adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Хисаря

Хиса̀ря е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив и е в близост до град Карлово. Градът е административен център на община Хисаря.

Население на град Хисаря (1.02 2011) - 7 128 жители.

Град Хисаря се намира в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 360 м н.в. Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина. Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури /юли и август/, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.

Характерно за град Хисаря е термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества. Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.

Вълшебните извори Хисар се отличава от другите наши курорти по изобилието на своите горещи извори и техния разнообразен химичен състав, температура и лечебни свойства. Всеки извор има своето приложение, име и романтична легенда...

Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на радон (160 Емана) и температура 47 градуса, което я прави най-показателна за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Водата е слабоминерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус. Първият химичен анализ на минерална вода в България е направен още през 1882 година, именно на извор Момина баня. С него се поставя началото на организирано балнеолечение в България. Тогава правителството на Източна Румелия издава и първия Правилник за експлоатация на хисарските бани.

Името Момина баня се свързва с една легенда от Средновековието, според която дъщерята на местния управител обичала да се къпе в извора извън крепостните стени. Веднъж градът бил нападнат от врагове и портите на крепостната стена се затворили. Болярската дъщеря и приятелките ѝ останали при извора. За да не ги заловят в плен, предпочели да се удавят в топлия извор. Преданието говори, че оттогава през нощта се чува плискане на вода в банята - момата излизала от извора...

Най-голямото доказателство за лечебната сила на хисарската минералната вода е Музея на бъбречните камъни в Специализираната болница за рехабилитация. Невероятната сбирка датира от 1981 година и съдържа над 12 000 броя бъбречни камъни, изхвърлени по време и след балнеолечение в Хисар! Една част от конкрементите са след оперативна намеса и са дарени от проф. Пачеджиев. В момента е експонирана само малка част от нея. Сред експонатите може да се види и най-големият бъбречен камък в България, тежащ 560 грама!

Минералната вода на извор Момина сълза също е слабо минерализирана, но със съдържание на много микроелементи - манган, цинк, кобалт, мед и други или т.н. метални витамини. Това е най-вкусната от хисарските води! Използва се за питейно лечение и то предимно на стомашно-чревни заболявания. Има температура 42 градуса.

Легендата разказва, че една красива българка отказала да стане наложница на турски бей. За да я унижи, той я накарал да сервира гола на гостите. Девойката го направила, но когато се изправила пред него, стоварила тежкия поднос със сладкиши върху главата му и го убила. За постъпката си била наказана да изгори на клада. Когато пламъците обгърнали голото тяло, от очите ѝ се отронили две топли сълзи. От тях бликнал извор, който хората нарекли Момина сълза. Тази легенда е пресъздадена във фонтана с голата жена в центъра на града.

До водопийния павилион Момина сълза е чешмата Стублата, която е най-хладка - 31 градуса и се ползва за промиване на очите. В този район, в диаметър от 200 метра, са разположени няколко извора с различно съдържание на елементи и температура. Топлица е най-горещият извор с 51 градуса и върху него е била построена първата баня, използвана още от римско време. Водата се използва за балнеолечение, подходяща е при гинекологични заболявания. До нея е Бистрица, с температура на водата 45 градуса. Използва се само за къпане. Подходяща е за кожни заболявания - освежава кожата, като я прави извънредно нежна и красива. Затова преди години е била предпочитана от дамите! Срещу тях е Свежест. Водата в банята е с температура 41 градуса, а в басейна се охлажда до 37 градуса. Използва се за лечение предимно на неврози.

До този комплекс от минерални извори са останките на най-голямата римска баня, открити през 1935 година. Археолозите датират строежа от IV в. Градена е със смесена зидария, с дебелина на стените 1-2 метра. Подът и стените са били от бял родопски мрамор. Имало е помещения за топла и студена баня, място за почивка, два басейна, с размери 15/5 метра и дълбочина 1,40 м. А в други, специални помещения, жреците извършвали лечебни процедури след къпането – масажи и намазване с благовонни масла. Към банята имало и нимфеум – светилище на нимфите, почитани като божества на изворната и лековита вода. Топлата вода се ползвала и за отопление. Специални глинени тръби отвеждали топлата вода под мраморните плочи на пода, а нагоре, между двойните стени, се насочвала топлата пара. Една любопитна подробност - император Диоклециан, чието име е носил града, е въвел първите входни такси за баня в света.

Разходката по минералните извори приключва с една от емблемите на града - Колонадата. Тя е построена през 1960 година и е точно копие на римска колонада. Захранва се с минерална вода от извор Момина сълза. Върху свода са изобразени осемте антични божества на здравето - Язо, Панацея, Телесфор, Асклепий, Хигия, Епионе, Мохайос и Подалериос. Върху свода на колонадата са нарисувани символично основните кристали на минералната вода.

Природата е подарила на Хисар най-голямото богатство – вълшебните извори на здравето и красотата!

Хисаря (наричан Аугуста, Диоклецианополис, Севтополис, Алексиополис, Топлица) има богата хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр.Хр. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел.

След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 метра, а южната крепостна порта се извисява на 13 м. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули . В античния град се е влизало през четири големи порти. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор “Момина сълза”. Тук се намира най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 кв.м. Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода. Комплексът от представителните сгради в парк “Момина сълза” включва и амфитеатъра. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази далечна епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на IV в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения. През 306 г. била построена банската сграда при извора "Момина баня", където и сега е запазен керамичен надпис, дълъг 16 метра, с имената на римските съимператори Максимилиан Галери и Лициний-баща.

След въвеждането на християнството като официална религия в римската империя през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV – VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената открита досега двукорабна базилика, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).

Минават векове на разруха. А възстановеното през втората половина на XVII в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено Хисаря. На арабски език Хисар значи “крепост”.

Некрополите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 м. южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Впечатлява с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветната си подова мозайка. Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града.

Музеи

Археологически музей – Основан от местния родолюбец и патриот генерал Тодор Марков. Разполага с богата сбирка от археологически и етнографски находки. Отлично запазени образци от праисторическо време; тракийски, римски и византийски съдове; колони, мраморни плочи, статуи. Златни, сребърни и бронзови монети и предмети, проследяващи историята на народите, населявали района.

Музейна сбирка на бъбречните камъни - съдържа около 10 000 конкремента, изхвърлени по време и след балнеолечение в Хисар. Малка част от тях са извадени след оперативна намеса. Сбирката е доказателство за лечебния ефект на хисарската минерална вода. Открита е през 1981 година. Намира се в Балнеолечебница «Момина баня». Най-впечатляващият експонат е бъбречен камък с тегло 560 грама, изваден оперативно.

Фолклор

“Джумалите” са самобитните кукерски игри на населението от кв.Момина баня в Хисаря. Те съществуват още от езически времена. Коренът на тези игри са тракийските Дионисиеви мистерии. Обредът представлява символичната смяна на старата с новата година. Траките са правили този ритуал в началото на пролетта. По християнския календар това става между Трифон Зарезан и Сирни заговезни, 40 дни преди Великден. Има главен кукер (Дионис), който заедно със свитата си играе, за да е добра новата година. Разиграването на обреда започва от скален връх със светилище. Водачът на кукерите встъпва в символичен брак с Богинята Майка чрез жертвоприношение (курбан). Орфическите общества, поставили началото на този ритуал, са били мъжки – съставени само от “посветени” неженени мъже. Докато водачът (царя, жреца) се съвокуплявал с Майката Земя, младите мъже и жени са правили разюздан секс, за да помогнат на природата да се възроди.

Постепенно обредът приема нови измерения, но се запазва условието кукери да бъдат само млади мъже. Те гонят момите, за да ги скубят и ако им позволят, да се любят с тях. Тези закачки символизират първоначалните орфически оргии. Джумалите се обличат с женски дрехи, свирят с джумалски свирки и вдигат шум с хлопките, за да заблудят и прогонят Злите сили (зимата), които не позволяват да се изоре и оплоди земята.

Днес е запазено старото наименование с турски корен “джумал” – мим, маскиран веселяк. Високите маски се наричат “каук” (тур. – висока шапка), а има и ниски – “капели”. По всички маски има закачени огледала, за да отразяват грозното лице на Злото и да го плашат. Изработването на маските е сложна и трудоемка работа, която изисква специални умения. Всичко се нашива на ръка. В една маска има хиляди мъниста и пайети, разноцветни панделки, сухи цветя и гердани. Само няколко жени от селото имат уменията и привилегията да изработват кукерските маски. Тези възрастни жени са на особена почит.

Природа

Град Хисаря се слави със своите красиви паркове с около 300 растителни вида, заемащи 100 хектара площ. В тях има редки растителни видове от всички краища на света - магнолии, гинко билоба, ацер, пауловния, албиции и други. Първият парк, около бившата баня „Топлица”, е дело на швейцарския инженер Лусиен Шевалиас от 1892 г. Красиви паркове има около извор „Момина Баня”, Летния театър, в лечебно-възстановителната база на Министерски съвет.

В околностите на града има пояс от смесени широколистни и иглолистни гори, които оформят множество кътове за отдих. От Хисаря тръгват няколко пешеходни туристически маршрута до билото на Средна гора или южните масиви.

Редовни събития

Март - на Сирни Заговезни - кукерско шествие по улиците на града – “джумали”.
Първата седмица на юни - Празници на града и минералната вода.
Началото на юни - Театрален фестивал за аматьорски състави.

Местни събори:

29 юни - в квартал Миромир;
15 август - в квартал Момина баня;
2 май - в квартал Веригово

Регионалната кухня е тракийска. Ястията се приготвят предимно в глинени съдове, с много подправки. Характерна е употребата на месо от домашни животни – овце, свине, телета и кокошки. Изобилието на зеленчуци в региона се отразява и на местната кухня. Освен традиционните домати и пиперки, в тракийската кухня се използват и патладжани, лапад, бамя, лозови листа. Най-атрактивните ястия са печено агне по гергьовски /в тава/; свинска кървавица; телешки език, пълнен с праз; тракийски гювеч със свинско месо.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016