adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me

Габрово

Га̀брово е областен град в Централна Северна България, административен и стопански център на едноименните община Габрово и област Габрово. Разположен е по поречието на река Янтра в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина. В непосредствена близост до него, в местността "Узана" се намира географският център на България. Населението на града към края на 2009 година е 60 281 жители.

Според преброяването през 2011 година, населението на град Габрово е 58 950 жители /окончателни данни/.

Габрово е известен с хумора и сатирата .

Според най-разпространената легенда Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. От там идва името на града — Габрово. Съществуват и други не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово.

Най-вероятно първоначалните заселвания са били около „Топлика“ — извор на пътя към Балкана, в подножието на хълма „Петкова нива“. Те са станали вероятно преди около 600–700 години, а може би и по-рано. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. По тези думи може да се съди, че Габрово е съществувало при падането на България под турско робство (1396 г.) и доста преди това, за да има църква. На около 2 km североизточно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до началото на VII век. Останките от тази крепост могат да се разгледат и днес, въпреки че се нуждаят от реставрация. Там последно са правени разкопки през деветдесетте години на ХХ век.

През 1622 г. Евлия Челеби преминава през Шипченския проход с въоръжен отряд от 500 души на път за османския поход срещу Австрия. Според неговия пътепис: задължените да охраняват прохода габровци не се колебаят да нападат преминаващите през него турски куриери, малки групи войници и други пътници. На слизане към Габрово], "на едно тясно, диво и каменисто място, пригодно за хайдушки засади", отрядът на Евлия Челеби е нападнат и турците два пъти водят сражение. За Габрово Евлия Челеби пише: Боже, прости ме, но селото е бунтовническо, не е за отсядане на пет или десет души в него... С една дума тези селяни вършат разбойничество в Шипченската планина, не настаняват в селото си дори 150 - 200 души конници, а онези, които се настанят там със сила, не изпращат със здраве. Благоразумните да не ходят на тези планини, защото и зиме, и лете има много разбойници.

При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX в., и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.

Габрово е родният град на Иван Калпазанов, който построява и заедно c Васил Карагьозов оборудва с модерни немски машини първата фабрика за текстил в Габрово и в Новоосвободеното Княжество България /1882/. Превърнал се в Българския Манчестър, в Габрово се раждат и заселват много изявени предприемчиви личности. Така в Габрово с бързи темпове паралелно се развиват индустрията и образованието.

Габрово възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. Според легендата селището е основано от Рачо Ковача. На 2 км източно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до началото на VII век. При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX в., както и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.

Първото известно име на селището Габрува е от 1477 г., а днешното - Габрово, се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. Наименованието идва от дървото габър.

В края на XII век тук се развиват занаятите и търговията, както и производства, свързани с обслужването и опазването на проходите през Балкана - ковачество, оръжейничество и др. В годините на османското владичество Габрово е голям занаятчийски и търговски център. През XIX век тук се практикувани 26 занаята - ковачество (налбантство), ножарство, чакракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и много още. Първата текстилна фабрика (1882) е основана от Иван Колчев Калпазанов с помощта на Васил Карагьозов в съдружие с Петко Цокев.

През 1860 г. Габрово е обявено за град. Феликс Каниц казва за него, че през 70-те години на XIX век “е една голяма работилница” и че е “град, който живее от водата”, имайки предвид масово използваната водна сила. Славата на габровските изделия се носи из цялата Османска империя, че и извън нея. В Букурещ и сега има улица, носеща името “Габровени”.

Бързият икономически възход и националното пробуждане са причина още през 1835 г. тук да се открие първото българско светско училище. През 1872 г. то прераства в средно училище, а от 1889 г. - в Априловска гимназия, наречена така в чест на основателя си Васил Априлов, виден възрожденски деятел. Строят се красиви възрожденски къщи, църкви, мостове, чешми, часовникова кула (1835). Жителите на града вземат дейно участие във въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г., в Търновското въстание от 1862 г., в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), на Христо Ботев (1876), на Цанко Дюстабанов (1876 г. - изцяло формирана в Габрово). През 1868 г. Левски създава тук революционен комитет. Градът е родно място на Васил Априлов, Цанко Дюстабанов, Поп Харитон, композитора Емануил Манолов, Тодор Бурмов и много други.

И след Освобождението /1878/ Габрово се развива като най-крупния текстилен център на България, неслучайно получил прозвището „Българският Манчестер“. Градът открай време се слави с пестеливостта и остроумието на своите жители, поради което тук се намира единственият в света Дом на хумора и сатирата.

По време на Балканската война в 1912 година 13 души от Габрово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Регионален исторически музей - Габрово се съхранява първата българска банкнота със сериен № 000001 от 1885 г.

През 13 век Светите мощи на Света Параскева /Петка/ Епиватска преминават през Габрово на път за Търново, за да останат в специално построения за тях храм на Царевец от цар Иван Асен II в старата столица до падането ѝ под турско робство.

На 24 ноември 2008 г. в храм "Успение на Пресвета Богородица" бяха изложени за поклонение Светите мощи на Света Екатерина, Света Анна и Свети Онуфрий Габровски.
На 21 и 22 септември 2009 г. в Габрово в храм "Успение на Пресвета Богородица" гостува Чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица от Троянския манастир.
На 19 октомври 2009 г. в храм "Свети Иван Рилски", кв. Бичкиня гостува частица от мощите на Свети Иван Рилски Чудотворец, която се съхраняват във Велико Търново.
На 24.11.2009 г. в храм "Успение на Пресвета Богородица" бяха изнесени за поклонение светите мощи на Света Екатерина, Света Анна и Свети Онуфрий Габровски.

Култура

Театри

Драматичен театър „Рачо Стоянов“
Държавен куклен театър - Габрово "Ран Босилек"
МИМ театър - Габрово
Летен театър
Младежко театрално студио "Гаргара" - Габрово

Художествени галерии

Галерия "Христо Цокев"
Художествена галерия "Орловска"10
Магазин - галерия "Авиц арт" ул. Радецка 15

Музикално и танцово изкуство

Габровски камерен оркестър - дир. Иван Стоянов,

Оркестър - Габрово - дир. маестро Манол Цоков

Представителен духов оркестър - Габрово - дир. Иван Венков,

Габровски хор на запасните офицери "Емануил Манолов"
Хор "Старопланинско ехо" - дир. Стефка Карапенева
Вокална група „Надежда" при Дружеството на инвалидите и Читалище „Габрово" с ръководител Стефка Карапенева
Вокална група „Незабравка" от Дневния център за стари хора при читалище „Априлов-Палаузов с ръководител Митко Маринов
Дамски хор за академично пеене - Габрово - дир. Димитър Цонев
Смесен хор "Априлов - Палаузов" - дир. Елена Назърова
Музикален клуб "Весела" - р-л Весела Пенева
Вокална група "Шанс" - Габрово
Танцов ансамбъл "Габровче" - худ. ръководител Лъчезар Захариев
Танцов ансамбъл "Сивек"
Музикална школа "Талеви"
Шоу - балет "Магия" - Габрово
Клуб за състезателни танци "Ритмика"
Танцова формация "Мега Денс"
Музикална школа към Музикално дружество "Емануил Манолов"
Детска арт работилница към училище "Райчо Каролев" - Габрово - р-л Илиана Петкова
Школа по изобразително изкуство "Енкаустика" - Габрово - р-л Румен Трифонов

Музеи
Архитектурно-етнографски комплекс Етъра (Преди ЕМО Етър),

Архитектурно-исторически резерват Боженци

Регионален исторически музей (Габрово),

Къща-музей Дечковата къща
Дом на хумора и сатирата,
Национален музей на образованието,
Музейна експозиция "Пощенските съобщения в Габрово"
Културен център хлебна къща "Свети Христофор" - Габрово, р-л Надежда Савова

В Габрово се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на БТС:

Национален музей на образованието
Етнографски музей „Етъра“
Дом на хумора и сатирата
Местност Узана
Народна астрономическа обсерватория и планетариум
Дом на културата "Емануил Манолов"
Народно читалище "Априлов - Палаузов" или Народно читалище "Априлов-Палраузов 1861" - Габрово
Народно читалище "Габрово" или (Народно читалище "Габрово - 2002")
Читалище „Св. Св. Дамаскин и Онуфрий Габровски-2011" - предс. Надежда Савова
Читалище "Зора" - кв. Нова махала
Регионална библиотека "Априлов - Палаузов" - Габрово,
Териториален държавен архив - Габрово,
Регионален исторически музей
Къща-музей Дечковата къща
Местността "Градище"
Зоопарк - Габрово

Храмове

Храм "Успение на Пресвета Богородица"
Катедрален храм "Света Троица",
Храм "Свети Йоан Предтеча" - кв. Камъка
Храм "Свети Иван Рилски" - кв. Бичкиня
Параклис "Свети Пантелеймон"
Параклис "Свети апостоли Петър и Павел"
Девически манастир "Свето Благовещение"
Соколски манастир

Свети мощи и чудотворни икони в Габрово

Светите мощи на Света Екатерина, Света Анна, Свети Онуфрий Габровски, Свети Меркурий
Чудотворна икона на Пресвета Богородица в Соколски манастир


Паметници и монументи

Параклис на Света Петка, осветен на 14.Х.2000 г.
Паметна плоча на Света Петка
Паметник на Рачо Ковача
Паметник на Васил Априлов
Паметник на Николай Палаузов (Николай Степанович Палаузов)
Паметна плоча на Николай Палаузов (Николай Степанович Палаузов)
Паметник на д-р Петър Цончев
Паметник на Юрий Венелин
Паметна плоча на Райчо Каролев
Паметник на Ран Босилек
Паметник на Чардафон Велики
Паметна плоча на Чардафон Велики
Паметник на ген. Фьодор Радецки
Паметник на загиналите от 55 Подолски полк /пропорщик Краховецкий/ и 56 Житомирски полк /пропорщик Николаев/
Паметник на Митко Палаузов
Паметник на д-р Тота Венкова
Паметна плоча на д-р Тота Венкова
Паметник на даскал Цветко Самарджиев
Паметник на Цанко Дюстабанов
Паметник на Емануил Манолов
Паметник на Панчо Владигеров
Паметник на Неофит Рилски
Монумент на Хитър Петър
Монумента на връх Шипка
Паметна плоча на Васил Левски
Паметно плоча на Дружество "Майчина грижа" - Габрово
Паметник на Капитан Дядо Николав цял ръст
Паметник на Капитан Дядо Никола, издигнат от признателните габровци в памет на героя
Паметник на юнкер Никола Дончов Бойновски или както е известен Никола Войновски /1849 - 1876/, юнкер в Одеса, участник в четата на Хр. Ботев, загинал край с. Шипково, Троянско, след разгрома на четата във Врачанския балкан
Руски паметник
Паметник на загиналите във войните /1912 - 1918/
Паметник на свободата
Паметник на Тотю х.Досев или известен още като Тотю Иванов
Паметна плоча на Тодор Каблешков
Паметник на плодородието - в началото на Габрово, посока от Севлиево
Паметник на акад. Никола Михов
Паметна плоча на фелд. Иван Сомлев, (1922 - 1944), летец, "Моят подвиг е нищо в сравнение с дълга пред Родината."
Паметник на Никола Вапцаров, (1909 - 1942), поет
Паметник на Йордан Радославов
Бюст на Иван Калпазанов - намира се в Регионален исторически музей - Габрово

Мостове

Конашки мост
Мост "Игото"
Баев мост
Шиваров мост
Падалски мост
Бичкински мост
Хаджицонев мост
Грънчарски мост
Боровски мост
Горнокрайски мост

Фасади на известни къщи

Бобчева къща
Карагьозова къща
Кантората на бивше ААД "Иван К. Калпазанов"
Къщата на хаджи Стойчеви
Къщата на хаджи Гунчеви
Къщата на Марокови
Къщата на Конкилеви

Чешми и кладенци

Каменски извори - "Топлика" и "Извора"
Гунин кладенец
Вонеща вода
Априлова чешма
Конашка /пазарска/ чешма
Чешмата на Петър Хаджихристов
Чешмата на Девическия манастир
Чешмата на часовниковата кула
Чешмата при житния пазар
Любовната чешма
Чешмата на Часовниковата кула с глава на лъвче

Паркове

Парк до храм "Успение на Пресвета Богородица"
Паркът между Регионална библиотека "Априлов - Палаузов" и Драматичен театър „Рачо Стоянов“
Парк "Баждар" (Алеите)
Паркът срещу фирма "Мак" (Маркотея)
Паркът до Сони сервиз
Парк "Градище"

Любопитно

Осемте чудеса на Габрово е полушеговит списък от „забележителности“:

Паметник в реката – паметник на Рачо Ковача на остров в река Янтра.
Космос на земята – заведение на 20-ия етаж на най-високата сграда - кафе „Космос“(от няколко години вече не съществува).
Кораб в гората – постройката на болница за белодробни заболявания, има формата на кораб. Построена е от, габровския индустриалец Пенчо Семов. Намира се в гориста местност в кв. "Дядо Дянко". Габровци я наричат „Парахода“.
Дърво насред пътя – столетно дърво в близост до паметника на Рачо Ковача, на ул. "Скобелевска".
Стълба за никъде - стъпала сред дърветата, в близост до Дома на културата.
Планета Габрово (Астероид 2206-Габрово) - открита е малка планета, кръстена Габрово и регистрирана под № 2206.
3 мадами под водата - композиция от три голи, къпещи се жени, държащи риба в шадравана пред хотел „Янтра“.
Конниците, които са на покрива на Дом на културата "Емануил Манолов".
Два моста един до друг над реката. Баевият мост.

Редовни събития

Освобождение на България от турско робство - на 03 март ежегодно, на вр. Шипка
1 април — ден на хумора и рожден ден на Планета Габрово
Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата (МБХСИ) — третата събота на май, всяка нечетна година
Национална среща-наддумване „Благолаж“ — третата неделя на май, всяка нечетна година
Диксиленд парад — май, всяка година
Международен фестивал на комедийния спектакъл — май, всяка нечетна година
Детски мини Карнавал — третата събота на май, ежегодно
Традиционен карнавал - третата събота на май, ежегодно
Национална изложба /ревю/ на котки - ежегодно в деня на Карнавала
24 май - Ден на българската писменост - ежегодна манифестация
Пленер по живопис в с. Боженци
Оркестър - Габрово е домакин и организатор на Международен Диксиленд парад,който се провежда ежегодно през втората десетдневка на месец май.
Международен панаир на народните занаяти — началото на септември, всяка година
Боевете на Шипка - 22 август
Международен форум "Изкуство, екология и наука за устойчиво социално развитие" - 20 - 27 август /от 2010 г./ - организатори: Надежда Савова - основател на хлебна къща "Свети Христофор" - Габрово, Световна културна платформа "Култура 21", Сдружение "Планета Габрово", община Габрово
Септемврийски дни на културата 28 август - 14 септември /от 2009/
Дни на камерната музика - м. май и септември
Празник на духовната музика - 14.10. - ежегодно, по случай деня на Света Петка Българска и Духовният празник на Габрово
"Смешен филм фест Габрово"

Facebook страница

ADLERTOUR © 2009-2016