adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Габровски Соколски манастир „Успение Богородично“

Габровски Соколски манастир „Успение Богородично“ (наричан още Габровско-Соколски манастир, Габровски манастир или Соколски манастир) е действащ смесен манастир на Българската православна църква, намиращ се в Северна България, близо до Габрово. Манастирът е основан в началото на 1833 година от Йосиф Соколски.

Манастирът е разположен в местността Соколова пещера по горното течение на река Янтра, сред северните склонове на Стара планина, на 4 километра южно от етнографското селище Етъра и на 12 километра югоизточно от Габрово. До манастира има автобусен транспорт, а от Етъра може да се достигне по маркираните пътеки за по-малко от два часа.

Местността Соколова пещера дава името както на манастира, така и на неговия създател архимандрит Йосиф Соколски.

Манастирът е основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски. Той пристига в родния си край от Троянския манастир придружен от йеромонах Агапий. На каменната тераса пред близката пещера те построили малка дървена църква, а през 1834 година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешния храм.

Новооснованият манастир е тържествено открит на 15 август 1834 г. от Търновския патриаршески митрополит Иларион Критски. През 1836 г. Йосиф Соколски открива в манастира училище, където за кратко време учител е Неофит Бозвели. В манастира Йосиф Соколски разкрива и книжовен център. Дякон Иларион е изпратен в Търново да изучи псалтира, да търси и подготвя учители.

На 31 юли 1856 г. тук се установява четата на Капитан Дядо Никола (1856 г.), с намерение да го превърне в център на подготвяното от него въстание. Тук е и осветено знамето на четата. Васил Левски също е намерал подслон тук.

През 1862 година поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка, Казанлъшко украсяват със стенописи наоса на църквата и нартекса ѝ. Същата година е изработен и иконостасът с царски и празнични икони от известните представители на Тревненската школа Йоаники папа Витанов, Симеон Цонюв и др. Храмовата икона е рисувана от габровския живописец Христо Цокев и е негово дарение. През 1865 година Уста Кольо Фичето построява каменна чешма, днес ценен архитектурен паметник.

На 1 май 1876 се събират въстаниците на войводата Цанко Дюстабанов и оттук Габровската чета започва бойния си път. По време на Априлското въстание от 1876 г. тук е приютена четата на Дюстабанов. От манастира, благословени от монасите, те се отправят и бият селата Кръвеник и Ново село[ неясно? ]. Турците разбиват четата, а осем от четниците увисват на бесилката на скалите край манастира, а телата им са хвърлени в пропастта. Дюстабанов увисва на бесилката в Търново.

По време на Руско-турската война (1877-1878) манастирът е превърнат във военна болница.

От основаването си до 1959 година манастирът е бил мъжки и в него са служили над 100 монаси. Монашеското братство се е оглавявавало от 15 игумена. През 1836 архимандрит Йосиф Соколски основава в Габрово девическия манастир „Свето Благовещение“, който е взривен през 1959 г. от комунистическата власт в България и монахините са преместени в Соколския манастир. В северната част на манастира през 1968 г. монахините уреждат параклис „Свето Благовещение“ и в него експонират запазения иконостас и иконите „Иисус Христос“ и „Света Богородица с Младенеца“, рисувани от Захари Зограф.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016