adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Стара планина

 

Стара планинаСтара планина или Балкан (в античността на гръцки Αίμος, Хемос; на латински Haemus, Хемус) е планинска верига в Европа, намираща се на Балканския полуостров, на която полуостровът е и кръстен. Тя се простира на запад от Източна Сърбия (устието на р. Тимок) до Черно море на изток (н. Емине), като по-голямата ѝ част се намира на територията на България. Стара планина е разположена по цялата дължина на България и разделя условно страната на Северна и Южна България. Най-високият ѝ връх е Ботев (2376 м). В нейното землище са обособени много природни паркове, защитени местности и национален парк.

Стара планина е една от четирите физикогеографски области на Старопланинската зона. Тя е е част от Алпо-Хималайската планинска система и в частност от голямото земно образувание, известно като Балканидите. Поради силния тектонски натиск, който е идвал от юг, гънките на планината са наклонени и полегнали на север. Скалният състав е пъстър. Централните вътрешни части на антиклиналите, наречени ядки, са изградени от палеозойски скали, ­ предимно гранити, гранодиорити, шисти, кварцити и др. Страничните им части, наречени мантии, са главно от варовици, доломити, пясъчници, конгломерати и др. В резултат на многократните издигания на планината са се оформили четири денудационнни заравнености, а по реките ­ шест речни тераси. Широко разпространени са разнообразните повърхностни и подземни карстови форми ­понори, ували, въртопи, карови полета, пещери и др. Карстовите процеси са развити в различни части на Стара планина, но особено изразителни са формите във Врачанска планина, Чепън и долината на р. Нишава, Понор планина, Котленска планина и др.

Средната надморска височина на Стара планина е сравнително голяма ­- 722 м, което я характеризира като типична планинска област. Над 19% от площта є се отнася към среднопланинския пояс, а около 3% ­ към високопланинския пояс. На основата на редица морфохидрографски особености Главната Старопланинска верига се поделя на три части: Западна, Средна и Източна.

Западната част се простира от Белоградчишкия до Златишкия проход. Тя представлява отворена дъга на север-североизток с добре очертано било. Състои се от няколко по-големи планини: Светиниколска планина, Чипровска планина (с вр. Миджур ­ 2168 м, най-високия в Западната част), Берковска планина (с известния вр. Ком ­ 2016 м), Козница, Понор, Врачанска планина, Ржана, Голема планина, Мургаш, Етрополска планина. Южно от централното било са разположени по-ниските планини ­ Чепън, Мала и Софийска планина. В тази част са се оформили и редица котловини ­ Берковска, Ботевградска, Правешка, Етрополска.

Стара планина при нос ЕминеС особено значение за стопанските връзки между Южна и Северна България са проходите Петрохан и Витиня, както и Искърският пролом. Сред най-красивите природни забележителности в тази част са пещерите Леденика във Врачанска планина, Темната дупка край гара Лакатник, скалните образувания Ритлите при с. Лютиброд, Лакатнишките скали, Кътинските пирамиди и др. От гр. Нови Искър до с. Лютиброд в снагата на Стара планина р. Искър е образувала величествения пролом, носещ нейното име. Всечен е на дълбочина от 200 до 500 м, а дължината му надхвърля 65 км. При всичането си реката е образувала 6­7 тераси, най-високата от които е на 120 м. На север от гара Бов проломът придобива каньоновиден характер с поредица от живописни скални образувания край Лакатник, Черепиш и Лютиброд. Склоновете са почти обезлесени и тук често се проявяват свлачища и срутища.

Средната част на изток достига прохода Вратник. Тя е най-тясната и най-високо издигната част. Простира се в западно-източна посока и е съставена от няколко планини, отделени една от друга чрез седловини.Тук са разположени Златишко-Тетевенска, Троянско-Калоферска (с най-високия връх за областта ­ Ботев ­ 2376 м), Шипченска, Тревненска и Елено-Твърдишка планина. В тази част е разположена Еленската котловина. Счита се, че в района на вр. Ботев има навлечени стари гранитни структури от Средногорието. Склоновете са стръмни и на север, и на юг, а реките образуват много водопади. Най-високият от тях не само в Стара планина, но и в страната е Райското пръскало ­ 125 м височина. С важно транспортно и стопанско значение са Шипченският проход, Проходът на Републиката, Твърдишкият проход. Известни природни забележителности са Големият и Малкият Джендем, Козята стена и др.

Източната част е най-ниска и сравнително широка. Тя е раздвоена от долината на р. Луда Камчия. Северно се разполагат Котленска и Върбишка планина, а на изток ­ Камчийска и Еминска планина. Южният клон включва Сливенска планина (с най-високият връх за тази част ­ Българка ­ 1181 м), Гребенец, Стидовска, Карнобатска и Айтоска планина. Тук се разполага и малката Котленска котловина. Разпространени са карстови форми. Удобни шосета са прокарани през проходите Вратник, Котленски, Върбишки, Ришки, Дюлински. Сред природните забележителности най-известни са Сините камъни (Карандила) край Сливен и Чудните скали в пролома на р. Луда Камчия.

Връх Ботев - най-високата точка на Стара Планина

Те са разнообразни по произход и запаси. Находища на черни въглища са разкрити в Балканбас, разположен между Габрово, Сливен и Твърдица, антрацитни въглища ­ в Свогенския басейн. Железни руди са открити в Кремиковци, Чипровци, Мартиново, Троянско, а медни руди и полиметални руди ­ във Врачанска, Голема планина и Етрополска планина. Находища на качествени мрамори има в Берковско, а на варовици ­ във Врачанско. Барит е разкрит в Искърския пролом в района на Елисейна­Зверино. Базалт се добива в района на гр. Плачковци. Глини се добиват в Годечко.

Стара планина принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е основно от гранити, но се срещат и варовици, гнайси и шисти. За разлика от Рила и Пирин, тук заледяването е обхванало много малко от най-високите части на планината. Липсата на изцяло завършени циркуси и наличието на само едно-единствено високопланинско езеро с глациален произход е категорично доказателство за това. Но част от релефа на Стара планина е типично алпийски.

Климатът е умереноконтинентален, с изключение на най-източните части, които са подложени на преходноконтинентално влияние. Главната Старопланинска верига се отнася към планинската климатична област. Основните фактори за формирането на климата са атмосферната циркулация, надморската височина и изложението на склоновете. Стара планина е основната климатична преграда и природна граница в България. Северното подножие е с умереноконтинентални климатични черти, а южното ­ с преходни. Преходността на климата е особено характерна за източните части на планината. От подножието към билото се сменят характерът и стойностите на климатичните елементи. Средногодишната температура във височина намалява и при станция вр. Ботев достига ­0,7°С (табл. 1). Средните януарски температури варират в широки граници от около 0°С в най-източните части до ­5°С за ст. Петрохан и ­9,3°С за ст. вр. Ботев. Средните юлски температури се колебаят между 8 и 20°С в зависимост от надморската височина. Температурните амплитуди не са големи ­ 16-­18°С. Валежите се увеличават във височина и достигат до 1200­-1400 мм. Те са по-обилни по северните склонове, докато южните остават във валежна сянка и валежите там са около 550 мм. В най-източните части поради преходния характер на климата валежите достига до около 600 мм. Снегозадържането е около 4­6 седмици в по-високите части и до 1­2 седмици на изток. Максимумът на валежите е пролетен, а минимумът ­ зимен, като в източните части се забелязва сезонно изравняване на валежите. Най-ветровити места у нас са върховете Мургаш и Ботев, където средната годишна скорост на вятъра достига 10 м/сек. За северното подножие на Стара планина са характерни проявите на фьон, а в района на Твърдица­Сливен ­ студеният падащ вятър тип борЎ (често наричан “сливенски вятър”). От неблагоприятните климатични явления са характерни мъглите, температурните инверсии в котловините, поледиците.

Водопад във Врачанския Балкан

От Стара планина извират редица наши големи реки като Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Тунджа, Луда Камчия, Стряма, Лом и др. Тук се формира значителна част от оттока на реките в България. Реките се характеризират с дъждовно-снежно, снежно-дъждовно, дъждовно (особено източната част) и карстово подхранване (реките Нишава, Искрецка, Котленска, Лева река и др.). Във високите части максимумът на оттока е през май, а в по-ниските през април за северния склон и през март за южния. В басейна на р. Луда Камчия максимумът е през февруари. Тук са разположени и две тектонски езера: Купенското в Централна Стара планина и Скаленското в Стидовска планина. От язовирите най-голям е яз. "Камчия", построен на р. Луда Камчия. Особеностите на скалния състав позволяват формирането на значителни количества пукнатинни подземни води. Развитите карстови процеси са причина и за многобройните карстови извори. Сред най-големите карстови извори тук са Искрецките, Житолюб край гара Лакатник, изворът Опицвет в подножието на Чепън и Мала планина, Котелските извори, а от минералните извори най-известни са Вършец, Бързия (Берковско), Нешковци (Троянско) и др. По-големи водопади са Райското, Видимското, Карловското пръскало, Кадемлия (северно от гр. Мъглиж) и др.

Подобно на почвите и при растителността се наблюдава добре проявена вертикална зоналност. До около 800 м н. в. преобладават широколистните видове, предимно дъб и габър, над които е поясът на буковите гори. На много места именно букът формира горната граница на гората. Над буковите гори на отделни места се срещат хубави смърчови гори, на места смесени с ела (Берковска и Калоферска планина). Срещат се още ограничени площи на гори от бяла мура (Тетевенско) и черен бор. По северните склонове на Берковска Стара планина има естествени гори от реликтния обикновен кестен. В Централна Стара планина по карстови терени се среща еделвайсът (района на Козята стена и вр. Мазалат). Най-високите части са заети от пасища и ливади. От храстовите видове са разпространени шипка, глог, къпина, дрян, леска, хвойна, боровинка, връшняк, трънка, драка, смрадлика, люляк и др. На отделни участъци в Средна и Западна Стара планина са запазени и храстови съобщества от клек. В района на Айтос е разпространен ендемитът айтоско сграбиче, а в централните части на планината се среща ендемитът старопланинска иглика. Западно от Сливен е и най-северното находище на средиземноморския вид кукуч. Значително е разнообразието на тревни видове ­ власатки, ливадина, детелина, светлика, острици, орлова папрат, картъл, полевица и др.

В Главната Старопланинска верига обитават представители на средноевропейската и евросибирската фауна ­ дива коза, благороден елен, сърна, мечка, катерица, вълк, лисица, заек, таралеж, от птиците ­ орел, алпийска гарга, кълвач, дрозд, от влечугите и земноводните ­ дъждовник, усойница, живораждащ гущер, зелен гущер, алпийски тритон и др. Някои животински видове от бръмбарите, пеперудите, скакалците, охлювите, пещерните животни са ендемити.

Стара планина е част от Стоте национални туристически обекта. Сред тях са обектите връх Ботев, връх Шипка, с. Осеновлаг - манастир "Седемте престола", населени места в близост, като Котел, Жеравна, Сливен, Казанлък, Габрово, Боженци, Дряново, Елена, Трявна, Карлово, Калофер, Клисура, Сопот,Враца, Троянски манастир и др. В планината има 20 временни (пресъхващи) и постоянни езера.

Балканът е гръбнакът на България. През 9 век хан Крум напада византийската войска на 26 юли 811 г. при Върбишкия проход в Източна Стара планина. Императорът е пленен и посечен в краката на хана, а от черепа му той заповядва да направят окована със сребро чаша, от която пие наздравица. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоява орендата (силата) на убития враг. Тази изключителна победа осигурява на България надмощие над Югоизточна Европа за много векове напред.

В Балкана се състои и друго велико сражение - битката при връх Шипка за освобождение на България от турско робство. Тогава Сюлейман паша прави последен неуспешен опит да превземе Шипченския проход и да открие пътя към обсадения Плевен.

Поради изградената материална база, чистия въздух и високопланинския си характер, Стара планина често е предпочитана цел за туризъм. Има 81 хижи, изградени в планината.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016