adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me


културно-исторически

Градове - Каварна

Кава̀рна е малък крайбрежен град в област Добрич, Североизточна България, разположен в средните части на северното Българско Черноморие, южно от нос Калиакра. Той е административен и стопански център на едноименната община Каварна. Населението на града през 2011 година е 15 093 жители. Областният център Добрич се намира на около 49 километра в западна посока.

Градът разполага с малко яхтено пристанище, риболовна база, просторен плаж и курортен комплекс, обособили се край залива, образуван от малката река с очарователното име „Долината на авлигите“. Прорязаните варовикови скали и целият бряг са изключително живописни, особено ако се погледнат от вътрешността на морето. Освен с природни дадености, Каварна разполага с места за развлечения, подходящи за всеки вскус. Градът обособява следите от бита на различни древни култури със съвременните тенденции.

Релефът е равнинен, равнинно-хълмист. По живописното каварненско крайбрежие с дължина от 42 км са развити малки плажни ивици. На брега е създаден просторен изкуствен плаж. До морето се издига труднодостъпният, с почти отвесни скатове, нос Чиракман. В миналото Чиракман се е врязвал на километри навътре в морето, но при силно земетресение той се срутва и постепенно ерозионното действие на водата оформя сегашния му непристъпен вид. На неговото равно плато са запазени развалините на крепостни стени, ровове, църкви, некрополи, където и до днес се провеждат археологически разкопки и изследвания. Районът е богат на минерални води, които се причисляват по качества си към трапезните. Каварненският край предлага великолепни възможности за развитието на екотуризъм и специализиран туризъм - наблюдения и фотографии на растения, на делфини и различни риби в крайбрежните води. Любителите на птиците могат да останат с незабравими впечатления по всяко време на годината. Богатото разнообразие на птичи видове привлича туристи от цял свят и допринася Калиакра и Яйлата да се превърнат в едни от най-предпочитаните места у нас за развитие на орнитоложки туризъм.

Каварна е притегателен град не само като курортен център, но и със своята дълга история и културно-исторически забележителности. Провеждат се множество археологически разкопки, а находките от подводните експедиции провокират вниманието на чуждестранни учени и специалисти. Вече повече от три поредни години проучванията в региона се провеждат съвместно с учени от Франция и Италия.

Градът е основан през V век пр.н.е. от гръцки колонисти, разположили на платото на нос Чиракман колонията Бизоне. През III – II век пр. Хр. временно се заселват скитите. През тези години градът играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговците от о-в Родос, Хераклея, Синоп, Египет и други. Северното добруджанско българско крайбрежие, въпреки че е неудобно за пристан, поради скалистите си брегове, е било притегателен център за търговците от Черноморието и Средиземноморието, поради това, че местните хора са произвеждали и търгували с висококачествено пшенично зърно. През втората половина на I век пр.н.е. катастрофално земетресение поглъща античния град в морето. Челната част на нос Чиракман се откъсва и заедно с нея във водите на Черно море потъват и най-богатите жители на града. През римския период градът е бил възстановен под същото име и бързо процъфтява, селището се възражда, а пристанището се оживява. Градът съществувал в този си вид до VII век, когато бива разрушен от славяните и прабългарите, които създават селището Карвуна.

През Средновековието селището се развива значително, като през XIII – XIV век достига своя най-голям разцвет при добруджанските деспоти Балик и Добротица. С днешното си име селището се споменава за първи път в началото на XV век. През времето на турските нашествия градът е бил почти разрушен, но през втората половина на XVII век отново е застроен. Градът е значителен икономически и културен център през Античността и Средновековието с богати и разнообразни културни останки - крепостни стени, раннохристиянска базилика, средновековни църкви, обществени сгради.

Тук са открити пищно украсени предмети - монети от различни исторически епохи, златни накити, уникални образци с висока художествена стойност, златно тракийско съкровище от апликации и др. През XV - XIX в. средновековният град става известен под името Каварна, като християнско селище и пристанище за зърнени храни. От това време са запазени хамам (баня), средновековен некропол, мост, чешми, християнски църкви, множество надписи. По време на Руско-турската освободителна война (1877 г.), каварненци въстават в защита на града срещи башибозушки и черкезки отряди.

Герой от Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 година е Еранос Ераносян, родом от Добрич (09.04.1844 г. – 19.07.1877 г). Исторически документи сочат, че по време на Руско-турската война арменецът Еранос Ераносян е началник на военния телеграф в Балчик. По време на Каварненското въстание, когато населението на града се вдига на въоръжена защита срещу напливащите башибозушки и черкезки орди, негова телеграма спасява Каварна от пълно унищожение, а жителите ѝ от гибел. Телеграфистът Ераносян, без разрешението на властта, изпраща телеграма до чуждите консули във Варна и посланици в Цариград, в която съобщава за положението в Каварна. Той пише: „В този момент избиват християните в Каварна, която е на половин час път от Балчик. Ако никаква помощ не дойде до утре, всичко ще бъде свършено. Направете тази телеграма достояние на всички посланици“. Дипломатите реагират веднага пред Високата порта и принуждават турските управници да изпратят военни кораби, макар преди това многократно да отклонява молбите на каварненци. Еранос Ераносян успява да предупреди и спаси жителите на град Каварна от вилнеещите в Добруджа башибозушки орди, но загива при отбраната на града. По повод 130 години от Освобождението на България от турско робство на 14 декември 2007 г. признателните каварненци откриват паметник на Еранос Ераносян, известил Европа за изстъпленията на башибозуците по време на Каварненското въстание от 1877 година.

След Освобождението градът е включен в пределите на Княжество България.

От началото на XX век Каварна бележи бърз възход като стопански и културен център на региона, прекъснат през 1913 г. когато градът пада под румънска окупация. Българското население се противопоставя на асимилаторската политика на румънските власти, чрез активна културно-обществена дейност на църквата, читалищата и културно-просветните дружества. През 1940 г. градът е върнат в пределите на Царство България.

Ръководителят на завършилия първи етап на подводната археологическа експедиция „Каварна ’2005” Асен Салкин съобщи, че римскиат град Бизоне е потъвал два пъти в морето. За това свидетелстват локализираните от леководолази граници на потънал квартал от римския град Бизоне в Каварненския залив. За наличието на жилищни сгради на дъното на морето археолозите съдят от откритите дялани каменни блокове и парчета от тухлена стена. Находките датират от втори век от новата ера. Според ръководителя на експедицията този квартал няма нищо общо с катастрофалното земетресението от първи век преди новата ера, описано от елинските географи Страбон и Помпоний Мела. Подводните находки свидетелстват за друго явление, за което учените изказвали само предположения. Става дума за трансгресия и регресия на земните пластове или движение на сушата. Тя е започнала да се издига през първи век преди новата ера и това е продължило до втори век. През този период морският бряг вероятно се е издигнал с 4 метра, а един ден внезапно е пропаднал и крайбрежните квартали на Бизоне се озовали под водата.

Забележителности

Експозиция „Добруджа и морето“

Експозицията представлява малък морски музей. Намира се в реставрираната стара турска баня - Хамама. Строена е в началото на XV век и представлява масивна куполна баня от камък. Разположена е в началото на долината, водеща към пристанището на 0,5 километра от центъра на града. Тук могат да се видят множество каменни котви, амфори, керамични съдове, извадени, при подводни археологически експедиции. В зала „Съкровищница“ са изложени: уникален полиметален свитък - домонетно средство за размяна, монети от различни епохи, тракийско златно съкровище. Цветни карти от античността и средновековието допълват представата за древното корабоплаване по северното Черноморие.

Градски музей

Намира се непосредствено до реставрираната стара турска баня - Хамама. В експозицията на Градския исторически музей могат да се видят материали, които показват хилядолетната история на града. Тук са изложени свидетелства за живота на населението в околността от древни времена до наши дни. Представен е макет на праисторическо пещерно селище, множество сечива, оръжия и предмети от бита, пушки и пистолети от освободителните войни, както и етнографски материали - облекла, накити, битови тъкани и други.

Етнографски музей

Представлява красива стара къща от края на XIX в. Принадлежала е на богато семейство. Интериорът разкрива домашния бит и култура на основните групи населяващи този район - добруджанци, балканджии-котленци и гагаузи - турски говорещи българи; помещения характерни за добруджанската къща, различни предмети от бита и ежедневието на населението. Сградата е заобиколена от прекрасна градина, пълна с черничеви дървета, божури и лалета.

Църкви

Църквата „Свети Георги“ е построена през 1836 година, а църквата „Успение на Света Богородица“ през 1860 година. Двата храма са играли важна роля в през Османското иго и след Освобождението, като образователни и културни средища.

Стари чешми

Това са били 12 изворни чешми разположени в протежение на 2км в долината към пристанището. Част от тях са разрушени, а останалите са реставрирани наскоро. Голямото количество изворна вода образува малка рекичка.

Водоскоци

Намират се в обширния център на града, разположени са между пощата и читалището. Представляват няколко на брой водоизточника от изкуствен тип, пресъздаващи автентичната атмосфера на града. Място са за срещи и отдих за гражданите на Каварна.

Нос Калиакра

Издаден е 2 км навътре в морето. Намира се на 8 км от село Българево, община Каварна. Носът е природен и археологически резерват. Там гнезди аристотелевият корморан и могат да се видят делфини. През IV в. пр. Хр. тук израства селището Тиризис, по името на местното тракийско племе „тиризи“. Според древногръцкия историк и географ Старбон, тук, наместникът на Александър Македонски - Лизимах е разположил своята войска във войната с черноморските градове - колонии, където скрил съкровище от четиридесет товара злато. През римската епоха крепостта се разраства под името Акрос Кастелум (укрепен нос) - строят се водопровод, баня, крепостни стени, обществени сгради. В края на XIV век крепостта става столица на Карвунското деспотство на Добротица, който сече монети с името на Калиакра. Запазени са много архитектурни останки от крепостни стени, средновековни църкви, римска баня, водопровод, гробница, обществени сгради.

Яйлата

„Яйла“ е национален археологически резерват. Той е приморска тераса, отделена от Добружанското плато с 50 - 60 метрови скални масиви. Яйлата е неповторимо място, което съчетава археологически останки с природни дадености. Тук се намира пещерно селище от над 100 пещери от V хилядолетие пр. н. е. От Античността са запазени светилище, жертвени камъни, винарни, четири некропола от скални гробници, вкопани в скалния масив, запазена и частично реставрирана крепост от V-VI век след Хр. и други паметници на културата. През Средновековието пещерите са били използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях се различават прабългарски знаци - руни, кръст и каменни икони.

Русалка

Ваканционно селище „Русалка“ е разположено на 20 километра източно от град Каварна в уникалния природен резерват „Птичия залив“ и на север от нос Калиакра. В силно урбанизираната Европа районът на „Русалка“ е една от малкото запазени в наши дни диви степи на континента. Изключително красиво насеченият скалист бряг, малките закътани пясъчни ивици, вековните дъбове и растителни видове привличат милиони представители на пернатия свят и превръщат „Птичия залив“ в оазис на недокоснатата от векове природа. Многобройни археологически паметници, най–старите от които са от преди 8000 години, превръщат крайбрежието на „Русалка“ в неповторим археологически резерват. Античните и средновековни крепости, скалните гробници, пещерите, жертвените камъни и днес са притегателен център за учени и специалисти от цял свят.

Ахелой

Ахело̀й е град в Югоизточна България в състава на Община Поморие, Област Бургас.

Намира се в на брега на големия Бургаски залив. Релефът е предимно равнинен, като на северозапад от града има лек хълмист терен, известен като местността Стролата (старото име Стрели баир). През града минава Европейски път E87, свързващ Северна и Южна България край морето. Също край града протича река Ахелой, извираща от Айтоските възвишения и вливаща се в Черно море. Основното занимание на местното население е строителство и морски туризъм.

Ахелой има свой микроклимат, образуван от равнинния си терен, Стара планина и Черно море. Има много мека зима и хладно лято, което го прави приятно и желано място за живеене и отдих. Температурата варира от -4 до +30 градуса по Целзий.

Край Ахелой протича река Ахелой. Районът е богат на подпочвени води. Изградени са няколко държавни кладенеца, задоволяващи нуждите на Ахелой. В много частни парцели има изградени сондажни кладенци.

Град Ахелой разполага с яхтено пристанище, подходящо за акостиране както на рибарски лодки, така и на ветроходни и моторни яхти. Плажната ивица започваща от къмпинг Ахелой и продължаваща до гр. Поморие (приблизително 10 линейни километра и с ширина от 10 до 20 линейни метра) е подходяща за слънчеви бани. На летуващите се предлагат водни колела, сърфове, уиндсърфове и моторни джетове. За разлика от силната соленост на световните океани, Черно Море е по слабо солено което благоприятства къпането в водата.

Районът е подходящ както за улов на сладководни риби (р. Ахелой), така и за морски риби (Черно море). Много запалени рибари, целогодишно хващат риба.

Старо име на селището е гръцкото Чимос. Чимос е побългарено на Чимово през 1934 година, а през 1960 година името е сменено на съвременното Ахелой. Парадоксално това име, което е заимствано от името на реката, е и най-древното. Произходът му най-вероятно е тракийски. Сред приблизително 240-те думи, които български лингвисти са установили в тракийския език е и „ахел“, което означава „вода, воден“.

Стратегическото местоположение на местността е било определящо за издигането на римската крепост Чая, както и на път, част от който е бил запазен до средата на XX в. Калето се намира на възвишението Стролата и е служело за наблюдение. Тук, край река Ахелой на 20 август 917 г. цар Симеон I разбива многохилядна византийска войска, предвождана от Лъв Фока. Византийците акостират на пристанището в гр. Месембрия (сега Несебър) и поемат на югозапад, където в землището на днешния Ахелой при река Ахелой се провежда една от най-величавите битки на Средновековието, чийто изход определя Българската държава като хегемон не само на Балканите, но и в цяла Югоизточна Европа. Армията на Византия претърпява пълен разгром и оставя хиляди жертви при р. Ахелой. Византийските летописци пишат, че дори след 40 г. по полето край р. Ахелой се белеели костите на загиналите византийски войници.

В нея битката участвали 60 000 българи срещу 62 000 византийци. На бойното поле намират своята смърт 35 000 българи и 60 000 византийци. Битката е била на път да бъде изгубена, но тогава, противно на всякакви традиции, самият цар влиза в боя и с това повдига бойния дух на българите и довежда битката до успешен край. Византийската войска е обърната в бяг и е преследвана чак до стените на Месембрия, откъдето оцелелите византийци се спасяват, панически товарейки се на военните си кораби на път за Константинопол.

В центъра на Ахелой се намира добре благоустроен красив парк, имащ широколистни и иглолистни дървета.

Не на последно място е читалище „Светлина“ със зала за културни дейности. Местната библиотека също е разположена в читалището. Град Ахелой разполага със основно училище на име Христо Ботев.

Започнато е строителство на исторически комплекс ``Ахелой-917`` в местността Стролата. Ще бъде разположен върху 8 дка. Ще включва стени, бойници и църква.

За любителите на риболова интерес би представлявал ловът както на сладководна риба от реката, така и на морска от Черно море.

Най-близкият плаж до селото е този на къмпинг Ахелой. Плажът е с дължина 10 км. и достига до общинският център Поморие.

Културни дни

След голямото заселване през 1923 г. на тракийски бежанци в Ахелой /по това време Чимос/, се избира Спасов ден за празник на града. От тогава и до днес всяка година на този ден се организира панаир.

Археология

Поради стратегическото си разположение, в землището на Ахелой е имало древен път, крепост.

Римски път

До средата на 20 век е била запазена част от Римски път Виа Понтика свързващ древните градове Месембрия и Анхиало. Минавал е в близост до днешния хотел Косара и римската крепост Чим. Бил е изграден от каменна макадамова настилка.

Римска крепост

Намирала се е в района на Пречиствателна станция-Ахелой /която е до моста на р. Ахелой/. И днес в околните ниви все още излизат камъни, свидетелстващи за нея. Името и е било Чим, което е дало по нататък името на гръцкото селище Чимос. В района на върха на каменната кариера /част от възвишение Стролата/ се е намирала и римска наблюдателна кула.

Ахелойският фар

През 2008 г. е изграден ``Ахелойският фар`` намиращ се на Латерновият нос до селище „Марина кеип“. За да започне да функционира се изчаква разрешителното за мигащият код-район Черно море.

Спорт

Град Ахелой разполага с Футболен Клуб на име „Ахелой“ който участва в А-ОФГ.През сезон 2009/2010 става шампион на бургаски регион за първи път в своята история но така не намира финасиране за ЮИ "В" ФГ,отбора е воден от Недялко Москов.Разполага със стадион и терен, който е с размери 90/45.

Икономика

- Туризъм

Поради близкото си разположение до брега на Черно Море и туристически комплекс Слънчев бряг, Ахелой става все по атрактивно място за туризъм. Много от крайбрежните парцели са изкупени от фирми, с цел строителство на жилищни апартаменти и строителство на туристически хотели. В момента има няколко действащи хотели, ресторанти, дневни и нощни барове на територията на град Ахелой. Поради стратегическото си разположение и големия поток от автомобили са изградени няколко съвременни бензиностанции осигуряващи комфорта на пътуващите хора.

- Селско стопанство и животновъдство

Преди 1989 г. селското стопанство и животновъдството са били приоритет в икономиката на Ахелой. След разпадането на ТКЗС-то, заетостта на хората преминава в строителството на сгради и обслужващия персонал на к-с Слънчев бряг.

Миграция

Много хора от вътрешността на страната са привлечени от новооткритите работни места, част от тях се заселват за постоянно а други са на квартири.

Телекомуникации

Ахелой разполага с: кабелна мрежа „СКАТ“, интернет връзка /ADSL/, стационарни цифрови телефони, има отлично покритие на трите GSM оператори: МТЕЛ, ГЛОБУЛ и ВИВАКОМ.

Царевец

 

Царевец - панорама

Крепостта Царевец е разположена край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е изцяло застроен с жилищни и административни постройки.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.

Дворецът

Първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г.пр.Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр.Хр.) и желязната епоха (XIII-I пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V-VII на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в.

През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През XII в. започва изграждането на крепостта, запазена и до днес. Крепостта има три входа, като главният вход се намира в най-западната част на хълма. В централната част е разположен Дворцовия комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.

Балдуиновата кула

Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г и е завършена през 1981 г в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Царевец , Момина крепост и Трапезица се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел, никога не щял да се върне жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре...

Царевец

Аудио-светлинен спектакъл "Звук и светлина"

Един от входовете

Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто българско царство (1185-1393 г.) Първото представление се провежда през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от Въстанието на Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на османско владичество, Възраждането, революционното движение и Освобождението на България.

Аудио-визуалният спектакъл е създаден от българо-чехословашки екип. Най-доброто място за наблюдение е от площад "Цар Иван Асен II", намиращ се на главния вход към Царевец.

 

 

Перущица

Перущица, районът около нея, хората живели тук от древността до наши дни, заемат особено място в историческата памет на България. Тази местност е богат извор на археологически находки - свидетели на неспирния ход на нашата история.

Cultural centre

Смята се , че сегашният град води началото си от древния град Драговец, който по всяка вероятност е бил разположен на 2-3 километра северно от днешните му граници и разрушен по - късно от ордите на турския пълководец Лала Шахин през 1364 година. Опитите на турците да помохамеданчат местното население не успели. През XV век тук се заселили бежанци – българи от най-западните предели на Балканския полуостров (днешни Албания и Епир). По-късно селището било ограбено и опожарено отново през 1794 година от кърджалиите на Мехмед Синап.

MemorialПо време на Възраждането в Перущица живяли и работили видни просветители и дейци на национално-освободителното движение като Петър Бонев, Спас Гинов, Кочо Честименски, Васил Соколски-Докторът. В първата половина на XIX век гордите и свободолюбиви перущинци съградили голяма църква „Архангел Михаил”, а до нея – училище, което и до днес е наричано „Даново” , по името на първия учител в него – Христо Г. Данов и е едно от първите училища в България. През 1869 г. Васил Левски основал тук таен революционен комитет, чиято дейност била възобновена по-късно през 1876 година от Георги Бенковски.

По време на Априлското въстание през 1876 г. седем дни перущинци удържали непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение турски башибозук, предвождан от Тъмрашлията Адил Ага. В Църквата “Св.Архангел Михаил” въстаналите перущинци предпочели смъртта пред опасността да попаднат в ръцете на петвековния поробител - те намерили сили да посегнат върху живота на собствените си жени и деца, а след това и на себе си. Така загинали 347 човека. Но загинали не като роби, а като свободни хора. По-късно костите на мъчениците били събрани и погребани в същата тази черква. Перущица била опожарена и срината до основи.

Museum

Градът бил освободен от османско робство на 3 януари 1878 година. По случай стогодишнината от Априлското въстание на хълма „Власевица” бил издигнат Паметник на трите поколения.

The red church

Други културно-исторически забележителности на гр. Перущица са Духова могила, Крепостта Перистица и Червената църква.

Велики Преслав

Велики Преслав (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Велики Преслав. Населението на града към края на 2009 година е 8 951 жители, което го прави третото по големина населено място в областта.

Крепостта в Преслав

Столица на страната от времето на Първото българско царство, в новата история Велики Преслав е със статут на град от 1883 година. До освобождението през 1878 година, градът е наричан и с турското название Ески Стамболук (стар Истанбул). Селището носи името Преслав до 1993 година, когато е издаден указ за преименуването му на Велики Преслав.

Градът е възникнал през втората половина на 9 век по време на управлението на княз Борис I като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на Българската държава, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър и други.

Крепостните стени

В епохата на българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези на Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царската резиденция: монументални каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони, Кръгла църква и други. Градът е забележителен за това време с водоснабдяването и канализацията си.

През 970 г. киевският княз Светослав I, подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски, тръгва на поход към България и успява да завладее северозападната част на страната, включително големите градове Дръстър (Силистра) и Велики Преслав. Светослав I премества столицата на Киевска Рус във Велики Преслав.

През 971 г. византийците, начело с император Йоан I Цимиски, превземат и ограбват града. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование - Йоанопол. Преслав остава под византийско владичество през 11 и 12 век. След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185-1187), Преслав е отново българска крепост.

Преславското съкровище

Сред археологичните находки е открита керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка).

В града е разположен Националният историко-археологически резерват и музей, който включва реставрирани и консервирани части от разкопките на средновековния град и музей, в който се съхраняват част от откритите предмети, съхраняват се над 35 000 предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите. Музеят е основан на 26 октомври 1906 година по инициатива на Йордан Господинов и местното Археологическо дружество „Тича“, сградата на музея е напълно завършена през 1981 година. Резерватът е сред Стоте национални туристически обекта в България.

В Преслав има етнографска къща от 18 - 19 век, която е запазена в автентичен вид, представят се обичаи от региона с етнографска сбирка. Народно читалище "Развитие", основано преди освобождението.

Подкатегории

градове в България
Брой статии:
58
музеи в България
Брой статии:
32
паметници в България
Брой статии:
9
курорти в България
Брой статии:
10
крепости в България
Брой статии:
13
галерии в България
Брой статии:
15

Facebook страница

Интересни факти за България

ADLERTOUR © 2009-2016