adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Ивайловград

Ива̀йловград е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до река Арда. Градът е административен център на община Ивайловград.

Първи сведения за Лютица

През Средновековието на мястото на квартал Лъджа се е издигала крепостта Лютица. Първите сведения за нея са от IX-Х век - епархийски списъци от времето на император Лъв VI (886-912 г.) и патриарх Николай Мистик, в които се споменава митрополитското средище Лютица. Лютица е известна и от мемоарите на император Йоан VI Кантакузин (1347-1354 г.), чиято войска стига до крепостта през 1342-1343 г. Градът е бил разрушен при навлизането на османските турци на Балканите през 1362.

Османски период

Османците прекръщават града на Ортаккьой, в буквален превод от турски Село от приятели или Общо село. По време на османското владичество и през епохата на българското Възраждане, сведенията за града са оскъдни. В документи, касаещи икономическото, стопанското и политическо състояние на Одринския вилает (района около Одрин, Димотика и Софлу), се споменава и Ортакьойската каза като малка и незначителна област във вилаета. Поради междуособиците в Османската империя и кърджалийското движение, в края на XVIII и XIX в. започва масово изселване на българското население към Мала Азия.

Руско-турска Освободителна война

Освободителната Руско-турска война, Балканската и Междусъюзническата войни, със своите решения, довеждат до нечувана концентрация на българското население от Родопската област, Беломорска Тракия и Мала Азия в пределите на новоосвободена България.

Балканските войни

След Освобождението на България от османска власт, според решенията на Берлинския конгрес от 1878 г., районът на Ивайловград остава в пределите на османската държава. През 1912 г., по време на Балканската война, Източните Родопи попадат в оперативния периметър на Отделната сборна конна бригада под командването на генерал-майор Александър Танев.

През лятото на 1913 г. в Гюмюрджинска област е образувано Гюмюрджинско автономно управление, с председател Хафъз Сали. На планомерното изтребление на българския национален елемент в Беломорска Тракия дипломатично се придава неофициален характер. Изкуствено създадените трудности и формалности дават възможност на автономистите ефективно да използват периода до възстановяването на българското административно управление в беломорските райони. Гюмюрджинските автономни чети пристигат в Ивайловград на 29 юли 1913 г. Местното българско население в околията е оставено на произвола на съдбата. С неговата чест, имот и живот започват да се разпореждат развилнелите се башибузуци, дезертьори от османската армия, гръцки и албански шовинисти. Те се възглавяват от Иляз бей, който създава и регионална автономна милиция. Сформирани са пехотни и кавалерийски чети с главатари.

Разорението на тракийци

През септември-октомври 1913 г. главорезите от автономните чети убиват, заколват и изгарят в селата Камилски дол, Сив кладенец, Покрован, Хухла, Горно Луково, Горноселци, Гугутка, Попско и Драбишна общо 335 души - мъже, жени, деца и старци. Затова с пълно основание проф. Любомир Милетич, автор на книгата „Разорението на тракийските българи“, пише: „...всички са пострадали и то толкова много, че Ортакьойската околия (Ивайловградска околия) може да се каже най-нещастна между пострадалите околии на Нова България“.

Унищожени са стотици къщи и стопански пристройки, църкви, училища, читалища. Избити са и местни административни, църковни и просветни дейци. Нанесени са неизлечими психически травми в душевността на местното българско население. Само намесата на XXVII пехотен полк и четите на прославените тракийски войводи Димитър Маджаров и Руси Славов предотвратява тоталното обезбългаряване на Ивайловградския край. Едва след това той започва мирния си живот, като един от предните бастиони на българската държава, присъединен към териториалния патримониум на България. След подписването на мирните договори е възобновен процесът на политическо, административно, просветно и културно развитие. Създават се институциите, организациите, ведомствата и структурите на българската държавност.

Крепост Лютица

В община Ивайловград се намира и друго ценно наследство от миналото - крепостта Лютица. Тя е една от най-добре запазените в първоначалния си вид средновековни крепости по българските земи. Стените ѝ, ограждащи площ от 14 дка, са запазени на височина до 6 метра и имат дебелина от 1,75 м. Отбраната им е подсилена с 12 кули, част от които са запазени до първоначалната си височина от 9 м. Кулите са били триетажни и са завършвали с бойна площадка, снабдена със зъбери. Долните етажи на южните кули са използвани като жилищни помещения, а тези на северните — като водохранилища. Това личи много добре от начина, по който е организирано изкачването на бойната площадка до върха на кулите. При тези, които са използвани за жилища, то става чрез вътрешни дървени стълби, а при кулите, чиито долни етажи са пригодени за водохранилища — чрез долепени до крепостната стена каменни стълби.

За първи път името на крепостта се появява в епископските списъци от времето на император Лъв VI Философ (886-912 г.). Разрушавана многократно, в сегашния си вид тя е построена най-вероятно през XII-XIII в. по времето на цар Калоян. Известно е, че при османското нашествие Лютица е завладяна без бой. В резултат на това тя не само, че не е разрушена, но и запазва статута си на епископски център.

Театри

През 1914 в града е създаден самодеен театър. Първата играна пиеса на сцената му е „Нещастна фамилия“ на Васил Друмев.

Музеи

Общински исторически музей - тел:03661/6026 ул."П.Яворов"№1Б
Къща-музей „Мирчо Паскалев“- тел:03661/6026

Редовни събития

14 февруари - празник на града и празник на Св.Трифон Зарезан по стар стил
Първата събота на месец юни — Илиева нива: провежда се възпоменателен събор всяка година в памет на децата, избити в района през Балканските войни от башибозуци.

Кухня

Използват се много подправки, които всеки може да събере сам в околностите — риган, джоджен, мащерка и др. Ловът и риболовът са широко разпространени и затова се готви много дивеч – глигани, пъдпъдъци, и сладководна риба, основно сом, шаран, бяла риба, мряна, кефал, алай (карабалък). Има много майстори на традиционните чевермета, които някои гарнират с мед (който е уникален букет от аромати) и студена бира. Климатът е благоприятен за развитието на лозарството, а оттам и за производството на великолепно вино.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016