adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Крепост Овеч

 

Овеч

Овеч е крепост разположена източно от днешния град Провадия. Разположена е на планинско плато над града носещо името „Калето“. Крепостта е изградена от византийците и функционира от IV в. до началото на VII в., след това близо век не е активна. Обитаването ѝ повторно започва от XI в. и завършва в края на XVII в. Въпреки това преди основаването на крепостта е доказано и тракийско присъствие. Най-голям разцвет обаче претърпява по време на Второто българско царство. Византийците наричат твърдината Проват или Проватон, българите Овеч, а турците Таш Хисар (каменна крепост). В историческите хроники от ХІІ в. крепостта се споменава и с името Бурфанта.

Крепостта се намира на плато с формата на кораб насочен от север на юг. От всички страни то е обкръжено със скални венци с височина от 11 до 25 метра. Тесен провлак го свързва с платото „Табиите“ разположено непосредствено до него на север. Високи крепостни стени са се издигали в северната част на „Калето“, където е разположена и Главната порта на твърдината. Тя се свързва с провлака към „Табиите“ посредством мостово съоръжение с дължина около 160 метра. Над изкуствено прокопан провлак пред портата с дължина 8 метра и дълбочина 5 метра е бил изграден подвижен мост. Непосредствено от Главната порта изсечен в скалата път, засводен на повече от десет метра води навътре към крепостта. Легенди разказват за това, че в карстовите пещери под самата крепост са се съхранявали огромни запаси от жито и храна, с които се изхранвали жителите на града по време на обсада.

Овеч

Една от основните причини Овеч да получи сериозно развитие по време на владението от българите е сравнителната му близост до Варна. Българите не притежават солиден военен морски флот, който да даде отпор на византийския. Поради това Варна се оказва лесна за превземане от византийския флот. Овеч обаче е изграден като пост предпазващ средновековните български столици от византийско настъпление.

Днес от крепостта са останали напълно обновеното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, множество кладенци за събиране на вода (един от които с дълбочина 80 м.), щерни за зърно, руините на трикорабна едноабсидна църква център на Овечката епархия, две еднокорабни едноабсидни църкви от XII-XIV в., стражевите кули, каменната северна порта, затворите на благородниците и на провинилите се граждани и военопленици, мраморните колони на Омуртаг. Открити са и пещери обитавани от античността.

Смята се, че Проват е основан като крепост преден пост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена.

Овеч

Крепостта получава името Проватон, което на гръцки означава „Овча крепост“. Българите на Аспарух възприели направения вече от славяните буквален превод на името и във всички български документи тя се среща като Овеч. В началото тя е била с основна отбранителна функция, но много бързо се превръща в голям административен и военен център с постоянно население. Крепостта е споменавана като областен административен център, а след приемането на християнството от българите и като епископска резиденция. В града, естествено, е разположен и солиден военен гарнизон.

Макар, че няма сигурни сведения вероятно Овеч е съществувал и по време на Първата българска държава. Намерени са два надписа на хан Омуртаг за времето на неговите походи срещу франките и маджарите, където загиват споменатите в надписа военачалници.

Овеч - панорама

Крепостта се използва от цар Калоян и брат му Петър II. През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново, две византийски армии от 5000 и 10 000 бойци, водени съответно от пълководците Априн и Мурин, намират гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло. Следващият византийски пълководец Михаил Глава Тарханиот опитва през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни. Михаил Глава (смята се, че същият е от български произход) предвидливо се „разболял“, качил се на кораба си във Варна и отпътувал за Константинопол, оставяйки войниците си на заколение. През 1366 г. по нареждане на цар Иван Александър в Овеч са затворени трима от рицарите на граф Амедей VІ Савойски. Един от тях бил маршалът на Бургундия Гвидо ди Понтарлиер. Те били пленени от войските на Овеч, взели участие в боевете при Галата. Благородниците били освободени след намесата на католическия патриарх на Константинопол срещу откуп от 2400 златни перпера.

През 1388 г. Овеч пада под турска власт. Това става под напора на тридесетхилядна турска армия под командата на Лала Шахин. Това става с измама през нощта, когато армията нахлува след като преди това е сключено примирие. Според турския хронист Нешри „неверниците“ се окопитили и оказали яростна съпротива, но били „насечени на парчета“. Османците също понесли страшни загуби.

Крепостните стени

През 1409 г. Овеч става център на въстание начело с Фружин, син на Иван Шишман. През 1413 г. Муса, син на Баязид I превзема отново крепостта и жестоко се разправя с въстаналото население. Войските на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело – Варненчик, нападат крепостта през 1444 г. и я унищожават до основи. След разгрома му при Варна турците отново се настаняват в крепостта, но запазват малък военен гарнизон. Твърдината започва да губи своето предназначение. Турците поддържали крепостта до края на XVII в. Българските земи се превърнали в дълбок тил на империята и твърдината бива изоставена. Българското ѝ население създало днешния град Провадия.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016