adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Айтос

А̀йтос е град в област Бургас, Югоизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Айтос. Населението на града към 2009 година е 21 067 жители, което го прави второто по големина населено място в областта.

Горите на Айтоския Балкан се обитават от различни видове животни. В тях се срещат най-много диви свине, вълци, лисици, сърни и елени, а по полето - зайци, невестулки, таралежи. От влечугите се срещат змии и гущери. Все по-рядко могат да се видят и костенурки.

В миналото птиците са били много повече, но поради намесата на човека техният брой е намалял значително. Айтос е един от пунктовете на източноевропейския небесен друм - „Виа понтика“ на прелетните птици, които от тук поемат своя път към Ориента и Африка. Напролет горите се изпълват с пойни птици - славеи, скорци, дроздове, кукувици. От врабчетата най-срещани са домашното испанско врабче, описано за пръв път по колония от Айтос, полското врабче, овесарки /сива жълта, черноглава/,разпространени са масово зърноядните птици като щиглеци,зеленушки и конопарчета и много други. Тук обитават още пъдпъдъкът, гургулицата, чучулигата, яребицата и фазанът. Орелът се среща все по рядко. Гнездови находища на белоопашат мишелов са установени между Айтос и Лясково, а на малък креслив орел - край Айтос.Между селата Мъглен и Съдиево е наблюдаван и черен щъркел в гнездовия му период.

В хидрографско отношение Айтоския край се разпределя между поречието на река Луда Камчия и няколко малки рекички, които се вливат направо в Черно море. Най-голямата река, която протича през полето е река Айтоска. Тя извира от южните склонове на Малка Айтоска планина западно от село Тополица и след като протича през Айтоското поле, се влива в Бургаско езеро. Дълга е 48 км.

Околностите на града са сравнително богати на водни източници. Подпочвени води има в местностите „Омарлията“, „Леската“ и „Герена“. Районът е богат и на минерални води. Старата слава на този край са били лековитите минерални извори на 15 км източно от града. Това са прочутите „Аква калиде“ на римляните, днешните Бургаски минерални бани. Между Айтос и село Пирне също е имало минерален извор и лековити бани. За тях Феликс Фонтон отбелязва: „Като напуснахме Айтос, ние минахме през селото Пирне, дето се намира горещ римски целебен извор. Пирне е това по гръцки, което е Теплиц по чешки. Баните са разкошно уредени, басейнът е от превъзходен гръцки бял мрамор. От кого са били построени тези бани не мога да кажа. Надписа там не намерих, обаче разправят, че имало няколко такива, доказващи, че къпалнята е била уредена от император Адриан. Той навярно от Одрин всяка година е идвал да се лекува през лятото в Пирне също така, както пруският крал в Теплиц. “

В северната част на Айтоско поле по разседна линия се намират няколко минерални извора: „Миризливата чешма“ при село Шиварово и тези при селата Череша, Ябълчево и Съединение. Минерална вода има и в района на с. Съдиево, която се бутилира за пиене. От дълбок сондаж при село Поляново блика геотермална вода с дебит 30 л/сек и температура 51 градуса по Целзий, която изтича свободно, без да се използва. Анализите показват, че не е подходяща за пиене, но има изключително добри лечебни качества.

През последните години в Айтос се извършиха няколко дълбочинни сондажи за откриване на минерални води.

Водата от сондажа при с. Тополица се характеризира като хидрокарбанатно-натриева с алкална реакция, а при с. Малка поляна - сулфатно-натриева с алкална реакция.

Сондажът в двора на мелницата захранва градската баня, мелницата и фирма „Краностроене“. Дебитът му е 6 л/сек, а температурата на водата 44 градуса по Целзий. Водата се характеризира като термална, хидрокарбанатно-сулфатно-натриева с алкална реакция. Лечебни свойства на водата: при заболявание на опорно-двигателния апарат, стомашно чревни, чернодробно-жлъчни и бъбречни заболявания.

Айтос е старо селище, основано още от траките. Останки около града от новокаменната епоха свидетелстват, че на това място отдавна е съществувало селище. Останките от три кули (северозападно от града) са от средновековната крепост „Аетос“ (на гръцки - орел), издигната между 650 и 750 г., откъдето идва и днешното му име. Така е отбелязан от византийския хронист Никита Хониат и в хрониката на френския рицар Жофруа дьо Вилардуен. През 1206 г. Аетос е разрушен от кръстоносците. Като укрепен град израства отново през 1488 г. По-късно, през XVII век, пътешественикът Евлия Челеби го отбелязва с името „Ченгис“, а през Възраждането е известен като „Орлово“ или „Орловец“. По това време е значително селище с прочут панаир. След Одринския мир от 1829 г. много жители на града и околните села се изселват в Бесарабия, но въпреки това по време на Освобождението (1878) наброява 3000 жители. Продължава провеждането на ежегодния 4-дневен селскостопанско-занаятчийски панаир. Открива се първото девическо земеделско училище в страната.През вековете градът е бил познат с няколко имена: „Аетос, Астос, Ейдос, Аквилия“ и др.

Според древна легенда селището е основано от Аетос („орел“) - ученик и последовател на Орфей. Другата легенда е, че Аетос означава „Орлово гнездо“, името произлиза още от времето, преди България да падне под Византийско робство, като Айтос е бил един от последните „паднали“ градове, чието местоположение (обграден от планини) позволявало добра защита.

Четири пъти градът е бил разрушаван и се е местил на ново място. Според легендата селището е основано от Аетос – ученик и последовател на Орфей. Каменни стени ограждали града, а на площада се издигала златна статуя на Аетос с лирата на Орфей. Подземни ходове свързвали града с храма на възвишението „Хисаря”, които били отлично скривалище за жителите на града по време на вражески нашествия. През 1366 г. под стените на крепостта Аетос претърпяват поражение кръстоносците на граф Амедей Савойски, като е пленен дука на Милано Антонио Висконти и няколко месеца той прекарва в плен в крепостта Аетос

При избухването на Балканската война през 1912 година пет души от Айтос са доброволци в Македоно-одринското опълчение.Една от многото истории за град Айтос е че, един ловец докато ловувал го нападнала мечка.Един орел дошъл и изкълвал очите на мечката.Докато ловецът лежал в безсъзнание неговата дружина дошла и обила орела, защото ловците помислили, че орела е нападнал техния събрат.Когато се събудил видял, че неговите приятели са убили орела и им обяснил какво е станало.Ловецът построил негов паметник, който и до ден днешен стои гордо над града.Той не направил само това в чест на орела, който го спасил, но поръчал и да оформят града като "Орел".

Жителите на града и общината са главно християни и мюсюлмани. Съществуват и представители на „Бялото братство“. В Айтос се намира и Районно мюфтийство. В града има църква и джамия.

В Айтос може да се посети уникална музейна етнографска сбирка: къщата-музей „Ченгелиеви“; къщата-музей „Петър Станев“; църквата „Св. Димитър Солунски“ с ценна иконопис. В сърцето на града е разположено и читалището „Васил Левски“.

Айтоските минерални бани се намират в източната част на града. Температурата на водата е около 41° С, дебит - 30 л/мин, годна е за пиене и лекува стомашни, чернодробни и заболявания на отделителната система.

В околностите на Айтос има интересни забележителности, които заслужават да бъдат посетени и видени. Градът има интересни културни и природни забележителности. B Айтоския Балкан се простират големите горски дъбови и букови масиви. Северно от града се намира чудно скално образувание от три скали - тримата вкаменени братя, изваяни от гениалния скулптор – природата. С годините градът е създал прекрасно оформен градински парк „Славеева река“ - наречен така поради красивите песни на славеите по тези места.

Тримата вкаменени братя
На един км северно от града в местността Казаните се намира чудно скално образование от три скали, изваяни от природата, така, че наподобяват трима великани. От тази причудлива природна скална група измъчвания поробен народ е създал легенда - епос. Той е оприличил трите скални великана на трима братя-борци и защитници на потиснатите. Повтаряна и обогатявана от уста на уста, от поколение на поколение, тя е блестящо доказателство за отношениято, което нашият народ е имал и има към борците за свобода.

Героични битки водили по тези места трима братя - юнаци. Скалите, по които стъпвали, се огъвали по тежките им кралимарковски стъпки и оставали големи вдлъбнатини, широки и дълбоки колкото казани. Затова местността, където се намират тези природни вдлъбнатини, се нарича Казаните.

Вечер тримата братя-юнаци се прибирали, за да си отдъхнат след тежките дневни боеве. За да се прикриват от враговете си, те се превръщали в три сини скали. Когато тежката бран свършила и враговете били окончателно разгромени, тримата братя - юнаци отново се прибирали в подножието на скалната планина на дълъг отдих.И днес те, вкаменени, сложили огромните си кралимарковски тела върху земята, продължават да почиват до появата на нови вражи сили.

Древен млад владетел на Айтос обичал много често да ходи на лов с любимият си помощник Орела. Щом убиел някой заек или друг дивеч, неговия пръв приятел се спускал да донесе улова. Веднъж обаче излязъл сам на лов със своя другар Орела, но ненадейно срещу него излязла мечка, която го нападнала и обезобразила. Неговият верен другар се притекъл на помощ, като извадил с острите си нокти и клюна си очите на мечката и я прогонил и предано разперил криле над своя господар, за да пази раните му от слънце и вятър.

След няколко часа тръгнали прислугата да търсят своя господар, който закъснявал от лова. Когато го открили зелия издран и окървавен, с надвесен над него верния му другар, те мислейки, че Орела е причинил това го убили. След, като се възстановил младият владетел бил безкрайно разочарован от постъпката на своите придворни и в знак на признателност на своя другар нарекъл града на негово име Аетос.

Музеи

Етнографски комплекс Генгер
Къщата музей „Ченгелиеви“
Къщата музей „Петър Станев“

Редовни събития

Фолклорен фестивал „Славееви нощи”.

Градът се слави с великолепен отбор по спортна акробатика завоюващ все повече и повече победи, както на републиканско, така и на международно равнище. Трети на Световното първенство в Коимбра, Португалия през юни 2006 г. след силните отбори на Русия и Великобритания.

Етнографски комплекс Етър, който за айтозлии е известен като "ГЕНГЕРА" и по-скоро самото генгера идва от растението Генгер, което расте само на две места в света. Едното е край Айтос, а другото място е някъде в Австралия.

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016