Полежанско езеро в Пирин).

Рилският манастир - една от най-големите забележителности в Рила

Рила е сред Стоте национални туристически обекта. Важни места за любителите на туризма, историята и природата са обектите връх Мусала, Скакавица, Седемте рилски езера, Рилският манастир, Самоковски девически манастир “Покров Богородичен”, Исторически музей, Самоков.

Рила има типичен планински климат. На връх Мусала (2 925 м.) падат 2000 мм валежи годишно като 80% от тях са от сняг. Там са измерени най-ниските температури за планината - абсолютна минимална температура минус 31,2° С при средна месечна температура минус 11,6° С, измерена през февруари. Абсолютната максимална температура е 18,7° С. Отрицателните температури се задържат средно около 9 месеца, като често продължават до края на юни. Устойчиво повишаване на температурата се наблюдава към средата и края на юли. Но дори и през летните месеци температурата не се задържа трайно над 10° С. От 5 до 10 дни през юни, юли и август са със средна температура над 15° С. Това определя краткия вегетационен период във високопланинските части. Той варира от 3 до 6 месеца, като над 2 000 м. надморска височина трае около 3 месеца.

Във високите части на Рила относителната влажност на въздуха най-често е в границите от 80 до 85 %. Най-сухи са студените, зимни месеци. Влажността е различна за северните и южни склонове на Рила. По южните склонове на планината валежите през зимата достигат до 22-25 % от годишната норма, докато по северните склонове са занижени. По западните и северни склонове максимумът на валежите е през пролетта и лятото, а по източните склонове – през зимата.

Седемте рилски езера

Тройно формиране на снежна покривка в зоните непосредствено над 1000 м надморска височина се наблюдава след 10-15 декември – за северните склонове, а за южните – след 20-30 декември. Снежната покривка се задържа средно 200-220 дни в годината, като за ниската зона на планината тя е най-дебела през февруари. Тогава средната месечна дебелина достига 20-30 см. А във високата зона – над 2 000 м. надморска височина – снежната покривка е най-дебела през март – 70-80 см. В най-високите части максималната дебелина на снежната покривка достига 200-240 см. Средната продължителност на периода с устойчива снежна покривка е 70-80 дни за надморска височина 1 200-1 300 м, а при надморска височина над 2 000 м. достига до 180-200 дни. Не са изключение ветрове със скорост 30-40 м./сек. (над 100 км./ч.), с предимно югозападна и западна ориентация. Северозападните и североизточните ветрове са по-умерени. Средната месечна скорост на вятъра по най-високите планински върхове достига 11-12 м./сек. В по-ниските части на средната месечна скорост се изменя от 1,2 до 2,5 м./сек., а в средната височинна зона от 2,5-3,2 м./сек.

В Рила са изворите на Искър, Марица и Места. Много притоци на тези реки и на Струма също извират в Рила - Бели, Леви, Прав и Черни Искър, Бяла и Черна Места, реките Белишка, Благоевградска Бистрица, Градевска, Изток, Рилска.

Най-голямото по площ ледниково (Второто Смрадливо езеро, 24 ха) езеро на Балканския полуостров е в Рила. Освен Седемте рилски езера в нея се намират по-малко известните Вапски, Грънчарски, Джендемски, Казански (Казанчалски), Манастирски, Маричини, Рибни, Ропалишки, Скалишки (Реджепски), Урдини и Чернополянски (Карааланишки) езера.

В Рила растат:

* дървета - обикновен габър (Carpinus betulus), зимен дъб (Quercus petraea), обикновен бук (Fagus sylvatica), трепетлика (Populus tremula), бреза (Betula pendula), обикновена ела (Abies alba), бяла мура (Pinus peuce), обикновен смърч (Picea abies), бял бор (Pinus sylvestris) покриват планинските склонове между 1600 до 2000 м.
* цветя - алпийска камбанка (Campanula alpina), планинско омайниче (Dryas octopetala), пролетна съсънка (Pulsatilla vernalis), иглика.

РилаНачалото на алпинизма в България е положено през 1921-22 г. с катерачески излети в Рила на членове на Юношеското туристическо дружество в град Самоков Според същия източник в днешно време планината предлага възможности за алпийско, ледено и традиционно катерене по около трасирани 120 маршрута, съсредоточени в Северозападна и Източна Рила. Голяма част от планината е обхваната от национален парк "Рила", на територията на който се намират множество хижи и туристически пътеки. През Парка минават и два основни европейски туристически маршрута – Е4 и Е8. Възможности за пренощуване в Парка предлагат 17 туристически хижи с около 1500 легла, по-голямата част от които са стопанисвани от Български туристически съюз. Оформени са 8 главни входа на Парка. Поддържането на съоръженията за безопасност, зимната и лятната маркировка по туристическите маршрути са задължения на Дирекцията на Парка и с Български туристически съюз. В Парка се насърчава предимно пешеходния туризъм с цел ограничаване на негативното въздействие от престоя на много хора едновременно или за дълго време.

През 2006 г. възниква спор между природозащитници и инвеститори във връзка с изграждането на огромен ски център “Паничище – Езерата – връх Кабул”. Предвижда се изграждането на кабинков лифт от Сапарева баня и подобряването на хижа “Рилски езера” в хотел. Центърът, 10 пъти по-голям от ски зона “Банско”, трябва да включва 14 алпийски трасета, 27 нови писти с обща дължина 80 km, 21 ски съоръжения и множество нови хотели с капацитет максимално 4600 души плюс разширяване на базата на Паничище до макс. 8000 души. Компанията “Рила спорт” е готова да инвестира 30 млн. евро, а Община Сапарева баня участва с апортни вноски. Освен ползата като цяло за развитието на туризма и спорта ,безспорна е и изгодата за икономическото съживяване на този иначе доста западнал район на страната,създаване на много нови работни места. Притесненията на природозащитниците са свързани с това, че проектираните писти се намират в лавиноопасни и вододайни зони, че в нарушение на законодателството се гради в национален парк и природен парк без разрешение от МОСВ, общественото обсъждане е недостатъчно, нарушават се предприсъединителните споразумения към ЕС, възможно е спиране на сертифицирането на Рила към мрежата “Панпаркс”. Антропогенните вреди вероятно ще се изразяват в: нарушаване на биологичното разнообразие (разкъсване и унищожаване на хабитатите на защитени видове, вкл. включени в Червената книга на България като врабчовата кукумявка и реликтния трипръст кълвач), обезлесяване и ерозия (сходна с тази, довела до обсъждане за изваждане на Пирин от Списъка с обекти на световното природното наследство на ЮНЕСКО).

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016