adlertour.com
Skype: adlertour Chat with me


природни

Чудните мостове

 

Чудните мостовеЧудните мостове са скален феномен известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк.

Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката.

В резултат на това са останали двата известни мраморни моста. Големият е широк около 15 м в по-широките части, дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м от големия по течението на реката - непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а само на арката - 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км.

Чудните мостове - изглед от малкия мостМестността около двата моста е заета от вековни иглолистни гори, съставени предимно от смърчови дървета. И двата моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях. Интересна традиция е възникнала след обявяването на мостовете за туристически обект — всеки турист, минал под големият мост, записва името си с въглен на стената.

В близост до скалния феномен се намират множество пещери, но повечето от тях не са годни за посещения от туристи, понеже не са осветени и обезопасени. В близост са хижите „Чудните мостове“ и „Скалните мостове“.

Реката при Чудните мостовеЧудните мостове са сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: номер 85 - връх Голям Перелик, природна забележителност “Чудните мостове”, има печат. Възможни места за туризъм и нощувка са хижите в близост до Мостовете. Стопанисват се от туристическо дружество “Студенец” – гр. Чепеларе.

 

 

 

 

 

 

Река Камчия

 

КамчияКамчия е река в Североизточна България, тя е част от Черноморската отточна област, общата й водосборна площ е 5 358 км2. Образува се при сливането на два притока: Луда Камчия и Голяма Камчия, които извират от източния дял на Стара планина. В миналото реката се е наричала Тича, началото си започва от Голяма Камчия при Лиса планина, дълга е 244 км. По реката плават туристически лодки.

Река Камчия има 27 притока, най-големият приток е река Луда Камчия, с дължина 201 км и с 1 612 км2 водосборна област. Втори по големина приток е река Врана, дълга 68 км и с 938 км2 водосборна област.

Срещани видове риби в Камчия са: бабушка, бяла мряна, змиорка, канален сом, каракуди, костур, кротушка, морунаш, платика, речен кефал, скобар, слънчева риба, сом, уклей, уклейка, червеноперка, черна мряна, шаран, щипок, щука, и др.

Биосферен резерват „Камчия“ се намира в долното течение на река Камчия (в местността "Камчийски пясъци") и е обявен през 1951 година с цел опазване на най-голямата вековна крайречна гора в България.

Делтата на река КамчияГората е наречена лонгоз и целта на резервата е да се запази нейният естествен вид. Гората на места достига до 50м височина. В лонгозната гора се срещат около 40 вида дървета: летен дъб, елша, бяла топола, дива круша, върба, мъждрян и др., но преобладават полски бряст и ясен. Голяма част от дърветата са на възраст над 150 години и с височина над 35 метра. Храстите са представени от червена къпина, глог, шипка, дрян, леска и др..От особено голямо значение са и лианите, които образуват завеса на по-влажните места. Те са представени от скрепка, дива лоза, имел и др. На територията на резервата се намира едно от най-големите находища на блатно кокиче в България. В реката се срещат лилии и други водолюбиви растения.

В резервата са установени близо 200 вида птици, от които 56 присъстват в Червената книга на България. Резерват Камчия е единственото място в България, където зимува червеноглавата потапница. В гората се срещат много бозайници: сърна, елен, дива свиня, лисица, дива котка и др. Рибите са представени от около 40 вида, като 8 от тях са мигриращи от Черно море.

Изключително разнообразие на животински и растителни видове по КамчияКрайречните заливни гори около устието на р.Камчия, включени в границите на едноимения резерват, днес са най-представителният образец на лонгозните гори, разпространени в източната част на Балканския полуостров. Тази екосистема има уникален характер, който произтича от състава и структурата на горската растителност и специфичните екологични условия, при които тя се развива. В река Камчия се срещат 25 вида риби, което съставлява по-голямата част от българската сладководна ихтиофауна. Седем вида от рибното разнообразие на резервата са включени в националната Червена книга – див шаран (C. carpio), кавказко копче (K. caucasica), деветиглена бодливка (P. platygaste).

В резервата са установени 26 вида дребни бозайници. Интерес представлява кафявата горска полевка, която обикновено се среща в широколистните гори в България 800 м н. в. Досега по Черноморието е установена само в района на Камчия и Ропотамо. Друг интересен вид в природозащитно отношение е видрата (L. lutra) – включена в Европейския червен списък и Берлинската конвенция.

В района на резервата са установени 258 вида птици, което съставя 66% от установените в България видове. Отбелязани са 118 вида птици с неблагоприятен европейски природозащитен статус (според критериите на Birdlife International), от които 32 вида гнездят. Сред редките за България и Европа птици, размножаващи се в резервата са черният щъркел (C. nigra), малкият креслив орел (A. pomarina), соколът орко (F. subbuteo.), големият ястреб (A. gentiles), осоядът (P. apivourus), както и седем(от общо 9) вида от кълвачите, разпространени в Европа. Специално за гнезденето на средния пъстър кълвач и полубеловретата мухоловка резерват „Камчия” е едно от най-важните места за тези видове в Европа. Общо 47 вида гръбначни животни от фауната на резервата са включени в Червената книга на България.

Побити камъни

 

Побити камъни

Това е един от уникалните природни феномени, както в България, така и в света. Местността се намира край варненските черноморски езера. Цялата е покрита от изправени, естествено образувани скални колони, от където идва и името и. Разполагат се на площ от 70 км2. Височината им варира от 5 до 7 м. и дебелина от 0,3 до 3 м. Колоните са кухи, без твърди основи и са силно ерозирали. Формата им наподобява цилиндър.

 

 

Побити камъни

Според учените са образувани преди 50 млн. год., когато Югоизточна Европа е била дъно на море вследствие подводна вулканична дейност, съпроводена с отделянето на метанов газ. Газови мехури излизали от морското дъно, повличайки разтопена лава, която моментално се охлажда и втвърдява при контакта със студената вода. След образуването на колоните, метанът продължава да си проправя път, правейки ги кухи в средата. Oбявени са за природна забележителност през 1937г.

Река Велека

 

Делтата на рекатаВелека е река в България. Река Велека извира в Турция близо до турско-българската граница и се влива в Черно море близо до Синеморец. Изворът на Велека е с карстов характер и е разположен в турската част на планина Странджа. Общата дължина на реката е 147km като 24 km са на турска територия, 123 km - на българска. Площта на водосборната област е 955 km².

Велека извира на турска територия посредством много карстови извори в близост до село Ковчаз. В Турция реката тече в изключително залесен басейн и минава българо-турската граница на около 500 m от село Мориане.

В горното си течение до село Звездец Велека тече в тясна дълбока долина при много голям на места надлъжен наклон (до 33%од ), който при хидрометричната станция при Звездец е вече чувствително по-малък (4%од ). Склоновете на долината са стръмни (до 50°) и изцяло залесени с високостеблени гори: дъб, явор и други.

След Звездец реката силно меандрира, като меандрите стават силно извити и често следващи едни след други. Широчината на коритото е към 20 m. Обикновено дълбочината е 0,80-1,0 m. Дъното е песъчливо с отделни по-едри камъни.

Река ВелекаКъм устието на река Каръмлъка характерът на долината се променя. Напречният профил се доближава до коритообразен, поради значителното уширение на дъното (към 800 m). Височината на склоновете и наклонът им значително намаляват (до 25-30°). Залесеността от нискостеблени гори намалява до 50%, като останалата част е заета с обработваеми имоти. Тук вече лъките достигат до 150 m широчина. Надлъжният наклон на реката става към 2%од. Широчината на коритото е към 80 m. Дъното е от едър чакъл и пясък.

Надолу към вливането на Аидере долината на Велека става пак тясна с широчина към 300 m. В местността Качул долината прави няколко стеснявания и уширения, като напречният ѝ профил се приближава към коритообразен. Коритообразният профил на долината е ясно изразен при вливането на река Брояновски дол, а към село Кости профилът става вече трапецовиден с широчина на дъното над 600 m, изцяло заето от лъки. Широчината на реката е средно 10-12 m, а дълбочината ѝ - средно 2 m. Дъното е песъчливо.

От Качул до вливането във Велека на река Колибарски дол е характерно броеницоподобното уширение и стеснение на речната долина. Към село Бродилово долината се разширява до 1200 m. Склоновете са ниски (30-50 m) и обрасли с нискостеблени гори. Речното корито се изменя, като дълбочината става по-голяма - 2,5 m. Влиянието от подприщването на морето е вече очевидно. Реката тече с много малка скорост. Всякакви бързеи изчезват. Надлъжният наклон на реката е от 1,0-1,80%од.

Голямо растително богатство в района на реката

Долината прави едно стеснение при вливането на река Колибарски дол. Напречният профил е типичен трапецовиден. Склоновете са ниски, с наклон 20-30°, заети от нискостеблени гори и обработваеми имоти. След вливането на притока Селмата долината бързо променя своя характер. Наклонът и височината на склоновете бързо намаляват. Широчината ѝ достига най-много до 1000 m. Широчината на реката е почти постоянна, 8-10 m, а дълбочината е 2-4 m. Дъното е глинесто-песъчливо.

При устието на Велека широчината достига 50 m, а дълбочината 7-8 м. След моста на шосето Синеморец-Ахтопол реката се разлива, прави голям завой и се влива в Черно море.

Водите на Велека са богати на флора и фауна. В реката са установени повече от 30 различни вида сладководни риби. Най-често се среща кефал. Открити са 5 вида животни, които присъстват в Червената книга на България, между които са змиорката и дивият шаран. Растения с особено значение за района на река Велека са защитените водни лилии и блатно кокиче. По бреговете на реката се среща елша, бамбук и др.

В поречието на Велека се намират резерватите Силкосия и Узунбоджак.

Рупите

Ру̀пите е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград. Селото се намира на 8 км североизточно от Петрич. До 1951 година носи името Ширбаново, а до 1993 година Мулетарово.

Село Рупите е разположено в Петричко-Санданската котловина.Отстои на около 8 километра северно от общинския център Петрич. На 2 километра източно от селото се намира вулканското възвишение Кожух. В източното подножие на възвишението в землището на селото е разположена известната местност Рупите, известна с лечебните си минерални извори с температура 75°C. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 мм.

Минералните извори край Рупите

На 2 километра източно от селото в местността Кожух се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. В досегашните исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 година латински надпис от 308 година сл. Хр. по недвусмислен начин доказа, че край село Рупите се е намирал античния град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Досега този град бе локализиран на юг от Беласица.

Рупите и църквата Св. Петка

Селището се споменава в османски данъчен регистър от 1570 под името Сирбан и се числи юридически към махалите на град Петрич. Според документа в него живеят 28 християнски домакинства. През 19 век селото е чисто българско, числящо се към Петричка каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ширбан (Chirban) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 142 българи. Според Георги Стрезов към 1891 година Шербаново има 60 къщи. В селото има църквата, в която се служи на гръцки. От хълма Кожух се добива мрамор. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Ширбаново е чисто българско село. В него живеят 252 българи-християни.

С писмо от 21 февруари 1904 година селският кмет (мухтар) и старейшините на селото се оплакват на руския императорски цивилен агент в Солун - Н. Н. Демерик от своеволията на местните турски чифликчиии и го молят да им съдейства за премахването на съществуващите беззакония.

Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 304 българи екзархисти.

При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

По време на Междусъюзническата война през 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.

В землището на селото се намира известната местност Рупите, където в последните години от живота си живееше ясновидката Ванга. Тук през 1994 година е построен храмът „Св. Петка Българска“ в близост до къщичката, в която тя е живяла. Предсмъртното желание на Ванга е било тя да бъде погребана в двора на къщичката си, за да може хората да черпят сили от гроба ѝ, и въпреки че вече не е сред нас, тя пак да може да помага. Но от фондация „Ванга“ решиха да не уважат това нейно желание и тя бе погребана до храма „Св. Петка Българска“. Местността Рупите е разположена в подножието на хълма Кожух. Преди стотици години Кожух е бил вулкан. Чудотворните земи са резултат от изригването на този вулкан. Известна е с редки дървесни и животински видове, някои от които са включени в Червената книга на България. Тук се намират много целебни минерални извори и църквата „Света Петка“ на българската пророчица Ванга. Рупите е и орнитологична станция, занимаваща се с движението на мигриращите птици. За това късче земя прочутата българска пророчица баба Ванга казваше, че е наситено с особена енергия.

Местността Рупите, заедно с храм-паметник „Света Петка Българска“, е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. На територията на местността има минерални извори и басейни.

Църквата Света Петка

Всяка година в Рупите на 15 август, (Успение Богородично) се провежда традиционен събор. Предлагат се лакомства, играчки и дрехи. Свири се традиционна музика от Югозападна България и се танцуват местни хора. Популярни спортни мероприятия по време на събитието са футболът и народната борба.

 

 

Още статии ...

  1. Пещера Магура

Подкатегории

резервати
Брой статии:
6
планини
Брой статии:
10
водопади
Брой статии:
50

Facebook страница

Интересни факти за България

ADLERTOUR © 2009-2016