adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Монтана

Монта̀на е областен град, разположен в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Монтана и област Монтана. Намира се на около 45 км южно от река Дунав, на около 35 км на северозапад от Враца и на около 30 км на изток от границата със Сърбия. Населението на града към 2009 година е 45 350 жители. Според преброяването през 2011 година, населението на Монтана е 43 781 жители.

Първото име на града, дадено му от римляните е Монтанензиум. При нахлуването на славянските племена района на римския град започва да се нарича със славянското име Кутловица, вероятно заради котловината, в която е разположена областта.

През 1891 г. Кутловица е преименувана на Фердинанд, като с жеста си заслужава благоволението на княз Фердинанд I и получава статут на град. Това става при официалното откриване на железопътната гара, на което присъства и самият княз Фердинанд. Носи се легенда, че за да постигнат градския статут на селото, местните управници напили Фердинанд на празненството по случай новата жп линия и така лесно го убедили да даде градски статут на Кутловица.

Според друга версия градският статут на Монтана е свързан с избирането на Фердинанд за княз на България. Когато пристига със своите спътници по Дунав, той слиза в град Лом, откъдето поема с карета за София. Вечерта го заварва в село Кутловица. Неговите придружители подсказват на местните управници да поискат градски статут на селото, тъй като това е първото място, на което Фердинанд е пренощувал след пристигането си в България. За да бъде признат за град, е трябвало да има определен брой души. Съответно местната управа си служи с измама и преувеличава броя на населението, но Кутловица е призната за град и в чест на княза е променено името ѝ на град Фердинанд.

През 1945 г. правителството на Отечествения фронт преименува града на Михайловград на името на загиналия през 1944 г. комунистически активист Христо Михайлов, работил в организацията на БКП и взел участие в Септемврийското въстание в града. През 1993 г. с указ на президента Желю Желев името на града е променено на Монтана (по античното си име Municipio Montanensium).

Римска епоха

Районът около Монтана става част от римската провинция Горна Мизия през 29 г. пр. н. е. заради стратегическото си местоположение. Бърдото е изиграло главна роля за построяването на военен гарнизон, чиято цел е била да предпазва от идващи от север вражески нашествия. Около 160 г. военният лагер, основан вероятно на мястото на старо тракийско селище, получава градски права под името Монтанензиум (на латински: Municipio Montanensium), което се превежда буквално като „планинско селище“ (поради непосредствената близост на Балкана). Градът се развива и благоустроява по римски модел и става второто по важност селище в Горна Мизия след Рациария (Арчар). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазиатски заселници. Основа на икономиката са едрите земевладелци от италийски произход и техните вили и имения, където местното население служи като работна ръка при добива на земеделска продукция и злато по поречието на Огоста. В града има и прослойка гръкоезични заселници от източен произход, занимаващи се със заначтчийство и лихварство. За покровители на града в духа на елинизма са обявени Диана и Аполон.

Средновековна българска държава

Между 440 и 490 г. Северозападна България е опустошена от набезите на хуните на Атила и готите. Между 500 и 560 славяните и аварите нанасят пореден опустошителен удар върху гръко-римската култура в региона, а заселилите се в района славяни наричат селището Кутловица. По времето на Първото и Второто българско царство селището се възстановява и става център на епархия. Монтана винаги е била част от Видинското деспоство и царство. [източник?]
Османска империя [редактиране]

След превеземането на Кутловица от османците селището е разорено и запустява. Между 1450 и 1688 г. поради стратегическото си значение Кутловица е заселена от турци и преживява нов разцвет като типично ориенталски град. Постороени са две джамии, турска баня, чешми и нови обществени сгради. Чипровското въстание и неговият разгром, в който участват турци от Кутловица, затвърждават облика на Кутловица като османски остров и пост срещу австрийското влияние през следващите XVIII и XIX век.

По време на Освобождението в града има турска махала (около 600 души) около сегашната улица „Извора“, българска махала (50 души) и циганска махала (100 души).

Съвременна България

След Освобождението започва масивна миграция на население към Кутловица. Първата група, която се заселва в града са земеделци от района на Белимел и Митровци. Следва голяма вълна преселници от Берковско и след 1912 г. — преселници от Царибродско, Годечко, Софийско, Троянско, както и от Македония. След 1944 г. има масова равномерна миграция към Монтана от всички селища в тогавашния Михайловградски окръг.

Заедно с притока на население градът преживява икономически разцвет — след 1878 г. се построяват електрическа мрежа, жп гара, поща, болница, дава се началато на панаир и читалище в града. След 9 септември 1944 г. са посторени завод за акумулатори, 2 машиностроителни завода, завод за инструменти, предачна фабрика, завод за подова керамика и фитинги.

Театри

Драматичен театър „Драгомир Асенов“, създаден през 1962 година

Музеи

Исторически музей - Монтана с Лапидариум

Галерии

Градска художествена галерия — Монтана

Библиотеки

Регионална библиотека "Гео Милев"

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016