adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Крепост Шумен

 

Шуменската крепост - панорама

Шуменската крепост (известна в Шумен и като Старият град) се намира на Шуменското плато, в град Шумен. Мястото е било заселено преди повече от 3000 години — археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през XII век пр.н.е.. Първите жители тук са траките вероятно от племето гети. Около 1200 г. пр.н.е. те създават първото укрепено поселение, крепостния зид ограждал равната достъпна от юг и запад поляна,на изток и север остава скалния венец достигащ до 10м. височина. По този начин Шуменската крепост се явява връстник на Приамова Троя (по-точно на VIIb пласт на Троя). Около V век пр.н.е. е построена и втора успоредно на нея стена която попада под средновековния зид на външния град сега.

През 15 г. от н.е. римляните завладяват днешните земи на Дунавската равнина и Шуменската крепост става римско владение. Възможно е името на крепостта по това време да е било Даусдава, но това предположение засега остава недоказано. Римляните построяват нова стена, вече със спойка от хоросан и с кули — правоъгълна и U-образна. През римския период крепостта се преобразува в добре уредено малко градче,в което липсва само театър. Около 250 г. готите разрушават крепостта, но скоро тя е възстановена. През 395 г. Римската империя е разделена на Западна и Източна (Византия), като всички български земи остават към Византия. Византийците изграждат нова стена, вече с петоъгълни кули за да не бъдат уязвими при обстрел с каменометни машини. През ранновизантийския период Шуменската крепост вече е с статут на град развит производителен и търговски център, многобройните монетни находки свидетелстват за търговския обмен на обитателите на града с отдалечените краища на империята. Нашествия на българи и хуни през втората половина на V-VII допринесли за западането на античния град. След идването на Аспаруховите българи през 680-681 г. те построили землено укрепление на 300м. западно от потъналия в руини град. Възстановяването на укрепленията и превръщането им в военна крепост (вероятно е започнало през VIII век). Българите не променят устройството на стените, с изключение на кулите, които те правят триъгълни. През IX в. е построена цитаделата крепостта отново се превръща във важно средище където резидират управителите на града. Вероятно през този период се появява и името Шумен. Поради близостта си до българските столици Плиска и Велики Преслав, крепостта е играла важна военна роля по времето на Първата българска държава, но значително им е отстъпвала по икономическо значение.

Шуменската крепост - останки от стените

През 1001 г. Шуменската крепост е завладяна от византийците, а през 30-те или 40-те години на XI век е била разрушена при печенежките нашествия, но по-късно отново е възстановена.

В края на XII век, след освободителното въстание на Асеневци, започва периодът на Втората българска държава, когато Шумен се превръща в един от най-развитите градове в Средновековна България. През този период добре се развиват земеделието, грънчарството (особено производството на сграфито-керамика), каменоделството, металообработването. При управлението на Иван Александър тук е имало монетарница. Цар Иван Шишман е посетил крепостта — свидетелство за нейното важно значение.

През 1388 г., по време на похода на великия везир Али паша срещу североизточна България, тя е превзета от османските войски. При археологическите разкопки не са открити следи от разрушения от това време, напротив, османският пласт ляга плътно върху този от Втората българска държава, поради което се предполага, че крепостта е минала в османски ръце без съпротива.

Краят на хилядолетната история на крепостта настъпил през 1444 година. По време на втория кръстоносен поход тя била превзета от войските на крал Владислав III Ягело след тридневна обсада и ожесточена съпротива от страна на неголемия османски гарнизон. Това довело до нейното опожаряване и разрушаване, след което била изоставена завинаги.

Наблюдателна кула

Шуменската крепост е сред Стоте национални туристически обекта. Работи целогодишно, има печат. Към нея функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в нашата страна. Разкопките са били провеждани в периода 1957-1987 г. (най-активни през 1974-1981 г.). При тях са разкрити три стени - римска, ранновизантийска (използвана по-късно и от българи и османци) и от Втората българска държава, с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от ранновизантийска баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. "Култов център", където има основи на четири църкви на едно място), цитадела. Сред находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, където се говори за посещението на този владетел в Шумен (името на града е изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би прабългарски шаман - въпросът остава неизяснен); надписът на "Остро... богоин" (според Вера Антонова, това е първият кирилски надпис в България) ;сграфито-керамика; букел-керамика от троянски тип (доказателство за това, че крепостта е връстник на Приамова Троя); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Общата площ на крепостта е около 32 da, но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието.

Крепостта дава богата информация за военния, културния и стопанския живот на своето време.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016