adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Кюстендил

Кюстендѝл (средновековно име: Велбъжд, антично име: Пауталия) е град в Югозападна България. Областен център на Област Кюстендил и административен център на Община Кюстендил. Намира се в близост до границата с Република Македония и с Република Сърбия. Балнеоложки и туристически център с национално и международно значение, археологически и архитектурен резерват, изходен пункт за туризъм и ски-спорт в планината Осогово.

Според преброяването през 2011 година, населението на Кюстендил е 44 532 жители.

Кюстендил е един от най-древните български градове. Градът има осемхилядна история на поселищния живот и повече от 1900-годишна градска традиция. В историята е известен с имената Пауталия, Улпия Пауталия, Пауталия Аврелий, Велбъжд, Константинова баня, Ълъджа, Баня, Коласия, Кюстендил.

Античност

Присъствието на траките в Кюстендилската котловина датира от края на бронзовата епоха (втората половина на |II хилядолетие пр.н.е. Района се населява от тракийските племена пеони, агриани, дентелети и др. По името на най-голямото от тях цялата област се нарича Дентелетика. През V - IV век пр. н. е. привлечени от лековитите минерални извори траките основават селище.

След падането на Тракия под римска власт (45 г. от н.е.) римляните превръщат селището във важен търговски център и известен балнеологичен курорт, който наричат Пауталия (на лат. Pautalia). Пауталия е град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на обширна територия. По времето на император Марк Улпий Траян (98-117) през 106 г. от н.е. Пауталия получава градски права и добавя към името си представката "Улпия" (на лат. Ulpia Pautalia) . През периода от времето на император Антонин Пий (138-161) до император Каракала (198-217) градът сече собствени монети, които са богат източник на информация за градския живот.

След Миланския едикт от 313 г. Пауталия става епископски център, а нейната градска територия — диоцез на Пауталийската епископия.

През IV век след зачестили набези на варварски племена е изградена крепостта на Хисарлъка, преустроена по време на византийския император Юстиниан I (527-565), тя е използвана до 15 век. Не е известно дали града пода под набезите на готи, авари, вестготи или славяни. След 553 г. името Пауталия не се среща.

Средновековие

Писмени сведения за града през време на Първата българска дьржава (VII-XI в.) не са запазени. Не е известно кога Велбъжд е присъединен към новооснованата българска държава, но вероятно това става по време на царуването на хановете хан Кардам (777-802) или Крум (803-814). През IX в. Велбъжд е вече български град, като след покръстването, при княз Борис I (852-89), се превръща във важен епископски център на Българската православна църква и остава такъв през цялото съществуване на Първата българска държава. Към края на X и нач. на XI в. Велбъжд се намира в границите на Самуиловата държава. Между изброените в апсидата на Преспанската базилика епископски тронове, подчинени на Българската патриаршия в Преспа, е и епископският трон на Велбъжд.

През 1018 г. българската държава пада под византийска власт и Велбъжд е включен в пределите на Византийската империя. В дадената от император Василий II Българоубиец (976 – 1025) грамота, където се потвърждават привилегиите на заварените от времето на царете Петър І(927-969), и Самуил (997 - 1014) български епископства, е споменат и епископът на Велбъжд, в чието подчинение освен самия град Велбъжд се числят още укрепените градове Сътеска, Германея, Теример, Стоб, Долна Сътеска и Разлог. Велбъжд по това време е важен духовен център. В епископските списъци от времето на император Алексий I Комнин (1081-1118) велбъждският епископ е споменат на трето място преди средецкия.

През 1204 г., при управлението на крал Калоян (1197-1207) Велбъжд е превзет от българската войска и отново става част от българската държава. И през този период градът продължава да е един от важните административно-стопански и епископски центрове. По това време той принадлежи към Прилепската или към Скопската хора (според Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II (1218-1241) от 1230 г.). За известен период от време, през царуването на цар Михаил II Асен (1246-1257), когато много родопски крепости и цяла Македония са завоювани от никейския император Теодор II Ласкарис (1254-1258), Велбъжд става пограничен град на българската държава. След смъртта на цар Иван Асен II и настъпилия временен упадък на българската държава Велбъжд за известно време е присъединен към Византийската империя от император Йоан III Дука Ватаций (1222-1254). През време на Втората българска държава Велбъжд се радва на голям икономически разцвет. В околностите му и по склоновете на планината Осогово се експлоатират различни рудни находища — главно за добиване на цветни метали и желязо. Значението на Велбъжд като духовен център е подчертано и от римския папа Инокентий III (1198 - 1216). Чрез своя легат, представител на апостолическата църква в България, той изпраща палиум на епископите Анастасий Велбъждски, Сава Преславски и на търновския архиепископ Василий Търновски.

Възползвайки се от неизгодното вътрешно и външно положение на България в началото на XIV в., сръбският крал Стефан II Милутин (1282–1321) нахлува по долините на реките Вардар и Струма и завладява Велбъжд, който за дълги години попада под сръбска власт и влияние. На 28 юли 1330 г., в битката при Велбъжд между българската войска, водена от цар Михаил III Шишман Асен (1323-1330) и войската на сръбското кралство Рашка, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански (1321-1331) българите претърпяват тежко поражение, а българския цар е тежко ранен и три дни по късно умира.

Към средата на XIV в. в Югозападна България се формира ново държавно образувание с център Велъбжд начело с фамилията на Деяновци (Драгаши). Родоначалник на Деяновци е севастократор и деспот Деян Драгаш. Владенията на неговите синове Йоан Драгаш и Константин Драгаш се простират между реките Вардар и Струма, а за столица е избран главният град на областта Велбъжд. При Константин Драгаш деспотството има голямо териториално разширение, но изпада във зависимост от Османската империя. Деспот Константин Драгаш загива заедно с Крали Марко /също османски васал/, сражавайки се на страната на Баязид I в битката при Ровине срещу влашкия владетел Мирчо Стари през 1395 година. Последен владетел на Велбъжд е Юсуф (или Стефан), вероятно помюсюлманчен син на Константин Драгаш. По името на Константин Драгаш след покоряването му от османските турци градът е наречен Кюстендил според практиката на османските завоеватели да назовават завладените градове по името на последния християнски владетел.

В Османската империя

След завладяването на Балканския полуостров, Кюстендил става административен център на Кюстендилския санджак, най-големият в провинция Румелия, който включва 14 каази (околии) : Кюстендилска, Радомирска, Дупнишка, Петричка, Мелнишка, Дойранска, Тиквешка, Велешка, Струмишка, Радовишка, Щипска, Кратовска, Враняшка и Кривопаланска.

Християнското население на Кюстендил е прогонено в околните села, избито и помохамеданчено. На негово място в града се заселват 60 турски семейства от гр.Кония, Мала Азия. Името Велбъжд се заменя с Константин-илли (Константинова земя) по името на последния му християнски владетел Константин Драгаш, което преминава в Кюстендил. Завладяването на града от османските турци води до бързия му упадък и за столетия напред той се превръща в провинциален османски град с преобладаващо турско население и ориенталски облик.

На два пъти градът вижда християнски войски. През март 1690 г. австрийският воeначалник Антонио Валерио Жич с войскови отряд от 2000 пехотинци и 100 конници прониква в района, разбива турците и превзема града. 46 години по късно - през 1737 г. друг австрийски отряд от 100 конници прониква до близкото кюстендилско село Перивол (сега Драговищица), разбива турската войска, пленява знамето и се оттегля.

Възраждане

През Възраждането градът започва бързо да се развива и разраства, като една от причините за това е нарастване броя на християнското българско население. През 30-те години на 19 век от тук минава френският геолог Ами Буе, който описва Костендил като многолюден град с 5000 - 6000 жители българи и мюсюлмани. Има доста джамии, една часовникова кула и голям брой дюкяни, като преобладават оръженйниците и ковачниците. Има няколко бани с минерална вода

Започва строителство на нови църкви: "Успение Богородично" (1816), "Свети Мина" (1859), "Свети Димитър" (1866). Открива се килийно училище (1821), впоследствие взаимно училище (1849), основава се първото в района читалище (1869). Жителите на града вземат дейно участие в църковно-националната борба. В околните планини действат хайдушките чети на Ильо войвода и Румена войвода, една от малкото жени-войводи в българската история. През 1872 г. учителят Тодор Пеев основава таен революционен комитет. Кюстендил е освободен от руските войски на 29 януари 1878 г. (по нов стил).

След Освобождението Кюстендил става един от значимите градски центрове на Югозападна България. През 1909 година е свързан с железопътна линия със София. В началото на ХХ век Кюстендил е провинциален промишлен и търговски център с развита лека и хранително-вкусова промишленост и овощарство. Градът се утвърждава и като курорт.

При избухването на Балканската война през 1912 година сто тридесет и двама души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В годините на Народната република в Кюстендил са построени големи индустриални предприятия като Кондензаторен завод, Оптикомеханичен завод, Трансформаторен завод, Завод за кухненско оборудване, Обувен завод, Винпром, Консервена фабрика, Завод за прежди и др. През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство, оформят се съвременните жилищни комплекси "Запад", "Румяна войвода", "Герена", "Бузлуджа".

Културни, исторически и архитектурни забележителности

Музеи и галерии

Регионален исторически музей “Академик Йордан Иванов” - бул. България № 55 (срещу хотел „Велбъжд”). Археологическата експозиция (зала Асклепий) включва експонати от целия Кюстендилски регион за времето от VII-VI хил. пр. Хр. до XVII в.
Къща-музей "Емфиеджиевата къща" - ул. Гороцветна № 24а. В къщата - архитектурен паметник от епохата на Възраждането, е поместена музейната експозиция "Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на 19 и началото на 20 век".
Къща-музей "Ильо войвода" - ул. Цар Освободител № 189. В реставрираната къща на Ильо Марков, един от най-бележитите дейци на българското национално-освободително движение е уредена експозиция на тема: „Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край”.
Къща-музей "Димитър Пешев" - ул. Цар Симеон І-ви № 11. Постоянно действаща изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета, за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите съграждани Петър Михалев, Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов, допринесли за спасяването на евреите в България.
Къща на Георги Горанов - къщата на композитора Георги Горанов, композирал песента "Дружна песен" (Песен на труда). Намира се на ул.Георги Горанов № 2. Уредена е музейна сбирка.
Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ - ул. Патриарх Евтимий № 20. Галерията притежава основната и най-голяма колекция от творби на Владимир Димитров - Майстора, подредени в постоянна експозиция. Съхранява и периодично урежда изложби и на други видни кюстендилски художници като Стоян Венев, Мориц Бенционов, Никола Мирчев, Асен Василиев и др.

Римски и турски бани

Римски терми. Намират се в централната част на града, в съседство с джамията „Ахмед бей”. Римските терми – обществени бани, са изградени през II-III в. и са част от голям комплекс-асклепион. Те са един от символите на град Кюстендил. Паметник на културата с категория „национално значение”.
"Дервиш баня". Турска обществена баня, строена през 1566 г. Функционира повече от 400 години - до 1992 г. През 2005 г. е цялостно реставрирана. Архитектурен паметник на културата.
"Чифте баня". Късносредновековна турска баня, построена през 1489 г. върху основите на Пауталийския асклепион. През 1910 г. е частично разрушена и върху основите и е изградена нова модерна градска баня, преустройството и реконструкцията на която завършват през 1913 г.
"Алай баня". Късносредновековна турска баня, частично разрушена след Освобождението, възстановена през 1912-1914 г. и преустроена през 1928 г.

Крепостни и отбранителни съоръжения

Късноантична и средновековна крепост "Хисарлъка".Намира се на най-високата равнинна част на хълма „Хисарлъка”, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Крепостта е изградена в края на IV-началото на V в. Поправяна през VI в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Паметник на културата с категория „национално значение”.
Пиргова кула. Средновековна отбранителна кула в град Кюстендил. Намира се в централната част на града до римските терми. Названието „Пиргова” произхожда от гръцката дума – „пиргос”, което означава кула. Отнася се във времето между края на XIV и първата четвърт на XV в. Паметник на културата с категория „национално значение”.

Църкви

Средновековна църква „Свети Георги“. Намира се в югозападната част на гр.Кюстендил, в квартал Колуша. Църквата е кръстокуполна, от типа "вписан кръст". Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към края на Х - началото на XI век Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, художествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България.
Възрожденска църква "Успение Богородично". Намира се в централната част на града, в непосредствена близост до централния площад. Построена е през 1816 г. на мястото на средновековна църква „Св. Никола” По план е вкопана едноабсидна трикорабна псевдобазилика, с дървено покритие. Обявена е за архитектурен и художествен паметник с категория „национално значение”. Действащ храм.
Възрожденска църква "Свети Димитър". Църквата "Св. Димитър” е построена през 1866 г. в източната част на гр. Кюстендил. Автор на по-голяма част от иконите е известният самоковски художник Иван Доспевски.
Възрожденска църква "Свети Мина". Намира се в западната част на града. Изградена е през 1859 г. като манастирска църква. Представлява трикорабна псевдобазилика без притвор. Портик от юг води към малък подземен параклис с аязмо - света вода.
Църква "Свети Великомъченик Мина". Построена е през 1934 г. в съседство със старата възрожденска църква "Свети Мина" по проект на арх. Антон Торньов. Една от най-внушителните и представителни църкви в цяла България. Църквата е действащ храм.

Джамии

Джамия "Фатих Мехмед". Джамията е построена от Хараджи Кара Мехмед бин Али, един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил. Предполага се, че е построена към средата на XV в. Датировката – 1531 г., изписана с тухли в източната част на купола, вероятно се отнася до по-късна реконструкция. Джамията не е действаща.
Джамия "Ахмед Бей". Джамията „Ахмед бей”, известна още като „Инджили” (Християнската) е построена към средата на XV в. Входната аркада, покрита с три малки куполи, е запазена в оригиналния си вид. През 1734 г. е преустроена и разширена. Понастоящем е изложбена зала на музея в Кюстендил.

Възрожденски сгради

Взаимно училище „Св.Св.Кирил и Методий”. Намира се в двора на църквата "Успение Богородично". Сега е реставрирано. Известно като "килийното училище", въпреки че съществувалото през първата половина на XIX век в същия църковен двор килийно училище не е запазено.
Прокопиевата къща- къщата на чорбаджи Давидко Якович, построена през XVIII век, паметник на културата. Намира се на на ул.Константинова баня № 26.
Лекарската къща- къщата на възрожденския лекар Иван Лекарски (1812-1878), построена през 50-те години на XIX век, паметник на културата. Намира се на на ул.Ген.Крум Лекарски № 13.
Къща на Костандий Беровски - къщата на възрожденеца Костандий Попгеоргиев Беровски, четник на Ильо войвода. Построена е в средата на XIX век, паметник на културата. Намира се на ул.Цар Освободител № 238 (до къщата-музей "Ильо войвода".
Къща на Тонче Кадинмостки - къщата на възрожденеца Тонче Кадинмостки, знаменосец в четата на Ильо войвода. Построена е през 30-те години на XIX век, паметник на културата. Намира се на ул.Цар Освободител № 191 (до къщата-музей "Ильо войвода").
Майорската къща- къщата на майор Йосиф Ангелов (1857-1913), построена през 1870 г., паметник на културата. Намира се на на ул.Цар Освободител № 81.
Къща на Дона Ковачева. През периода 1895-1903 г. в къщата на Дона Ковачева се помещава щабквартирата на Гоце Делчев. Къщата e възстановена в края на 1970-те и е паметник на културата.

Паметници

Архитектурен скулптурен паметник на загиналите воини от 13 пехотен рилски полк във войните 1912-1913 г. и 1915—1918 г.
Архитектурен скулптурен паметник на Тодор Александров - "Всичко за Македония" (1927, възст.1991), посветен на загиналите във войните за национално обединение и освобождение на Македония.
Паметник „Плачуща Македония“ (1932), посветен на загиналите борци в борбата за освобождение на Македония, разположен в градските гробища.
Паметник на Владимир Димитров-Майстора. Открит на 24 ноември 1972 г., автори з.х. Б. Гондов и арх. Сл. Василев. Изпълнен от бронз в цял ръст (вис. 3,20 м). Паметникът е издигнат пред Художествената галерия.
Архитектурен паметник на Ильо войвода.
Бюст-паметник на Ильо войвода.
Паметник на Васил Левски.
Бюст-паметник на Пейо Яворов. Издигнат е през 1929 г. в Банската градина. Паметникът е копие на паметника на поета в Парка на свободата, София. Автор на паметника е Гр.Петрович Агаронян.
Бюст-паметник на Димитър Пешев.

Паркове

Лесопарк „Хисарлъка“. Намира се на едноименния хълм непосредствено над града. Специално за пешеходците има изградена пешеходна алея, започваща от стадион "Осогово". В парка се намира и Зоологическата градина на града, в която могат да се видят различни видове животни.
Парк "Банска градина". Създаден е през 1912 г. във връзка с реконструкцията на Централната градска баня, по проект на арх.Христо Ковачевски.
Зоопарк (Кюстендил) - лесопарк "Хисарлъка", ул.Неофит Бозвели № 8

Други

Попниколовата къща - бившата къща на кюстендилския адвокат В.Попниколов, построена през 1911 - 1912 г., в стил модерн, сега "Дом на архитекта". Намира се на ул.Демокрация № 27.
Железния мост - мост над р.Банщица, построен през 1909 г. по проект на арх.Рудолф Фишер. Свързва жп. гарата с централния градски площад. В четирите му края има скулптурни женски фигури, изпълнени от бял врачански камък, с автор скулпторът Любен Димитров (1969).

Редовни събития

29 януари – официален празник на град Кюстендил. Ден на Освобождението на град Кюстендил от османско владичество. Обявен е за официален празник с Решение № 358/29.01.2009 г. на Общински съвет - Кюстендил.
21 март - празник „Кюстендилска Пролет“ : посрещане на пролетта. Отбелязва се от 1966 г. Провежда се конкурс за красота с избиране на най-красива девойка  : „Мис Кюстендилска пролет“. Чества се „денят на пролетта“- 21 март, с излет в местността „Хисарлъка“
м.юни - “Празник на черешата”. Провежда се три поредни дни от месец юни. Първото овощарско изложение в страната е в гр.Кюстендил през 1896 г., когато е учредена Първата национална овощарска изложба. Празникът-изложение е възстановен през 2008 г.
15 август - празник "Панагия". На църковния празник ”Успение на Пресвета Богородица” в Кюстендил се отбелязва и “Панагия - въздигане на хляба”. Организира се иконографска изложба, съпроводена с изложение на обредни хлябове.
м.октомври - "Празник на плодородието". Провежда се три поредни дни в средата на октомври. Има изложение на производители на плодове и зеленчуци от Кюстендилския край.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016