adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Планина Родопи

 

Родопите

Родопите (вариант на името Родопа, на гръцки: Ροδόπη) са планина в България и Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината и е около 220 - 240 км, а ширината до 100 км. Общата площ на Родопите е 18 000 кв. км, от които на българска територия са 14 571 кв км. В миналото планината е наричана и Славееви гори.

Името на планината Родопи е с тракийски произход. Открива се за пръв път у Херодот (V в. пр. Хр.). В античната традиция е запазена само една етиологична легенда, която изяснява (според представите на епохата) името и появата на планината. Известна е чрез Трасил от Мендес (І в. сл. Хр.) и Псевдо-Плутарх (ІІІ - ІV в. сл. Хр.): „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини.“ Без съмнение същата легенда има предвид и Овидий, когато говори за „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики.” Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор. Трябва да се отбележи, че по-коректно спрямо античността е употребяването на името Родопа (Родопе), вместо Родопи, защото в античните текстове оронимът фигурира винаги в единствено число. Това се доказва и от появата на персонификация на планината върху реверса на четири филипополски монетни емисии, представящи женски образ с отнасящ се явно до него надпис Родопа. Според други хипотези Родопа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където *rod- е от същия индоевропейски корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“). През цялата античност обаче името не е известно като хидроним.

Чудните мостове

Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина, дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини.За разлика от другите планини от Рилородопския масив Родопите не са заледявани през Ледниковата епоха.На българска територия дължината на планината е ок. 240 км, а ширината ок. 100 км. Площта ѝ надминава 15 000 кв.км. Отличава се със сравнително висока средна надморска височина - 785 м., като западната част е значително по-висока от източната.

Граници и дялове

Границата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица, седловината Юндола, Аврамовата седловина, река Дрешенец и долината на река Места. Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на юг, където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия.

По особености в релефа Родопите се делят на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица,седловината Китка и долините на реките Горна Арда и десния ѝ приток р. Маданска. Западните Родопи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 м, а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.

Западни Родопи

Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. Включват дяловете: Боженец (Алабак), Велишко-Виденишки дял, Снежанка (Къркария), Сюткя, Дъбраш, Баташка планина и Девинска планина западно от р.Въча; Чернатица между реките Въча и Чая, Перелик и Букова планина - южно от Чернатица, и Добростан, Радюва планина и Преспански дял - източно от Чая.Като цяло Западните родопи се поделят на две части: Дъбрашко-Баташка (западна) и Переликско-Преспанска (източна). В първата част най-висок е вр.Голяма Сюткя (2186 м), а в втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица - Голям Перелик 2191 м. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска котловина, както и малката Хвойненска котловина.Западните Родопи са изградени от метаморфни скали - гнайси, шисти и мрамори, като между тях са вместени гранитни плутони.На места има големи покривки от риолитови вулкански скали, а в пониженията и котловините са разпространени седиментни скали - пясъчници, конгломерати и др.

Източни Родопи

За разлика от Западните Родопи,релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски.

Източните Родопи в морфографски аспект се поделят на три части: Ардинска, Върбишко-Крумовишка и Гюмюрджинско-Мъгленишка. На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, Вълчеполска котловина и Хасковска хълмиста земя, която заема голяма част от територията на дяла. На север от река Арда са и ридовете Драгойна и Мечковец.

Безмерни поля и гори

В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връх Вейката, висок 1463 м, който е най-южната българска точка и най високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в Гърция, който е висок 1482 м.

Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. В следствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.

Климат

В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по-осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.

Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове - вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др.

На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат обикновен смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.

Туризъм

Ски-курорти: Пампорово, Цигов чарк, Чепеларе

Минерални бани и спа-центрове: Велинград, Нареченски бани, Девин, Баните.

Красиви местности: Юндола, Триградско ждрело, Чудните мостове, Белинташ, Дяволски мост (Ардино), Буйновското ждрело, Вълчи скок, резерват Кастракли, Кемеров мост.

Пещери: Снежанка, Дяволското гърло, Ягодинска пещера, Ухловица.

Християнски поклонически места: Бачковски манастир, Кръстова гора.

Археологически обекти: Перперикон, Татул, Цепина, крепостта Устра, мегалитни и скални светилища, Гьоз тепе - прорицалището на Дионис.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016